Как високите разходи влияят на българския бюджет?

В контекста на съвременните икономически предизвикателства, Европа се бори с високите нива на инфлация. Икономистът Михаил Кръстев сподели своите виждания пред „Труд news“, като подчерта, че няма да бъде направен компромис с държава, която допринася за по-висока инфлация чрез управлението на своите публични финанси. Този подход изключва България от бързо присъединяване към еврозоната, въпреки амбициите на политиците в страната​.

Инфлацията и социалните разходи: Удари по бюджета

В интервюто Кръстев коментира, че през последните години приходната част на бюджета изостава значително. Увеличаването на социалните плащания се отразява негативно на фискалната рамка, като често води до необходимост от набавяне на средства чрез увеличение на данъци или еднократни вземания от различни икономически контрагенти​. Той подчерта, че тази практика е видима дори в случаите, когато Българската народна банка (БНБ) прави еднократни вноски в бюджета, които не са необходими в момента, но се използват за покриване на фискални дупки.

Бедността в Европа: Противоречиви мнения

Според Кръстев, Европа се намира в един от най-добрите си исторически моменти по отношение на нивото на бедност и заетост, въпреки някои противоречиви данни. Високите нива на заетост и ниската безработица са положителни показатели, но инфлацията и други икономически предизвикателства могат да увеличат бедността, ако не бъдат взети адекватни мерки​. Икономистът отбелязва, че докато високата инфлация засяга покупателната способност на средната класа, Европа все още остава в добра позиция спрямо историческите си стандарти.

Приемането на еврото: Реалистична цел или политическа амбиция?

Кръстев твърди, че приемането на еврото може да бъде катализатор за българската икономика, но това изисква промени в държавната политика и устойчива икономическа среда. Времената се променят и България трябва да се адаптира към новите икономически реалности, за да стане по-привлекателна за чуждестранни инвестиции.

Икономистът подчертава, че последният път, когато България е покривала критерия за ценова стабилност, е през 2018 година. Оттогава насам страната не успява да поддържа нива на инфлацията, които да позволят присъединяване към еврозоната. Причините за това са свързани най-вече с управлението на публичните финанси и политиките на правителството​.

Високите социални разходи и техните последици

Кръстев предупреждава, че високите социални разходи представляват голям проблем за бюджета и фискалната рамка, особено когато приходната част не се изпълнява според очакванията. Според него, една от основните опасности е, че тези разходи често са записани под формата на нормативни актове, което ги прави трудни за промяна​.

Ситуацията с Андрей Гюров: Щетата върху имиджа на България

Относно казуса с Андрей Гюров, Кръстев отбелязва, че каквото и да бъде решението, щетата върху имиджа на България вече е нанесена. Ако Гюров не е изпълнил изискванията за заемане на поста подуправител на БНБ, това хвърля негативна сянка върху институциите в страната. В същото време, неправомерното му отстраняване би нанесло допълнителни щети върху имиджа на Централната банка и финансовия сектор на България.

Поглед към бъдещето: Какво предстои за България?

Икономистът прогнозира, че ако България успее да постигне стабилност в управлението на публичните финанси и покрие критериите за ценова стабилност, страната може да приеме еврото на 1 януари 2026 година. Въпреки това, той подчертава, че е по-важно българската икономика да постигне устойчивост по естествен път, отколкото да се преследват конкретни дати.