Мис Тигрова е псевдоним на поредната „Фейсбук-„сензация“, зад който се крие 28-годишната Мая Салмова от Кюстендил.

Тя предизвика вълнения в социалната мрежа с разголените си фотоси, наред с които публикува и снимка на студентската си книжка за отлично завършен 3-ти курс по специалността „Журналистика“.

Скандалното поведение на Мис Тигрова й донесе редица последователи, които обаче по-скоро й се подиграват, отколкото й се радват, коментира Блиц.

Пред „ШОУ“ крехката танцьорка споделя вижданията си за живота, своите мечти, които към момента се свеждат до екзотичен остров, „Мини Купър“ и силиконови цици, а също така прави и брутален паралел между журналистиката и стройптийзьорството:

- Мая, набираш сериозна популярност във „Фейсбук“, макар и с не особено положителен знак. Предизвика противоречиви реакции, защото ти си стриптийзьорка, а публикува студентската си книжка с отлично завършен 3-ти курс „Журналистика“. Това предизвика доста подигравателни коментари, но пък се нароиха и не малко последователи на твоята страничка - „Мис Тигрова“. Колко са вече?
- Над 3000. Първоначaлно, като направих страницата, нямах никакви фенове. Започнаха постепенно да се множат и за една година събрах около 1000. А след като публикувах моята студентска книжка, само за около два месеца имах хиляди харесвания. Аз тази страница я направих да публикувам неща от моя живот, това ми беше нещо като личен дневник. И не ме интересува кой какво ще каже. А също така я използвам и за реклама на танците ми.

- Но доста те нападат заради разголените ти снимки и публикациите ти…
- Това е естествено, защoто тази професия – стриптийзьорството, никога не се е приемала от обществото и винаги ще бъде оплювана. Затова са и негативните коментари. Но не трябва да бъде така, защото не може да плюеш човек, когото не познаваш лично. И само от това, което виждаш като визия, да го определяш какъв е. Даже това, че съм си публикувала студентската книжка, трябва да поражда позитивни коментари. Защото аз хем съм стриптийзьорка и работя, хем съм сериозна със студентството. Била съм редовна и сериозна, иначе нямаше да получа тези отлични оценки. Но тези хора не ме познават и си пишат разни неща, защото просто са хейтъри. Не може всички хора да са умни. Умните хора управляват останалата част от хората. А не всички са умни…

- Има различни теории в тази посока - много хора казват, че не точно умните управляват света…
- Не е вярно, защото тъпите са манипулираните хора. Точно тези, които можеш да ги провокираш съвсем леко с едно изречение, с една снимка и те веднага започват да пишат…

- А ти нарочно ли провокираш?
- Не, не нарочно. Просто си пиша, каквото си искам. Аз ти казах – това ми е като личен дневник. Публикувам си, каквото си искам в него, не ми пука, мога и бикините да си публикувам и да ми говорят на тях (смее се).

И, както видяхте, го правя

И не ме интересува кой какво мисли по въпроса, това ми е лична страница и мога да ги трия тези, които не ми харесват, и ги трия.

- Я ми кажи как вървят ръка за ръка стриптийзьорството и журналистиката?
- Казах ти – аз мога да бъда сериозна и в двете неща. Първо, харесвам си работата, обичам да танцувам. И съм сигурна, че е по-платена от журналистическата. Но все пак трябва да имам някакво образование и мисля за бъдещето, затова съм станала студентка - за да имам професия, която да ми е след като погрознея. Защото сега в момента съм красива и изкарвам пари, и то доста добри (смее се).

И съм сигурна, че в това отношение стриптийзьорството е по-добре от която и да е друга професия. Забавлявам се и изкарвам пари.

Това, което правя, ми харесва и ме прави щастлива. Но едновременно с това съм сериозна в студентството си и ходя на лекции редовно.

Защото не съм глупава

- Не разбрах обаче – има ли допирателни между стриптийзьорството и журналистиката и мислиш ли, че това, че сега се събличаш, ще ти помогне да бъдеш добра журналистка?
- Естествено, че винаги ще помага, защото съм общувала със страшно много хора - главно мъже, върху които съм оказала влияние с външния си вид като стриптийзьорка. Но не само с външния си вид, а и с това как съм се държала. Защото, ако се държиш нормално, те приемат по един начин, а ако прекалено просташки се държиш, няма да те приемат добре. За мен това, че съм имала контакти като танцьорка с много мъже, ще ми помага и в журналистиката.

- Ти гостува в предаването на Милен Цветков, който ти зададе въпрос: „Защо мислиш, че ще се справяш в журналистиката?“. Ти отговори, че си имала „добра визия“. Казваш го и сега. Но дотам ли се окончава всичко?
- Ами когато един журналист отиде някъде, при когото и да било, той влияе с визията си. Но и, разбира се, с това, което казва, и по начина, по който се държи. Това, което казва, е важно, но и визията оказва влияние, особено на мъжете.

