През 2017 г. Европейският съд отсъди срещу България заради провала на страната да приложи мерки срещу замърсяването на въздуха

Мила Чернева с ексклузивно интервю с Виргиниюс Синкявичюс , еврокомисар с ресор "Околна среда, океани и рибарство" на страниците на  Капитал: 

Какво трябваше да свърши страната през последните три години, за да се съобрази със стандартите на ЕС, и как бихте оценили усилията на правителството оттогава? Достатъчен ли е напредъкът, когато се направи сравнение с други страни членки? Какви други подобрения и мерки трябва да се постигнат и приложат, за да може страната да покрие изискванията? 

Когато говорим за задължения към ЕС, е лесно да се гледа на комисията като на големия полицай на Европа, вманиачен по процедурите. Това е много изкривен образ на това как работи ЕС. Комисията е тук за гражданите и да се застъпи за правата им. Заради тях сега предложихме 750 млрд. евро сделка за възстановяване и мерки като Зелената сделка на ЕС са тук, за да променят живота на хората.

Разбира се, предлагаме законовата рамка също и сме решени тя да заработи. През последните три десетилетия изградихме цялостна рамка от политики за чист въздух, за да предпазваме здравето на европейските граждани.

Според тези правила страните членки трябва да взимат мерки, за да защитят здравето на гражданите от вредното замърсяване на въздуха. Когато граничните стойности, за които са се съгласили, бъдат надвишени, държавите членки трябва да предприемат по-строги мерки за премахване на тези превишения възможно най-бързо.

Това се очаква и от българските власти. Това предполага по-строги мерки за справяне с източници на замърсяване като отопление, транспорт, селско стопанство и промишленост, които се прилагат по ефективен начин. Държавите членки могат да избират коя мярка да приемат, съобразена с конкретната ситуация на всяка страна, но съдът изрично заяви, че мерките трябва ефективно да водят до по-добри резултати. Целта не са мерките, целта е премахване на превишаването на допустимите стойности на замърсяване на въздуха. Засега от това, което виждаме, предприетите мерки все още не се прилагат ефективно на място и високите концентрации на замърсители продължават да съществуват.

България не е единствената страна членка, в която качеството на въздуха трябва да се подобри. Седемнадесет държави членки в момента са на производства за нарушение, а четири от тях вече са изпратени в Съда на ЕС. Моят екип и аз заедно с експертите на комисията сме готови да помогнем на държавите членки да прилагат законодателството за качеството на въздуха. За периода 2014 - 2020 г. за чистия въздух са отделени около 46 милиарда евро. В допълнение към финансирането ние също така предоставяме подкрепа като партньорски семинари, за да улесним обмена на опит.

България се проваля и с нормите за серен диоксид и Европейската комисия заведе дело в Съда на Европейския съюз миналата година за това. Защо според Вас страната стигна до този момент, в който не може да реши проблема и е изправена на съд?

Страните членки имат задължение да се съобразяват с пределните стойности на серен диоксид, защото този газ също е вреден за здравето на хората. Не бих искал да спекулирам за причините за настоящата ситуация, но бих отбелязвал, че властите имаха достатъчно време да я поправят.

Гражданите трябва да разберат, че когато ЕК предаде страна, членка на Съда на ЕС, то е, защото ни вълнува тяхното здраве и защото вече е използвала по-меките инструменти, с които да работи с държавата, за да се съобрази тя със законодателството на ЕС. Когато са налични във въздуха над определена стойност, замърсители като фини прахови частици, серен диоксид и азотни оксиди са пагубни за човешкото здраве и са особено опасни за уязвимите групи в обществото като деца или хора с респираторни или сърдечно-съдови заболявания.

И да не забравяме, че в ситуация на пандемия е особено важно да се съсредоточим върху факторите, които увеличават риска за по-крехките части от обществото.

Планира ли ЕК да направи стандартите за качество на въздуха по-строги и по-близки до тези, които Световната здравна организация (СЗО) предлага?

През ноември миналата година комисията направи оценка на ефективността на директивите за качество на атмосферния въздух в ЕС. Един от изводите беше, че стандартите за качество на въздуха в ЕС не са напълно съгласувани с това, което предлага СЗО, и че има възможност за подобряване на някои аспекти на оценката и управлението на качеството на въздуха.

Както бе обявено в европейската Зелена сделка, комисията ще извлече поуки от наученото от тази оценка и ще предложи да се засилят разпоредбите за мониторинг, моделиране и планиране на мерките за качество на въздуха, за да помогне на местните власти да постигнат по-чист въздух. ЕК ще предложи също да се преразгледат стандартите за качество на въздуха, като се вземат предвид най-новите препоръки на СЗО.

Какво се случва в момента с наказателната процедура за защитените зони от "Натура 2000" срещу България - при какви условия ЕК ще даде България на съд заради неспазване на Директивата за местообитания и въпросните зони?

Има някои доста пресни новини по тази тема. В началото на юли ЕК изпрати последно предупреждение до България, че трябва да спази задълженията си и да посочи въпросните зони от особено значение за общността като специални защитени територии и да се вземат нужните мерки, за да направи защитните режими ефективни. Както може да очаквате, ЕК следва напредъка на България в решаването на процедурата отблизо.

Предисторията е, че определянето и управлението на мрежата "Натура 2000" трябва да се основава на обективни научни факти и цифри, така че предприетите мерки да бъдат уместни и ефективни. Докато държавите членки гарантират, че всички решения са базирани на знанието, те могат да изберат най-подходящите решения.

През март 2019 г. ЕК призова България и няколко други страни членки да подобрят законодателството за оценка за влияние върху околната среда с официални писма. Какво се случи от тогава?

Нашите служби са оценили влизането в сила на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда в националното законодателство на всички държави членки, не само на България. В момента отговорът на България на твърденията на комисията се оценява. Комисията ще действа в зависимост от резултата от тази оценка. Ако установените проблеми не бъдат коригирани, комисията няма да се колебае да продължи действията.

В момента има законодателно предложение на български депутати, според което ОВОС-ите на някои проекти, включително големи инвестиционни такива, могат да бъдат обжалвани само на една инстанция. Не е ли логиката на законодателството на ЕС в областта на ОВОС обратната - повече достъп до правосъдие и информация, когато става въпрос за здравето на гражданите?

Комисията активно промотира достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, и всякаква форма на ограничаването му е обект на внимателно наблюдение. В този контекст ЕК наскоро започна наказателна процедура срещу България заради провала ѝ да осигури достъп до правосъдие във връзка с програмите за управление на качеството на въздуха. Но не мога да коментирам случая, за който питате, тъй като зависи от страните членки да организират производства пред националните съдилища. Докато тези производства съществуват и не са възпрепятствани от непропорционални ограничения като прекомерни разходи или липса на достъп от заинтересованите страни, те попадат в рамките на правомощията на държавата членка и на националната правна система.