Да внимаваме във волята на Падишаха е наше присъщо действие като дишането. Ние не се усещаме какви роби сме и на кого роби сме

"Европа е комунизъм на лизинг. Скапана работа. Можеше да е друго. Трябваше да е друго. И друго ще стане. На страната на Борисов са и ЕС, и европейските пари. Борисов купи лоялността на управляващата бюрократична класа, цели родове се хранят покрай масата на Борисов като помияри, като подакващи ибрикчии. Парите на ГЕРБ продължават да управляват медии, кметове, местни феодали, синдикати и НПО-та."

Това каза в интервю за Фрог нюз журналистът Мартин Карбовски.

Ето какво още допълва той:

1. Г-н Карбовски, защо след миналогодишните протести и разкритията на служебния кабинет за далаверите в управлението на кабинета „Борисов“ 3, социологиите пак сочат ГЕРБ за победител на предстоящите парламентарни избори?

Защото българите са влюбени в Падишаха. За тях няма значение кой управлява. Те еднакво се присмиват на всеки луд, мечтаещ за чиста и свята република, както и на дерибея, който демагоства и лъже зловещо.

За българина и двамата говорят глупости, но дерибеят поне не те задължава да му вярваш и да се бориш. Затова българинът делегира права на по-лесния за търпение властник, а по-лесния винаги е тоя, който прилича на нас, най-вече на нашия мързел.

Борисов е новото БКП, от което нямаше отърване десет години след падането ѝ от власт. БКП десет години саботираше демократичния процес, така и Борисов сега. А днес на страната на Борисов са и ЕС, и европейските пари. Борисов купи лоялността на управляващата бюрократична класа, цели родове се хранят покрай масата на Борисов като помияри, като подакващи ибрикчии. Парите на ГЕРБ продължават да управляват медии, кметове, местни феодали, синдикати и НПО-та. Борисов и либералната диктатура са в симбиоза, извратено е, но на нас често ни се случват извратени политически неща.

И още нещо - някой е казал на всички хора по трасето - от деятели на културата у нас, чак до чистачките в пощата на село - внимавайте какво правите, аз ще се върна. И хората внимават.

Да внимаваме във волята на Падишаха е наше присъщо действие като дишането. Ние не се усещаме какви роби сме и на кого роби сме.

2. Защо нито един политик в България не се извини на народа си поне за нещо?

Защото Падишахът и везирите не се извиняват. Извинят ли се, те ще загубят аурата си на непогрешими водители. Кой да се извини? Георги Димитров, Вълко Червенков? Живков? Царя? Борисов ли?

Традицията на Непогрешимия Политик е религия у нас. Извиниш ли се, сбъркал си. Лъжеш ли - на прав път си. Същото се отнася и за малкия българин - той е непоколебим и непогрешим в тъпотата си да не се ваксинира например. Но когато стане задължително, той се оплаква от лоша организация на новия фашизъм. Няма нов фашизъм. Има загнили проблеми, който без рязане, без ампутация няма да се решат.

Е, за целта ние избираме вечните Грешни Политически Доктори. Те ни лъжат, че ще оцелеем при такива чудовищно наболели проблеми. И ние оцеляваме.

Как оцеляваме? Оцеляваме на цената на умирането ни като вид, ние оцеляваме като индивиди. Но това е грешка - трябва да е обратното - жертвата на индивида решава проблемите на вида ни.

В този смисъл ние героизираме Левски, но сме анти-Левски. Ние се нуждаем от Левски като курбан, като икона, но вкъщи Левски е забранен, на площада е глупаво озлобен, а в душите ни просто крещи страха от бесило. Сякаш животът ни струва нещо, ако не се жертваме. Да, проблемът не е само в политиците. Политиците са функция на нацията.

3. Може ли българинът толкова бързо да „преглътне“ истината за снимките със шкафчето, кюлчетата и пачките? Допускате ли, че след толкова години патогенно управление може да си пада по корупцията, даже да е пристрастен?

Обикновеният българин е част от пейзажа и част от проблема с корупцията. Душиците ни са корумпирани още в онзи детски момент, когато подминаваме трима с кубинки биещи един бос човек на тролейна спирка. Това е корупция - търпежът към всяка несправедливост.

