Справедливо ли е да се вземат заеми за пенсиите, които ще плащат бъдещите поколения в държавата?

Защо пенсионната ни система създава усещането, че може да е солидарна, но не е справедлива - с последните увеличения на най-ниските пенсии за хора с най-малко трудов стаж, се постигна едно почти изравняване с пенсиите на трудилите се съвестно години наред?

Говори финансовия експерт и доктор на икономическите науки доц. Мика Зайкова, която е и дългогодишен синдикален общественик, предава Novini.bg.

По принцип 1-вия стълб на нашата пенсионна система осигурява основните възнаграждения за възрастните до живот и това намирам за справедливо. Докато, ако се разчита само на капиталовия стълб, то ще има пенсии докато има пари в него. Затова съчетаването между тези два стълба е изключително важно.

След 2020 година инфлацията тръгна нагоре, по това време както социалната пенсия, така и тази с за минимален трудов стаж до 15 години, се определяше на база гарантиран минимален доход от 75 лв. от 2018 г. насам. При това положение хората, които получаваха социални пенсии и такива за непълен трудов стаж изпаднаха в крайна бедност.

Нашата социална система е напълно деформирана.

Защото доходите изобщо в цялата страна са най-ниски спрямо тези в останалите държави от ЕС. И тези доходи, от които се отчисляват осигурителните вноски не дават възможност на социалната система да предоставя адекватни пенсионни възнаграждения спрямо реалната цена на живота.

Например дори минималната пенсия, която от 1 юни т.г. ще бъде 580 лв. е много далеч от месечната издръжка на живота, определена за 1489 лв. и продължава да расте.

Обобщено, ако човек разчита само на посочените пенсии, то е обречен да съществува в крайна бедност. Вижда се как всички стоки и услуги стремглаво поскъпват. Дори хората със средните пенсии от 833 лв. вече едва връзват двата края на месечните си разходи.

Затова и управляващите решиха да променят нещо в социалните пенсии. С голям скок социалната пенсия се приближи до минималната, което разбира се не е справедливо спрямо онези, които цял живот са работили и са внасяли осигуровки. Ножицата между новите пенсии и онези, които са получавани преди 3-5 години се разтваря доста с всяка следваща година. Това се случва, защото корекциите в нашата социална система се правят на парче.

Пенсионната система наистина е солидарна, но не е справедлива.

Основната месечна сума по нея се получава от 1-ви стълб, но годините за пенсия растат. Никой не се напъва да мисли затова, че де факто България е страната с най-кратка продължителност на живота. Демографската криза, както е известно, принуждава управляващите да увеличават възрастта и годините за пенсия. Но проблемът е в това, че мъжете и жените занапред ще могат да се ползват от своите пенсии все по-малко години, предвид средната продължителност на живота у нас. Тази несправедливост е много показателна.

Възнагражденията у нас трябва да се увеличават на база на производителността на труда, на основа на внедряване на нови технологии и т.н.. За съжаление грижата за доходите тук не е приоритет.

Дефицитът в пенсионната система е над 50 %.

Вноските в нея са много ниски и е важно те да са базирани занапред върху по-високи заплати. В България над 640 000 получават минимална пенсия. А над 500 000 са онези, които вземат минимална работна заплата. Откъде да се вземат пари?!

Крадем от бъдещите поколения с неразумни харчове

и вземаме 50 на сто за пенсии от бюджета. Тези пари могат да се използват за всички българи, на не би. Капиталовите разходи в бюджета не се харчат по предназначение, а за текущи разходи и това също е кражба от нашите наследници. Важно е също непременно да се спре раздаването на обществени пари на калпак за когото трябва, и за когото не трябва.