Икономистът и основател на Института за пазарна икономика пред Капитал

Как през 1990 г. се стигна до действащия модел на съдебната власт и в частност прокуратурата?

Важно да се знае, че Великото народно събрание имаше една основна цел - да възстанови разделението на властите. Проблем на правораздаването, и то не толкова на съда, колкото на прокуратурата, беше съветският ѝ модел. Между другото въведен от Димитров и Коларов след 1946 г., а от тогавашните прогонени депутати имаше народни представители в нашата група, на СДС. Тези хора знаеха за какво става дума.

Държа да отбележа, че днес прокуратурата не функционира по такъв модел. Защо? Защото в съветския модел и постсъветския модел (Беларус, Таджикистан, Киргизстан, Казахстан и Русия) винаги има един Сталин над главния прокурор. В Русия това е Путин. В България не е така. Над главния прокурор няма никого.

Когато Великото народно събрание работеше по тази част от конституцията, не беше ясно какъв ще е изходът от следващите избори. При завършването глава шеста (съдебна власт - бел. ред.) бяхме загубили блокираща квота при гласуването - една четвърт от нашите хора напуснали събранието.

В конституционната комисия от СДС участваха Петър Корнажев, Петър Обретенов, Сашо Джеров (който бе претоварен в неговата комисия) и Николай Павлов (който довършваше закона за Конституционния съд).

Първите двама потвърдиха подозрението ми: поради страх от изхода от следващите избори никой от присъстващите членове на различните групи не иска главният прокурор да бъде част от изпълнителната власт. И СДС, и БСП, и всички останали...

Някой ме убеди, че след избора на Мартин Гунев за главен прокурор има законови промени, които ще въведат механизми за отчетност, разследване на главния прокурор. Разчитахме на това, че той беше порядъчен професионалист.

Любен Корнезов, бивш прокурор, споделяше, че това е само временно решение. Стоян Ганев беше изцяло съгласен с такъв модел на главния прокурор, защото приемаше, че в конституцията има защита на частната собственост, която може да бъде пренебрегната само от силен такъв прокурор. Жалко, че не е жив, за да види как това се случва...

Защо тогава прокуратурата не влезе в ролята на преразпределител още тогава?

Към този момент както в обществото, така и във Великото народно събрание имаше пълно съгласие относно неприкосновеността на частната собственост и по отношение на реституцията. Реституцията се одобряваше над 71-72% средно от привържениците на СДС и 60% от тези, които са гласували за БСП. За приватизацията одобрението при тях беше около 50%. Това е причината, която според мен попречи на прокуратурата да прави тогава това, което започна да прави след 2012 г.

Моделът обаче се запази, а решенията на конституционния съд и промените в конституцията от 2015 г. позволиха да се намерим в днешната ситуация, когато много неща зависят от човека, който е главен прокурор.

През март 2006 г. написах за вестник "Монитор" коментар, в който резюмирам онова, което разказвах на комисарите на ЕС по разширяването Гюнтер Ферхойген и Оли Рен. Рен и неговият довереник по правни въпроси виждаха проблема с прокуратурата, но харесваха България и очакваха, че нищо няма да стане, щом дотогава не е станало нищо непоправимо. Освен това тогава бе трудно за ЕС да се позове на някакви общовалидни предварителни условия за членство, специално отнасящи се до прокуратурата. Когато Пеевски купи вестника (през 2007 г. - бел. ред.), този материал беше свален веднага.

Как изглеждаше прокуратурата при различните главни прокурори?

Актуалната ситуация е относително нова. Първите идеи на Цацаров за участие на прокуратурата в преразпределението на бизнес дойдоха през февруари 2013 г., когато прокуратурата започна да се бори с т.нар. монопол на ЕРП-тата. Монопол, който не е създаден от частни субекти, а от държавата, и трябваше да приключи още 2007 г. Това не се случи не по вина на ЕРП-тата, а по вина на държавата - тя подкрепяше "Белене" и "Цанков камък" и със свободен пазар не би могла да ги финансира. Между другото субсидията за "Цанков камък" е вероятно 30 - 40 млн. на година от завършването на проекта досега.

Влизането на момчетата с качулките в ЕРП-тата остана незабелязано за обществото.

Оттогава този модел на държавно спонсориран рекет се усъвършенства. След тази акция дойде "Костинброд", когато прокуратурата влезе в политическия процес, а после дойде КТБ.

Филчев не беше толкова умен, че да изпипа този модел, но неговата идея, че някакви 29 млрд. лева са откраднати, сега е взета на въоръжение от сегашния главен прокурор.

Един човек, ако е силно мотивиран, може да свърши много вредни неща. Той може да се учи да бъде вреден. Например Цацаров, казват, че карал курсове по управление на големи групи хора във военната академия. Може да обменяш опит с винаги временните прокурори на Путин, да запишеш докторат в някой умен университет и да просветляваш пътя на правото от височината на поста.

