Журналистката критикува състоянието на здравеопазването у нас

Как не ви е срам дори да си помислите, че в уредена България, трябват връзки в здравеопазването (от раждането), образованието (да започнем от яслите), социалната система (гледачки за възрастни) и смъртта (хосписи и гробни места).

Не, бе.

Никой на никого не се обажда и всичко е под конец. Кое не е ясно.

А лекарите - едни добри. С добри, топли очи. И отношение.

Защото всичко е наред и с техните заплати, и с квалификацията, и с натовареността.

Посрещат благо. И имат време за всички. Никога не се изнервят. Има ред, дисциплина и добро отношение.

Да, да заплашваш с министър е диагноза. И да, трябва да си заминеш. Защото това, че си овластен и сега се блъскаш челно в реалността, не ти дава право да се държиш неуважително. Но е реалност. Безпомощността е реалност. От безпомощност и страх се правят най-ужасни неща.

Но кой ще си тръгне от поста заради хроничния институционален садизъм на всички нива и калцираното чувство за безпомощност в обществото.

Кой? Никой.

Ние сме там. В ролята на палача и жертвата.

Ние сме си и д-р Джекил, и мистър Хайд.

Миролюба Бенатова