Мога да крася българският ефир

Както казах, аз не съм завършила още. Имам още една година. Но, направо ти го казвам, не искам да ходя някъде да ме бият някакви роми или някакви опасни хора, ако ме пращат на интервю. С вестници не искам да се занимавам, но мога да крася българския ефир… Или най-много нещо подобно, леко. Но не и да вземам интервюта от такива опасни личности…


- Като споменаваш красноречие, забелязах някои твои, бих казал, доста красноречиви постове. Като например: „Ще ми коментират тука пу*ата“…
- Да, това е красноречиво, защото е насочено към хората, които пишат най-цветущите коментари с най-негативните думи вътре в тях. Аз освен това в тази страница не съм журналист, за да спазвам Етичния кодекс на журналиста. Аз съм стриптийзьорка, това ми е от лична гледна точка - всичко съм си го писала повече от гледна точка на танцьорка, не на журналист. Не се поставям с етикет някакъв, аз съм такава и трябва да ме приемат като такава. Аз съм си нормален човек и си пиша и си говоря нормално и не се задължавам да бъда… не съм завършила още, че да ми поставят етикети…

- Рязка ли трябва да е промяната – когато завършиш, тогава ще бъдеш различна и няма да употребяваш вече такъв език?
- Напротив. Ще си бъда същият човек, но зависи кой как се държи с мен. И тези, ако продължават да пишат грозни коментари, пак ще ги трия.

- А защо според теб ти пишат така? Съзираш ли някаква причина? Дали има нещо общо с голите снимки и средните пръсти, които показваш?
- Не! Няма общо! Показвала съм средни пръсти на тези, които ми пишат негативни коментари. Грешка е да ме преценяват по снимката. И на тази страница, както казах, не съм писала „Мис Тигрова – журналист“, а „Мис Тигрова – танцьор“. Нали, пак някакъв етикет е, но не се поставям в този етикет…

- А всъщност защо Мис Тигрова?
- Ами защото това име си избрах преди две години и по баровете бях известна така. Идва от едно време, когато излязоха попфолк певиците и започнаха да се обличат с едни такива тигрови дрешки. И тъй като аз харесвам попфолк музика и харесвам така да се обличам, съм избрала това нещо (смее се)…

- Но на мен ми прави впечатление, че на повечето снимки си издържана в розово-цикламената гама…
- Ами каквото ми харесва, това си слагам…

- Разбирам, но защо тогава не се кръсти Розовата Пантера, примерно?
- Е, не… (смее се) Розовата Пантера е от детско филмче. Аз се разграничавам от детските неща.

- Това е очевидно от повечето твои фотоси. Имаш една забележителна снимка – ти, разкрачена, в близък план, и само едно парченце плат прикрива твоята вагина…
- Да,и показвам среден пръст.

Тя е за тези, които ми пишат негативни коментари…

- Тоест за хората, които са ти писали негативни коментари, се разкрачваш?
- Да, да ми говорят на това, което съм показала (смее се).

- Мислиш ли, че след време няма да изиграе лоша шега на евентуалния ти сериозен имидж?
- Никак не знам как ще се отрази…

- Наблюдавал съм, че по доста просташки начин различни момичета натрупаха популярност – с глупави снимки, пиянски клипчета... От тях ли се поучаваш?
- Не… Аз станах известна с моята студентска книжка. Откакто ми я споделиха по разни други тъпи страници, се включиха разни хейтъри в моята и започнаха да ми пишат оттогава негативни коментари. Преди това в моята страница си беше тихо и спокойно - с 1500 души. Сега има 3000, кой знае откъде…

- Радва ли те тази слава и последователите?
- М-м-м… все ми я тая, да ти кажа. И без тях ще съм си същата.

- А иначе, като един студент по журналистика, който се очаква да завърши идната година, следиш ли процесите в държавата?
- Ха-ха-ха… айде, пак ме постави в журналистическия етикет! Добре, ок, питай ме… Следя ги, но в политиката много не ги следя, защото там е по-сложно. За кое по-точно ме питаш?