Борис Велчев беше достатъчно учен и имаше съвсем очевидна роля - да не започва дела срещу приятели на свои политически приятели. Това беше разбираемо - човекът има политическа обвързаност, не вреди на другите, а защитава своите.

След него обаче започнахме да виждаме и двете, с амбиция. Какво се получи - по света прокуратурата защитава хората от бандитите, а при нас е обратното.

Онова, което е абсолютно съществено във функциите на прокуратурата през последните 10 години, е публичното говорене. Процесът на доказване на дадено деяние отнема време. Ако в началото на процеса прокуратурата започва да говори, това е гаранция, че този, за когото се говори, губи.

От обществен обвинител главният прокурор се превърна по необходимост в обществен доносител. Това поведение има две задачи да те унищожи - да те унищожи и да повлияе на съда. Първата е с гарантиран успех, особено ако се поднася в правилни риторични фигури. Другата не е - все пак съди съдът, а не прокуратурата. Поне де юре.

Това обяснява упоритостта на управляващите да не подадат оставка. Те знаят, че този този Франкенщайн може да се обърне срещу тях. Видяхме го с Филчев, видяхме го с Цацаров.

До каква степен тези практики са инфилтрирали прокуратурата?

Първо, не може да се смята, че всички прокурори са лоши. Иначе щеше да има пазар на прокурорски подкупи, който щеше да се саморегулира. Второ, не може да се каже, че прокуратурата не върши правилни неща според нейната абстрактна конституционна мисия. Това се вижда от отношението на хората. Агресивността на прокуратурата при преразпределението създава очаквания. Има очаквания, че главният прокурор може да спаси Пирин, да спаси София и т.н. Няма никакви икономически основания да мислим, че така нареченият модел е всеобщо или поне значително вреден. Тогава нищо нямаше да работи и който не може да граби, ще краде. Хората ще обедняват. А те не обедняват.

Това, което се получава при оперирането на този модел, е метафората на бандита. Когато изземваш много от хората, те просто престават да работят, защото не виждат смисъл от това. Така дори и най-големите бандити стигат до извода, че трябва да взимаш по-малко, за да има какво да грабиш. Това е невидим данък, но важното е да не се изземва всичко, ако е възможно да се изземва малко от мнозина, а много - от неприятни за обществото хора. Затова и ги наричат олигарси. Интересно е впрочем, че олигарси обикновено са хора, които не са на власт.

Протестиращите не разбират или не са чели правилните книжки, за да назоват този модел.

Проблемът не е, че мафията е завладяла държавата, а че държавата създава и работи като мафия с главния прокурор като мотор на сюжета.

Това обяснява относително доброто стопанско развитие на страната от 1998 г. Подлежи на специално изследване за това каква е загубата за бизнес и доход от подобни действия на прокуратурата.

Какъв е размерът на щетата, генерирана от прокуратурата?

През 2017 г. изнесох данни за участието на съдебната власт и в частност прокуратурата в преразпределение на бизнеси - случаите "КТБ", "Белведере" и т.н. Тогава сметнахме, че само за последните пет години през прокуратурата и изобщо чрез злоупотреба с правоохранителни права са били преразпределени около 4 млрд. лева.

Но множеството случаи не се виждат. На по-дребно ниво има множество бизнеси, които са подложени на такъв тормоз.

Видяхме го покрай "Осемте джуджета" за цял един бранш - асансьорния бизнес.

Едва днес похвати, които са известни от много години, станаха достояние на много хора, които накрая разбраха за какво става дума и не харесаха онова, което виждат.

Щетата идва и от другаде. Ако вземете бизнеса на Божков и го прехвърлите на неговите конкуренти или на държавата, то този бизнес спира за известно време, което означава загуба за икономиката за този период. Но след това някой друг ще го поеме, ако е държавна структура - ще може и да се приватизира. Това не може да е perpetum mobile, но някому се привижда плодовита дойна крава.

В същото време, ако купите на пазарен принцип една винарна (последната цена беше около 10 млн. лв.), а местният прокурор с притеснители ви я вземе, то вие сте на загуба с 10 млн., а друг - с 9 млн. разработен бизнес (1 млн. са разходите по прехода).

Друг маниер на работата на прокуратурата е свързан с европейските субсидии. При разпределението им съществуват два модела - държавата ги дава или на приятели или не ги дава на неприятели, или на неутрални субекти.

Когато някой от втората група е или стане неприятел, прокуратурата образува дело, което става основание да спре да получава европейските средства. Колкото повече се точи делото, толкова повече субсидии поема конкуренцията. Постепенно хората започват да се редят на опашка да станат приятели.