Международното положение, което винаги ни е виновно, върши в момента и една много полезна работа:

То изважда на бял свят истината за реалното ни състояние като държава.

Виждаме на какво ни прилича всичко - и енергийна независимост, и армия, и финанси, и администрация, и здравна система, и образование, и правосъдие, и национално съгласие и ... футбол ако щете!

Насипно състояние, пясъчни кули, театър на марионетки, прах в очите, свободно падане, гонене на вятъра, след дъжд качулка, имитация на държава и симулация на държавност.

Само да не забравяме кой през последното десетилетие еднолично и едносрично (Аз! Аз! Аз! Аз!) управляваше страната, кой спря развитието й и я задърпа назад, кой я натика в блатото на статуквото, което по форма е стабилност, а по съдържание е застой.

Това бе загубено десетилетие за България - безвремие на некомпетността на властта, граничеща с некадърност; безвремие на огромната корупция; безвремие на тоталния отказ от правосъдие; безвремие на потресаваща липса на стратегия за развитие на Отечеството ни любезно.

Ако си припомним кой е главният виновник за капана на не-промяната, може и да си спомним защо и в името на какво с такова огромно усилие го свалихме от власт - заради колосалната необходимост от Промяна.

Ала напоследък ние зарязахме Промяната, която не може да се случи без да се променим и самите ние, а поведохме битка срещу правителството на Промяната. Искаме така за десетина седмици да изкупим сигурно десетте години пасивност и апатия под Егото на един илитерат...

Е, харесва ли ви как изглеждаме пред лицето на Международното положение като държава, народ, общество и граждани? Грозно и недостойно изглеждаме - насъскани едни спрямо други, затъващи в криза от кризи, разединени и превръщащи се в най-големия риск за самите себе си и за хубавата Татковина.

Не социум, а племе.

Как да ставаме по-добре и по-добри, като си оставаме все същите и даже още по-лоши?

Оказва се, че онзи, който е главният виновник за унилото ни и безпросветно битие е всъщност само отражение в огледалото на самите нас. Ето, той вече не е на власт, само полайва злобно от ъгъла, а Промяната не се случва. И как да се случи тя, след като ние всички и всеки един от нас упорито отказваме да се променим?

Това е моят извод, ще го направя отново:

Няма как да има Промяна ако ние си оставаме все същите. И ставаме даже още по-лоши.

Николай Слатински