Пилот се отбранява с голи ръце от акули в океана край Бахамите. 

Заобиколен от перки, стърчащи над вълните, пилотът Уолтър Уайат - младши решава, че няма да се даде без бой.

Кървейки от порезна рана на крака и на километри от брега, той опитва да се защити от обикалящите го акули с единственото оръжие, което има - юмруците си, предава The Sun, пише 24 часа.

Уайат оцелява, след като самолетът му се разбива край бреговете на Бахамските острови, но се оказва пред нова смъртна опасност.

Самолетът на Уолтър е открит от научни изследователи през 2011 г. 

Биковите акули, едни от най-агресивните хищници на планетата, се готвят да разкъсат мъжа, който се потапя и изплува на повърхността.

Гигантска акула мако, най-бързата, позната на човечеството, се присъединява към останалите, които се готвят за атака.

"Всичките са опасни - те са човекоядци", казва Уайат.

Слънцето на 6-и декември 1986 г. вече изгрява, но спасителите са все още на часове път от бедстващия.

Още по-лошото е, че океанската сол толкова подува очите на пилота, че те почти се затварят.

Изтощен от тласкането на леденостудената вода цяла нощ, Уайат прави последен опит да остане жив.

Първоначално Уолтър излита с частния си самолет от Хоумстед, Флорида, където живее, до Бахамските острови за седмица почивка. "Бях там само за купон. Отидох да си почина, за малко хазарт, забавления и се връщах", споделя той.

Уайат е призован по време на войната във Виетнам като пилот на изтребители. По време на самолетната катастрофа е на 37 години, има две деца, които живеят с майка си в Тенеси.

След като получава уверение, че времето е ясно, той решава да се връща вкъщи, което при нормални обстоятелства отнема по-малко от час.

Въпреки че част от навигационното оборудване на самолета му е откраднато, той решава, че ще рискува за краткото разстояние. По средата на полета обаче го хваща силна буря и няма почти никаква видимост, заради което тръгва да се връща обратно. Вижда, че облаците са навсякъде и тогава вика помощ по радиостанцията си.

От бреговата охрана пращат самолет, който да го насочи към остров Кей Сал, където има летище, на което може да кацне. Уайат обаче разбира, че няма да може да го направи.

"Един от резервоарите не изпомпваше гориво. 1/4 от него беше пълна, което щеше да ми стигне, за да се приземя на онова летище, само че не ползваше от горивото", разказва той.

На по-малко от 10 км преди острова двигателят отказва и самолетът пада от небето.

При сблъсъка с водата пилотът си удря главата в арматурното табло и порязва крака си, но успява да оцелее след катастрофата. Грабва две факли и спасителна жилетка и се качва на едно от крилата на самолета, носещо се по вълните, за да се опита да привлече вниманието на самолета от бреговата охрана, докато не е станало прекалено късно.

"Беше на 150 м от мен, а аз размахвах факлата, но не ме видя. Мислех, че самолетът дълго ще се носи по вълните, но не бях прав - бързо потъна", обясни Уайат.

Пилотът слага спасителната си жилетка, която изпуска въздух и трябва постоянно да надува. С настъпването на нощта океанските течения стават все по-силни.

"Имах военна подготовка и знаех, че през първия час шансовете да ме намерят са големи, но след това стремглаво намаляват", споделя пилотът. "Единственото, което ти остава, е да се молиш и молиш, и молиш".

"Няма кой да ти помогне, може да крещиш, но няма кой да те чуе", казва още той. Това обаче изобщо не означавало, че е сам.

След няколко часа във водата Уайат надрасква прощално писмо на гърба на личната си карта, надявайки се, че то ще стигне до близките му, когато тялото му изплува някъде. 

Съвсем скоро обаче се появява нова опасност пред него. С настъпването на сутринта мъжът забелязва перките на акули, плуващи около него. "Имаше една огромна акула мако и няколко бикови", казва Уайат.

Захапката на последните е най-силната в сравнение с тази на всички останали от вида хищници.

"Една от тях ми се нахвърли, но беше съвсем малка. Блъснах я и тя се отдръпна", разказва пилотът. "Тогава една голяма бикова акула дойде под мен, но аз успях да я ритна по главата и се махна. Тя не знаеше какво съм аз, но се отбранявах. Това е инстинкт, не исках да отхапят от мен", допълва той.

Но дори след като удря ритник на биковата акула, най-големият ужас за Уайат остава акулата мако.

Тази обаче не го нападна. Единствено го наблюдава, в един момент дори показва главата си над водата и поглежда право в подутите очи на пилота. "Изплаших се, това беше като дявола, вперил поглед право в очите ми", казва Уайат.

На същата сутрин, когато самолетът от бреговата охрана забелязва бедстващия пилот във водата, вижда и тъмната фигура на три пъти по-голямата от него акула мако. Вижда се ясно от небето и е ужасяващо близко до мъжа.

Спасителите се втурват да го спасяват. При приближаването на лодката им към него, Уайат забелязва, че всички в нея са с пушки. Започва да вика, че не е въоръжен: "Бях там 15 часа. Чувствах се объркан. А това, което всъщност те правеха, е да се оглеждат за акули".

Спасителите хвърлят въжена стълба към пилота, но той е толкова изтощен, че не успява да стигне по нея до лодката сам и двама го издърпват. Уайат е откаран до Кий Уест, Флорида, и веднага е настанен в болница.

"Няма съмнение, че имах посттравматично разстройство от стреса, който преживях, но през 1986 година никой не знаеше какво е това", казва пилотът.

Той не успява да мигне до следващата нощ и му е изключително трудно да говори за случката. Пази спасителната си жилетка, за да му напомня за чудото, че все още е жив, но само година по-късно решава, че трябва да се отърве от всичко от онзи инцидент.

В крайна сметка той преборва своята травма чрез гмуркане и дори се завръща към пилотирането. В момента, вече на 70 години, мъжът управлява компания за имоти и застрахователно дружество заедно със съпругата си в малкия град Дозиер, Алабама, далеч от брега, след като къщата му във Флорида е унищожена от урагана Андрю през 1992 година.

"Преживях много, но просто продължавам да слагам единия крак пред другия. Това е, което трябва да правите, каквото и да се случва", завършва Уайат.