Най-важният аспект на бюджета е социалният, пише Диана Ковачева

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до комисиите в Народното събрание по внесения от Министерски съвет Законопроект за продължаване действието на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

Становището на омбудсмана е базирано на жалбите и проблемите на гражданите до институцията.

„Тъй като най-важният аспект на бюджета е социалният, особено в ситуация на непрекъснато нарастваща инфлация, обръщам внимание най-напред на правата на пенсионерите като една от най-уязвимите групи граждани, както и на другите плащания със социален характер“, пише омбудсманът.

Диана Ковачева подчертава, че възрастните хора срещат сериозни проблеми основно заради размера на преизчисляване и осъвременяване на пенсиите им.

Тя акцентира върху разминаването между очакванията на гражданите за подобряване на техния живот и реалното преизчисляване на пенсиите им от 1 октомври 2022 г. Посочва, че оплакванията до омбудсмана са основно заради коефициента, който варира от 1 до 1.35 и с който бяха преизчислени пенсиите. Така се стигна до ситуацията, в която от 1 октомври т.г. всички пенсии от трудова дейност се преизчислиха, но само около 1/3 от пенсионерите у нас реално получиха по-висок размер на личните пенсии.

„В подкрепа на искането за достоен живот на една от най-засегнатите групи от българското общество – пенсионерите, считам, че единственият начин това да стане, без да има ощетени от едно бъдещо преизчисляване, е пенсиите за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2020 г. да се преизчислят от 1 януари 2023 г., като индивидуалният коефициент на всяко лице се умножи по средномесечния осигурителен доход за страната за 2021 г., след което размерът на пенсията се определя при условията и по реда на чл. 70, 75 и 79 от Кодекса за социално осигуряване“, категорична е Диана Ковачева.

Тя подчертава още, че при липсата на действащ бюджет, няма реална възможност необходимите средства, да бъдат адекватно разпределени за подобряване на живота на уязвимите групи от обществото, и то в момент на непрекъснато растящата инфлация, която се отразява не само на пенсионерите, но и на всички работещи в частния и държавния сектор.

В становището си омбудсманът изброява няколко цели, които няма да бъдат постигнати с предложението за продължаване действието на разпоредби от трите закона за бюджета.

Посочва, че след увеличението на линията на бедност в България на 504 лева от 1 януари 2023 г. огромна част от пенсионерите ще получават пенсии под тази линия.

Подчертава, че с този бюджет няма да може да се предложи вариант за адекватно на инфлацията осъвременяване на пенсиите по чл. 100 от КСО от 1 юли 2023 г., както и че няма да може да се преизчислят пенсиите, така че да не остане пенсионер с доход под прага на бедност.

„За поредна година без решение ще остане проблемът при прилагането на чл. 102, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване. Това означава, че и през 2023 година, служебно преизчисляване на пенсиите ще се прави от първо число на месец април, а не от началото на годината и така пенсионерите отново няма да получат увеличение в пенсиите си за четири месеца на годината. Увеличението им ще е само за периода от месец май до декември на съответната година“, пише общественият защитник.

Обръща внимание, че няма да може да бъде актуализиран дневният минимален и максимален размер на обезщетението за безработица. Остават неосъвременени и размирите на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), както и средномесечният доход и размерите на месечните и еднократните помощи по Закона за семейни помощи за деца. Посочва още, че не е предвидено увеличение и на други нормативно определени плащания.

По отношение на Закона за бюджета на националната здравноосигурителна каса за 2022 г., омбудсманът изразява безпокойство, че се запазва практиката за лимитиране на дейността на лечебните заведения, с произтичащите от това нарушено право на своевременен достъп на пациентите до специалисти и медико-диагностични дейности, както и върху невъзможността за повишаване нивото на заплащане от НЗОК и заплащане за нови дейности, лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели.

Проф. Ковачева подчертава, че във време на растящата инфлация са необходими действия за приемане на бюджети, които да позволяват на хората да покриват своите нужди и задължения към държавата.

„С цел гарантиране на правото на хората с трайни увреждания на справедлива месечна финансова подкрепа бих искала да обърна отново внимание върху несправедливото групиране на имащите право на финансова подкрепа по чл. 70 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Смятам, че е необходимо да бъдат предприети действия за изменения и допълнения в чл. 70, т. 5 от ЗХУ, като към получаващите социална пенсия за инвалидност се добавят и хората с пенсия за военна инвалидност или наследствена пенсия, също с право на чужда помощ“, подчертава общественият защитник.

