Омбудсманът Мая Манолова внесе в Народното събрание остро становище по Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ за 2019 г.

Тя подчертава, че проектът на Закона за бюджета повтаря структурата на бюджетите от последното десетилетие, като превес отново имат разходите за болнична помощ и за лекарства, въпреки че и самият министър на здравеопазването нееднократно е обръщал внимание, че тази диспропорция трябва да се коригира и да се подкрепи извънболничната медицинска помощ.

„В приеманите бюджети през последните три години продължава порочната практика да се лимитира всяка една дейност на лекарите, което както нееднократно бе посочвано и в Становище на Националния омбудсман, и от повечето експерти, се отразява крайно негативно на пациентите, защото затруднява достъпа им, ограничава правото им на избор къде да се лекуват и в дългосрочен план води до понижаване на качеството на медицинската помощ, поради влошената конкурентна среда", пише в становището си Манолова.

Тя обръща внимание, че Законът за бюджета на НЗОК превръща Министерският съвет и Народното събрание в помощни органи на новата Агенция по медицински надзор по отношение на лицензирането на нови болници или на нови отделения в съществуващи такива. Омбудсманът недоумява как министрите са подкрепили проект, който ги задължава да дават съгласие или да отказват за разкриване, например, на отделение по урология, ортопедия или очни болести във всяка една болница на страната.

Според нея с проекта се въвеждат сериозни структурни промени – закриват се сега действащи органи и се създават нови, като например, при Агенцията по медицински надзор това води до смесването на функции в един орган, който остава извън всякаква форма на граждански контрол. Това създава предпоставки за злоупотреба с права.

Манолова определя като изключително обезпокоителни промените, с които при лечението на пациентите се въвежда принцип за предписване на лекарствени продукти на база терапевтичен курс, съобразено с неговата разходна ефективност. Омбудсманът е категорична, че така се ограничава правото на гражданите на индивидуално лечение, съответстващо на състоянието им и преценката на лекуващите лекари.

Мая Манолова подчертава, че с внесения проектозакон се правят важни изменения в редица закони, които в огромната си част нямат пряка връзка с бюджета на НЗОК за 2019 година и не са свързани с изпълнението му.

„В тази връзка като национален омбудсман съм силно обезпокоена от опита чрез бюджетен закон, в противоречие с действащата нормативна уредба, чрез преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. да бъдат променени няколко основни за здравеопазването закони, имащи пряко отношение към живота и здравето на българските граждани", уточнява общественият защитник.

Освен това Законът за нормативните актове предвижда при изготвяне на нов нормативен акт провеждане на обществени консултации с гражданите и юридическите лица, най-малко 30 дни преди внасянето му. Такива обществени консултации не са извършени.

„Като национален омбудсман не мога да приема гражданите да бъдат лишени от възможност да изразят мнение и направят предложения по толкова важни за всеки въпроси", посочва Манолова.

Омбудсманът отбелязва още, че приемането на пакет закони по този начин, нарушава основни Конституционни норми. В подкрепа на такъв извод са мотивите в Решение № 17 от 3 октомври 1995 г. по конституционно дело № 13 от 1995 г. на Конституционния съд. В тях се сочи, че „Ежегодните бюджетни закони са закони във формален смисъл, само защото под наименованието „закон" те са гласувани от Народното събрание. В основното, същинското си съдържание, те не съдържат правни норми. В разходната си част те съдържат разпоредби, с които се овластяват държавните органи да извършат необходимите им разходи на държавни парични средства до определен размер. Текстовете на ежегодните бюджетни закони са актове, с които се управляват средствата от общодържавния паричен фонд. Те са управленски (административни) актове, които, без да променят своята основна юридическа характеристика, се издават в присъщата на актовете на Народното събрание форма (закон) и по предвидената за законодателния орган процедура."

В заключение омбудсманът предлага на Народното събрание да обсъди предложения законопроект в частта му относно бюджета на НЗОК за 2019 г. и да разгледа всички останали предложения за промени в други закони отделно, съобразно предвидения в Конституцията и законите ред за това, след извършване на предварителните оценки и обществено обсъждане.

„Искам да Ви уверя, че в защита на тези граждански права няма да се поколебая да използвам всички предвидени в Конституцията правомощия на Омбудсмана", категорична е Мая Манолова.