България няма как да се справи с очертаващия се дефицит през следващите години и ще се наложи да взима нови заеми, което ще я вкара в дългова спирала

Това заяви  финансовият експерт Мика Зайкова, цитирана от за Дебати.бг

Заложеният в бюджета дефицит за догодина е голям и няма как да бъде рязко свален през 2022 и 2023 година, както планират от финансовото министерство, категорична е Зайкова.

„Тихомълком беше прокарана една актуализация на бюджета за 2020 година, която ще доведе дефицит от 5,5 милиарда, което е около 4,95 % от БВП. С тези свои действия управляващите вече се простиха с финансовата и фискална стабилност, с която се хвалеха последните години.

Дефицитът 2020 година е голям, но се увеличава през 2021 година и надхвърля 5%- 5,1% от БВП. Изведнъж финансовият министър казва, че през 2022 дефицитът ще спадне. Защо- защото предприетите мерки за Ковид-а и за сегашната ситуация са временни и ще отпаднат.

Аз питам. Кое е това правителство, дори и да е на Бойко Борисов, ако пак спечели, което ще отмени всичките привилегии например, които е дало. 50-те лева на пенсионерите са разписани до март, да видя как ще ги вземе обратно на пенсионерите точно през март и те ще гласуват за него. Това е пълен абсурд.“

Мерките, които финансовият министър счита за еднократни няма да бъдат еднократни и респективно дефицитът няма да бъде 1,8 или 1,9 както го планират за 2022 и 2023 година, категорична е Мика Зайкова.

Според финансиста единственият начин за запълване на дефицита ще бъде взимане на нови дългове, но няма никаква гаранция дали държавата ще може да ги връща.

„Дефицитът се пълни с ръст на приходите, само че ние за 2021 година имаме намаление на приходите и България няма да излезе от рецесия толкова бързо от рецесия, ние имаме 9,5% намаление на приходите т.е дефицитът не може да се напълни от приходи.

Вторият елемент, който пълни дефицита е от продажби от приватизация. Това нещо го ликвидира още в първото правителство на Бойко Борисов Симеон Дянков. Той пресече приходите от приватизация, защото събра всичките продадени държавни дялове в една консолидационна компания. И вече като се продава това не е приход от приватизация, а дивидент на държавата. Така, че той си го харчи този дивидент на воля, а тези приходи не могат да попълват дефицита.

Единствено дефицитът може да се пълни от увеличаване на дълга. И ние влизаме, колкото и да не иска да си признае финансовият министър, в дългова спирала като в момента дълга е 22 милиарда, но през 2023-та ще бъде 38-39 милиарда, близо 40 милиарда ако няма допълнителни тавани.“