Опасно за обществото е, когато личностите с голяма власт търпят разговор само с тези, които харесват. Пореден пример за това от вчера в Брюксел.

Атанас Чобанов (този, когото Гешев унижава публично във видеото от Брюксел) неотдавна скочи срещу мен, без да ми казва името, само защото посочих, че "разследващият журналист" Христо Грозев не е никакъв журналист, а е пощенска кутия на службите, задействана в интерес на някои български кръгове, в сихрон с ЦРУ и/или КГБ. Изразявала съм несъгласие и с тезата на Бивол за убийството на Виктория от Русе като престъпление срещу свободата на словото. И е факт, че тази манипулация и обикновена лъжа, се превърна в основна опорна точка на властта срещу докладите на Репортери без граница. Вярвам, че грешката, превърнала се в оръжие срещу свободните български гласове, е случайна. Но това, че често не съм съгласна с Атанас Чобанов, не е причина да си за мълча ехидно сега. Целта е всички да отскочат настрани от Чобанов и другите посочени с пръст. Да е ясно, че те са лошите и с тях не се говори. Наказани са. Този пренебрежителен подход, демонстративно нападателен, без никакви отговори, но с намеци за компромати, е насилие.

Показно. Страхуване на останалите, които биха задали критичен въпрос или биха изразили съмнение към казаното или показаното от прокуратурата. Не, че ги има желаещите за критики, но все пак. Когато бият противника ти, това не е добре да теб, запомнете го това. Скоро няма да има противници. И диалози.

Миролюба Бенатова