- Ами за съдебната реформа, да речем. Как мислиш – трябва ли да я бъде, не трябва ли?
- (Лека въздишка, примесена с кикот - б.а.). Ами съдебната реформа си е била винаги една и съща, защото вероятно е от едни и същи хора. Не съм навътре в нещата, как да кажа, като не съм била там… Не наблюдавам съдебната реформа…

- Добре, дали нещо в съдебната система трябва да се промени като цяло?
- Ами ще ти кажа - които и да изберат, няма значение, защото зад кулисите стоят едни и същи хора и правят различни манипулации, за да стане по техния начин. Така че, каквото и да се промени, обществото ще бъде манипулирано, вие, журналистите, ще бъдете между обществото и властта и винаги ще бъде само по един и същи начин. Ще се смени, само след като се сменят поколенията и начинът на мислене на хората. И евентуално, ако се образоват по-добре, защото хората към момента масово не са образовани, лъжат се и т. н.

- Ето, ти си един от хората, които са от младите, новото поколение. Мислиш ли, че ти носиш някаква промяна – с поведението си, с професията си, вижданията си, с тази страничка, ако щеш?
- Разбира се, че нося промяна, защото, както казах, всеки, който е излязъл пред обществото, носи някаква отговорност и това как се държи. Защото в обществото има лидери, които се гледат от всички и са пример.

- Възприемаш ли се като лидер?
- Аз се възприемам като нормална жена. Не се поставям в никакви етикети, но мога да бъда лидер, ако това ме питаш…

- Лидер на какво?
- Не знам. По принцип мога да бъда. За жените мога да бъда – с професията си и с това, че уча, че не ми пука. И че мога да съчетавам стриптийзьорството с журналистиката, защото мога и ме влече и ми харесва.

Когато много хора ме гледат, по един или друг начин могат да ми подражават, защото не всички ме мразят, някои ме харесват. И тези, които ме харесват, могат да ми подражават. Харесват това, че се държа естествено и държа на себе си. И това, че съм красива - няма никой друг такава визия освен тези, които са си правили разни неща. Тоест рядко красива съм и си знам цената - в преносния смисъл, не в прекия. Перфектно я знам даже. И както казах - човек трябва да има самочувствие, трябва да знае кой е, за да не могат да го тъпчат. И тези, които ми подражават, ако ми подражават, това е грешка да подражаваш на някого, но го има в обществото и винаги ще го има. Както казах, лидерите, попфолк певиците и всички други, които са пред обществото, тях всички ги гледат и могат да им подражават. Но това е грешка по принцип. Ти трябва да бъдеш себе си, не да подражаваш на някого…

- Нека те питам конкретно за твоята професия. Имаш ли много фенове извън „Фейсбук“ и въобще – как е в заведенията, в които танцуваш?
- Не знам дали мога да ти дам информация за това и да го пишеш публично. Ако ме питаш дали изкарвам пари – да, изкарвам си пари и съм доста доволна. Както казах, никоя друга професия не може да ми осигури такова заплащане. И съм сигурна, че и журналистиката не е такава. Освен ако не си на много високо ниво и не си там, при политиците…

- За теб високото ниво в журналистиката е да си при политиците, така ли?
- Значи, виж, сега какво смятам аз… (смее се), защото ти ми поставяш въпросите по определен начин, а е грешно така да ги поставяш… Значи, медиите в България принадлежат на определени политически партии, те защитават техните интереси и пропагандират техните идеи. Ти, като журналист, като тръгнеш да работиш някъде, където и да било, тази медия принадлежи на някого от властта. Защото медиите са връзката между обществото и властта, а властта изразява своите идеи чрез медиите. Когато ти отидеш там, ти зависиш от тези хора. Тоест те ти казват какво да правиш и как да говориш, и на кого какво да кажеш. Тази държава, това, което прави в бизнеса или където и да било, значи някой го позволява. Щом го позволява, значи знае за неговото съществуване. Това е като с моята страница - ако някой коментира и съм го оставила, значи аз така съм решила, ако съм го изтрила – значи съм решила да го изтрия…

- От тези твои разсъждения, публикациите и клиповете, а дори и от телефонния ти секретар ми прави впечатление, че разсъждаваш над изначално очевидни неща. Дори записът на телефонния ти секретар говори много в това отношение: „Здравейте, вие се свързахте с личния ми телефон. Ако не отговарям, вероятно шофирам или съм в другата стая, или се къпя, или работя, или телефонът ми е без звук“. Добре, кому са нужни подобни разяснения? Не разсъждаваш ли над прекалено елементарни неща?
- Не! Може да са елементарни, това са си моите неща и си държа на тях. Не плащам данък обществено мнение.

- Разкажи за стриптийзьорството - от колко време се занимаваш с тази професия? И какви пари печелиш от това да се събличаш по заведенията?
- От 2010 година съм само стриптийзьорка и се събличам само до кръста. Няма да ти кажа колко точно печеля, но е достатъчно. Да кажем, около 3000 лева месечно, а може би и повече.
С тази работа успях да си сбъдна мечтите, които имах досега. Първата беше да си купя кола. И успях – купих си „Мини Купър“. Втората беше да отида на екзотичен остров – осъществих я и нея, а третата ми е да си сложа силиконови гърди, защото единственото, което ми липсва в моята визия, за да бъда абсолютно перфектна, е бюстът. Още не съм събрала парите, но скоро и това ще стане. И като си сложа силиконов бюст, ще мога да вадя още повече пари като стриптийзьорка.

