Талантлив художник дарява уменията си за изографисване на храм в Нови чифлик

В малкото село Нови чифлик, Кюстендилско, се случва нещо необикновено. Местният храм „Успение Богородично" оживява под ръцете на талантливия художник Евгени Серафимов, който безвъзмездно посвещава времето и уменията си, за да го изографиса.

Серафимов, родом от Кюстендил, но с дълбоки корени в Нови чифлик, е не просто художник, а истински творец с многостранни таланти. Той е преподавател по рисуване в Основно училище „Свети свети Кирил и Методий" в град Кюстендил, основател и ръководител на школата „Новите майстори", където прилага индивидуален подход в обучението на младите таланти.

С над 30-годишен опит в иконописта, Серафимов споделя, че това изкуство е най-съществената част от неговия живот. Въпреки че се занимава и с модерно изкуство, иконописта остава негова най-голяма страст и специалност.

Историята на храма „Успение Богородично" в село Нови чифлик е толкова вълнуваща, колкото и самото му изографисване. Серафимов разказва за дългия път на неговото изграждане: „Нови чифлик е сравнително ново село, с не много дълга история. Това е причината години наред в селото да няма черква. Местните хора преди 20 – 30 години си помечтали да имат храм, но ентусиазмът им тогава стигнал само до първата копка."

Постепенно, с общи усилия и упоритост, жителите на Нови чифлик успяват да изградят храма. След завършването на строежа идва ред на най-голямото предизвикателство - иконите и стенописите.

„Събра се черквата и остана голямата задача. Храм има, а няма икони. Иконописта е изключително сложно и скъпо изкуство и за едно малко село като нашето е непосилна задача", споделя Серафимов. Той приема предизвикателството като лична мисия, вдъхновен от разговор с отец Георги по време на селски курбан.

Заедно с приятел, Серафимов започва работа по иконостаса, следвайки древната традиция на градения иконостас. „Решихме да го направим по старата, древна традиция на градения иконостас, не дървената преграда, резбована, която се прави през Възраждането. Това е иконостасът от началото на християнството, от цялото Средновековие, когато той е масивен, зидан и когато носи архитектониката на самия храм", обяснява художникът.

Проектът привлича и други творци, вдъхновени от идеята. Приятел на Серафимов от Стара Загора, дърворезбар и художник, безвъзмездно изработва дървения кръст за върха на иконостаса, царските двери, рипидите и множество декоративни елементи от орехово дърво и липа, с позлата и полихромия.

След завършването на иконостаса, Серафимов и екипът му се заемат със стенописите - рядкост в българските храмове поради високата цена и трудоемкост на процеса. С подкрепата на дарители, те успяват да закупят необходимите материали и започват работа по купола на храма.

„Това лято захванахме най-трудната част - да направим купола на черквата, където рисуваме Христос Пантократор", разказва Евгени. В началото на септември, композицията Христос Пантократор или Вседържител вече е завършена, а работата продължава с изрисуването на венец от серафими и ангели.

Серафимов не крие своето удовлетворение от работата си в храма: „Аз съм изключително щастлив и благодарен, че имам честта да работя тука и да мога да кажа моето благодаря към Господ, към целият свят, че мога да го направя. Радвам се, че имам много съмишленици."

Освен с живопис, Серафимов неотдавна се е присъединил и към църковния хор на храм „Свети Димитър" в Кюстендил. За него това е ново предизвикателство, което го връща към смирението и продължава да обогатява неговото изкуство.

„Като рисуваш цял живот, като станеш художник и застанеш на купола и нарисуваш Христос Пантократор, можеш да си повярваш, че много те бива. В събота, в неделя, като отидеш в хора и като не можеш да хванеш една гама и се чувстваш по-нисък от тревата. Това е изключително важно за личността и за смирението", споделя той.

Историята на Евгени Серафимов и неговата работа в храм „Успение Богородично" в село Нови чифлик е вдъхновяващ пример за това как талантът, вярата и общностният дух могат да създадат нещо истински красиво и значимо.