Малко хора останахме такива, които ежедневно полагаме физически труд. Младите искат да имат повече лично време и добри доходи, смята Петър Петров

Макар учил за машинен инженер, Петър Петров от русенското село Босилковци се захваща със земеделие. Така вече 13 години той и съпругата му се издържат със зеленчукопроизводство и пчеларство.

Основно са закритите, неотопляеми оранжерии на общо 4 дка. В изграждането им влага само лични средства. Започва с една оранжерийка от 150 квадрата, като успоредно с това работи на друго място. С течение на годините оранжериите нарастват на 12, пише Agri.bg.

През зимния сезон отглежда салата, зелен лук, репички, спанак, моркови, а през летните месеци основно домати, краставици и чушки. Има още картофи и зеле. 90% от пазарът му е в София, включително на този пред Министерството на земеделието всяка сряда, а останалата много малка част от продукцията си реализира на местно ниво.

“Столичани ценят чистата храна и могат да си я позволят. Не съм регистриран биологичен производител, но се опитвам да оглеждам максимално чисто моите зеленчуци. Хората по местните пазари в провинцията не обръщат внимание на това, за тях водеща е цената”, обяснява младият производител.

Вярно е, че разстоянието от Русе от София не е никак малко, а горивото не е много евтино. И все пак сметката му излиза.

„Ходя в София само веднъж в седмицата. Ден-два преди това бера достатъчно количество продукция и отивам. Засега успявам да вържа двата края по този начин. Чистият, хубав продукт хората в София го оценяват повече. Вярно е, че е по-скъп, но и качеството е по-добро”, вярва Петров.

Въпреки че има много планове, на този етап не смята да разширява производството. И то защото физически няма възможност да се грижи за по-големи площи със зеленчуци. Не разчита на чужда работна ръка, която и без това е кът. При нужда помагат неговите родители и тези на съпругата му.

„Младите хора не искат да работят физическа работа. Всеки иска да получава добро възнаграждение, но да работи по-малко – да седи зад бюро на топличко през зимата и на хладичко през лятото, и да взема добро възнаграждение. Малко хора останахме такива, които ежедневно полагаме физически труд. Младите искат да имат повече лично време и добри доходи”, смята фермерът.

Той се старае да отглежда своите зеленчуци по биологичен начин, но все още трупа опит. Не всеки път му се получава, но се учи с времето и грешките, които прави. Един ден обмисля да биосертифицира производството си.

„На този етап ни е все още малко трудно да свикнем с начина на отглеждане. Много е важен и пазарът. Хората трябва да оценят това, което ще отгледам и ще им доставя. Освен това година с година не си приличат. Ние имаме както добри години, така и години, на които сме на ръба. Не можем за по-дълъг период да си направим някаква сметка”, казва Петров.

Преди две години е обмислял дори да затвори цикъла с малък цех за преработка. Въпреки че не се е отказал съвсем, засега ще задържи нещата така.

„Там инвестицията е доста по-голяма. Имам една постройка, която мислех да обновя и разширя, но се оказа, че не е много подходяща. Нужна е съвсем нова постройка, която да отговаря на изискванията за тази дейност”, обяснява Петров.

Разбира се, и на него и съпругата му доста пъти им е хрумвало да се откажат. Работата е ежедневна, почти целогодишна. Имат две малки деца, които се нуждаят от повече внимание. Може би именно гледката на дъщерите им, които ги копират и се опитват да помагат в оранжериите, ги крепят да продължават напред.