- Колко според теб - 10 000 лева?
- Е, чак толкова не знам, но може би над 5000 ще успявам.

- Не мислиш ли обаче, че си клише? Тигрови дрешки, попфолк, мечти за „Мини Купър“ и силикон – всичко това е крайно банално…
- Не! Изобщо не се възприемам като клише. Аз просто правя това, което ми харесва, и искам да получа това, което желая.

- А получаваш ли много неприлични предложения във „Фейсбук“ и от клиентите по заведенията?
- О, разбира се! Във „Фейсбук“ редовно ми стоят по около 100 съобщения, но не ги чета повечето. От клиенти също съм получавала, но никога не съм приемала. Аз не съм проститутка!
- Какви суми са ти предлагали?
- Не знам… Мисля, че имаше един клиент, който ми даваше 2000 лева, но категорично отказах.
- А би ли приела спонсорство от някого, за да си сложиш силиконови цици?
- Не и ако се очаква да направя нещо насреща. Ако не – ок, може да се съглася. Но и двамата добре знаем, че всеки иска нещо, така че няма как да стане…
- Родителите ти как реагират на това, че се събличаш пред мъже за пари? Въобще от какво семейство произхождаш?
- От добро семейство. И двамата ми родители са грамотни и образовани хора. Инженери от Габрово.
Те на 100% не одобряват професията ми но не ми се бъркат в личните решения и това как да живея.

- Имаш ли сред клиентите си някоя известна личност, която да ти е фен? И искаш ли да си намериш заможен приятел?
- Не, не искам. И не харесвам хората по това, колко пари имат или колко са известни. Даже ще е по-лошо, ако приятелят ми е известен, защото ще има много голямо его, което ще му пречи да прави определени неща. Аз харесвам мъжете заради техните качества, а не заради парите им. Имам клиенти в заведенията, които използвам за пари и не ми трябва в личния живот да използвам мъжете за пари, защото аз самата си имам.

- Кажи две думи за клиентите си - имала ли си някои по-интересни, които да са ти давали големи бакшиши, или пък някои, които са ти правили проблеми?
- Имаше едни, дето бяха дошли от някакъв малък град за малко в София, и единият от тях стоеше в ъгъла. Отидохме с една колежка да му танцуваме и той каза: „Махайте се оттука!“. Държаха се изключително просташки и освен това нямаха пари. Но ги изтърпяхме един час. Имало е и много свестни. Един ми даде 200 лева бакшиш. Поиска ми и телефона, аз му го дадох, но той не го запомни, защото не ми звънна после. Но и да беше – аз нямаше да му вдигна. Дадох му го просто заради бакшиша.

- А има ли завист сред стриптийзьорките?
- При нас, в парти буса, няма, но при тези в заведенията винаги има. Правили са ми и на мен подли номера. Имаше един случай например, в който аз си бях харесала един клиент за гадже, но една друга, която, освен че танцува, предлага и секс,преспа с него. Заби ми нож в гърба

В този бранш няма приятелки, има само колежки… Нещата между мене и него пак се получиха, бяхме няколко пъти заедно. Беше обикновен човек, не е известен. Обикновен мъж, който използва такива услуги – по баровете и проститутки. Но той искаше само да ме използва за секс. Защото все пак беше женен, но си ходеше и по разни други женици. Жена му знаеше, но това е друг въпрос…

- Е, не ти ли правеше проблеми? „Остави ми мъжа на мира” и т.н…
- Не, напротив, даже аз й звънях на нея, за да си го прибира, че не можех да се отърва от него. Взех й номера от неговия телефон и й писах на вайбър. Тя обаче се направи, че е някаква друга. Аз й казах, че много добре знам, че е тя, но си затваря очите…

- Предполагам, че си била с много мъже…
- Е, много-много… не са чак толкова много! Но са доста всъщност. Нормално – като съм била малка, съм се забавлявала, наслаждавала съм се на живота.

Бях просто малка и ме лъжеха…

- Защо те лъжеха?
- Е, защо ме лъжеха… Ами, за да ме нае*ат! Извинявай, че така ти го казвам, ама ти така ме питаш… Това им е била винаги целта – да ме нае*ат.

- А сега, когато си голяма, мислиш ли за семейство - за мъж, деца?
- Засега не. Когато му дойде време - тогава Сега смятам да работя, да печеля и пари, да уча и да се развивам…