"Не се раждат деца.

Просто не се раждат. Все се говори за демографска криза, в родилните домове кошчетата за бебета стоя празни, всички се чудят какво ще правим след 30 години, нацията ще изчезне и т.н., и т.н.

Зачудих се и аз, майка на две деца и, смея да се похваля, със стабилни семейство, какво им пречи на жените да раждат. Да, работа няма за всички, но сме имали и много по-лоши години. А и знаете, че у нас раждат най-много тези, които имат най-малко.

Значи, не парите са причината.

Разрових се из сайтовете, из статистиките и из историите на приятелките си и един отговор се оказа най-често срещан.

Жените не раждат, защото нямат мъже до себе си.

Чакат, чакат и чакайки, получават само упреци – от роднините си, от задомените си приятелки, от гинеколозите – че вече няма време, че няма за кога да се чака, че часовникът тиктакал.

Отлагат възможно най-дълго зачеването, докато накрая не се окаже, че е прекалено късно, някои пробват ин витро, а други просто се отказват, казвайки си „и така ми е добре“.

Има и жени, които предприемат крути мерки по темата със съхранението на плодовитостта си и замразяват яйцеклетки така, както други спестяват пари – за по-добри времена.

А по-добрите времена сякаш няма изглед да настъпят. И не, не говорим за икономическата обстановка, защото и по време на война се раждат деца.

Говорим за добри времена, в които до тези (бъдещи) майки ще застанат истински мъже.

Мъже, осъзнали най-важната си роля – да продължат, заедно с жената до себе си, нишката на живота.

Липсват мъже, които не се страхуват да поемат отговорност, които са достатъчно уверени в мъжествеността си, за да се занимават с „женски“ работи като приспиване на бебе и даване на пюре.

Жените не са виновни, че не раждат деца. Виновни са мъжете, че им липсва смелост да пораснат.

Сякаш на жените им е лесно да преживеят пълна физическа и психическа трансформация, ставайки майки.

Сякаш им е лесно да стимулират яйчниците си с инжекции, да пият хормони и да тръпнат в очакване дали клетките ще се превърнат в сладичко, прегръщащо и даряващо любов дете.

Да не говорим за всички предизвикателства, които бременността предлага, невъзможността да си измиеш зъбите, защото ти става лошо.

И го правят. Милиони жени по света, дори в този момент, зачеват, носят, раждат или кърмят децата си.

А често до тях няма мъже. Тръгнали са си. Или изобщо не е имало, а бебето е факт, благодарение на всеотдайната работа на екип по инвитро-оплождане.

Те не се оплакват. Понасят безгласно всичко, което полът им е отредил, защото знаят, че отплатата е безгранична любов и щастие – с дете в ръце.

Но къде са мъжете? Защо не са до жените, до децата си? Защо изобщо не искат да стават бащи?

Страх ли ви е?"

Автор: Estrella