Диана Ковачева акцентира още, че хората с над 90 на сто степен на увреждане, с определена чужда помощ, които получават пенсия за военна инвалидност, са пропуснати при изричното изброяване в чл. 70, т. 4 и 5. Акцентира, че те са включени в т. 3 и получават само 25% от линията на бедност (общата група).

„Става въпрос за около 160 военноинвалиди, които получават близка до размера на социалната пенсия за инвалидност военноинвалидна пенсия и са ощетявани ежемесечно с повече от 130 лв. Това са граждани, които са изпълнявали военния си дълг към държавата. До 2006 г. военната служба беше задължителна за всички наборници, като единствено по изключение – заради определени здравословни проблеми, младите български мъже бяха освобождавани от казарма“, пише омбудсманът.

Проф. Ковачева допълва в становището си, че по сходен начин стои въпросът за хората с увреждания, които са със социална пенсия за инвалидност, но поради смърт на родител получават вместо това наследствена пенсия и са пропуснати при изричното изброяване в чл. 70, т. 4 и 5.

„КСО предвижда възможност за избор на по-благоприятния вариант на пенсиите, което хората с увреждания са направили и са избрали наследствена пенсия, вместо социална пенсия за инвалидност (въпреки че разликата е незначителна – няколко лева на месец). КСО обаче не дава възможност за отказване от по-благоприятната пенсия и връщане към старата пенсия. Поради тази причина хората с увреждания, които получават пенсия за военна инвалидност или наследствена пенсия, попадат в общата група на хората с увреждания с над 90 на сто степен на увреждане и получават финансова подкрепа в по-нисък размер (чл. 70, т. 3), пише още Диана Ковачева.

Тя изразява увереност, че освен направените конкретни предложения, ще бъдат обсъдени и механизми за въвеждане на справедлив размер на месечната финансова подкрепа на хората с увреждания с право на чужда помощ, които получават пенсия за осигурителен стаж и възраст.

„Добре е да бъдат обмислени възможности за подкрепа и на хората с увреждания с определени от 71 до 90 на сто степен на увреждане, които са получавали едновременно месечни добавки за социална интеграция по отменения Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) и т.нар. "четвъртинка" социална пенсия за инвалидност. Определената месечна финансова подкрепа в размер от 15 на сто от линията на бедността не довежда до увеличение на отпусканата им до 31 декември 2018 г. подкрепа“, посочва общественият защитник.

В становището си Диана Ковачева напомня още, че не е въведен механизъм за актуализиране на данъчните облекчения за хората с увреждания по чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, чиито размер не е променян от 2008 г. Обръща внимание, че по проблема вече е изпратила конкретно законодателно предложение до Комисията по бюджет и финанси в парламента.

Друг проблем, който поставя Ковачева на вниманието на народните представители, е за размера на издръжката, изплащана от държавата, когато осъден родител не изпълнява задължението си.

„Все по-често към омбудсмана се обръщат родители, които отглеждат децата си без финансовата подкрепа от другия родител, въпреки, че последният е осъден с влязло в сила съдебно решение да заплаща ежемесечно в полза на детето си определена сума за неговата издръжка. Съгласно чл. 65 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата е 90 лв. Гражданите посочват, че определената сума е крайно недостатъчна, за да се осигури посрещането на базовите потребности на децата и осигуряването на нормален живот, който трябва да гарантираме на всяко дете“, пише Диана Ковачева.

Тя отбелязва, че за защита на правата на децата, които не получават издръжка от родител, е приета разпоредба - чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс (СК). Според тази норма държавата изплаща присъдената издръжка за сметка на неизправния длъжник в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България. Така определеният размер е значително по-нисък от минимално определения размер на издръжката, който съгласно чл. 142, ал. 2 от СК минималната издръжка на едно дете е равен на 1/4 от размера на минималната работна заплата, която към момента е 710 лв.

„Дори и с последното увеличение на сумата в размер на 90 лв. е крайно недостатъчна и не кореспондира с разпоредбата на СК и с идеята, която е вложил законодателят за защита на най-добрия интерес на детето. В Конституцията на Република България изрично е прокламирано, че децата са под закрилата на държавата и обществото (чл. 14), което значи, че държавата и обществото дължат защита на правата на децата, особено на тези, които са в уязвима ситуация. Най-добрите интереси на детето съгласно чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, а чл. 27 задължава държавите - страни по същата конвенция, да гарантират правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие“, заключва омбудсманът.