Едноименната екопътека прорязва Западните Родопи по живописен 5-километров кръгов маршрут

Само на няколко километра от родопския град Девин, планината крие дълбок и тайнствен каньон, предава NOVA. В тези девствени родопски гори, покрай приказните потоци, бродят самодиви - в дивен танц около величествени водопади.

По поречието на Девинска река се открива местността „Струилица”. Едноименната екопътека прорязва Западните Родопи по живописен 5-километров кръгов маршрут, изпъстрен със спиращи дъха природни чудеса. Едно от отклоненията води към Самодивското пръскало - дивен водопад, спускащ се по острите скали, по приток встрани от ждрелото на реката. Стръмното изкачване може да се окаже предизвикателство в мокро време, но калта по обувките определено си заслужава. Истинска приказка сред девствената родопска гора. Вероятно тази красота е дала повод величественият водопад да бъде наречен самодивски.

Предания разказват как по тайнствените горски пътеки около Самодивското пръскало се разхождат митични създания. Омайните песни на самодивите пригласят на бушуващите водни каскади по 70-метровия скален отвес. Поглед отвисоко показва още по-любопитна картина - каменните прагове, в които се разбиват водите на буйния поток. И тясната пролука сред зеления безкрай, скрила очарователна самодивска красота.

Екипът ни се връща обратно по основната пътека и продължава към местността „Лъката”. В тази си част маршрутът е лек и почти без наклон. Има сенчести места за почивка и чиста планинска вода. Постоянен спътник на богатата природна симфония е шумът на реката, особено пълноводна напролет. След поредния мост влизаме в тесния каньон на Девинска река. През април и май водата изпълва цялото корито и разходката над него е особено атрактивна.

Мостовете, изградени по самата река, са най-популярната част от маршрута. Няма как да не си направи снимка човек в това живописно ждрело. Усещането, докато минаваш над водата, е за леко клаустрофобично, но неповторимо преживяване. Високите скални отвеси са окичени в зеленина. Надвиснали са над реката, сякаш да скрият прелестите на природния феномен. Напред, в края на теснината, излизаме на уютна поляна сред безброй пролетни цветя.

На 15 минути от това място, докоснато от боговете, се крие още едно невероятно произведение на природата. По малка пътека през гората се озоваваме в прегръдките на Мечия водопад. Големият въпрос тук е защо този водопад се казва „мечешки”. Някои вярват, че наистина в него идват да се къпят мечки. А в тази част на Родопите наистина живеят такива.

Маршрутът „Струилица” е кръгов. Минава и покрай малкото оцелели останки от средновековното укрепление Бабин град. Ако човек не бърза, може да обиколи маркираната пътека с отклоненията към водопадите за 2-3 часа. Разходката в тази част на Западните Родопи обаче ще е пълноценна, ако отделим повече време, в което просто да се оставим природата да ни погълне със своето спокойствие и красота.