В случката с ЧЕКМЕДЖЕТО българите изпитаха завист, злоба и страх, но най-вече изпитаха желание за не-питане. Дори един българин се кандидатира за президент с подкрепата на ГЕРБ с точно това желание - с недоверие към фактите и с желание да не питаш за мебелите. Ако не питаш - у нас можеш да стигнеш до Цариград. До властта. Не-питането е националната корупция, част от националния дух, домашно възпитание, образователна девиация и страх, страх, страх.

Вижте медиите и помислете - какво не питат днешните екранни журналисти. Помислете какво бихте попитали вие. Да, пак нищо.

4. Записите с гласа на Борисов не са по-малко скандални. Как си обяснявате, че за тях никой вече не говори - дори най-заинтересованите в момента - неговите политически противници?

Никой не говори вече за Борисов, защото журналистиката е в ръцете на непитащите главорези. Картонените палачи на свободата. Малкото питащи ги пребиват с чукове като Огнян, или ги остракират в съда и в жълтата болница на гузните съвести, каквато е жълтата журналистика.

Всички журналисти поддържащи властта правят пари и нямат проблеми. Всички други са под черта и са занулявани. Но никой човек, зрител, слушател, потребител на журналистика не пита за съдбата на Мартин и счупените крака на Огнян. Питат за кашкавала и за Галена. Но и за това вече не питат. Зрителят днес просто гледа как някой готви дива сьомга по телевизията, докато самият зрител яде обрезки от карантия със замразен грах от Полша. Не ми е жал и не се оплаквам. Оплаквам децата, родени и неродени в това политическо недоразумение, епохата наречена преход. Ние просто не се справихме с прехода и ще бъдем наказани. От Бога.

5. Къде са интелектуалците, които са призвани да насочват прожектора така, че да виждаме какво се случва около нас? Да не би да са направили по-лесното - да са се продали?

Най-жалката част на нацията ние наричаме интелектуалци. И при соца беше така. Дори не мисля да си цапам думите с тая сволоч и тая продаденост на духа. Има хора у нас, които с ума си могат да управляват вселени. Вместо това с езика си те лижат задници. Ужасен бях от старата комунистическа интелигенция. Но тя поне имаше мечта. Сега днешната “интелигенция” иска само мир с Падишаха, трохи от трапезата му и да пази тишина в спалнята му. Аз съм анти-интелигенция. Понятията са обърнати.

6. Все още в страната ни има журналисти, които въпреки личната и професионална цена, която плащат, продължават да ровят и да изкарват на бял свят истината за безобразията. Не виждаме, обаче последици, за промяна да не говорим. Въобще пука ли му на някого за истина?

Краткият отговор е “не”. Но продължението е още по-страшно. И на истината не ѝ пука за нас.

7. Политиците ни имат сходна риторика. Какво си мислите, когато чуете да ви казват: „Ние правим всичко за хората“?

Демагогията е новата идеология. Демагогията е новият фашизъм на нищите и на нищото. Българите са хора, които механично замениха думата “комунистически, комунистическо” с думата “Европа, европейско”. И гледай сега какъв резултат получихме. Получихме завъртане на 360 градуса, пак сме в тъпия ляв проект на “светлото бъдеще”, само че днес то се нарича “светло зелено бъдеще”. Това “светло зелено бъдеще” го чух вчера в репортаж на иначе умни хора от БТВ.

Но аз съм разтревожен - какво ни се случи?

8. Какво?

Ние, децата на социализма, бяхме приласкани от лукса на Запада. В какво се изразяваше този лукс? В три неща: топла вода (безпроблемен бит), хубави жени (романтичната мечта) и големи красиви автомобили (технологията като гордост и решение).

Ние, стремейки се към този лукс, свалихме комунизма, аз бях там, банално присъствах на свалянето му. Но днес, тридесет години по-късно, Европа вече не ни предлага топла вода! Тя ни предлага да пестим както комунизма налагаше режими. Това са скъпият ток, реклами за пране със студена вода, пестене на енергия, забрана на консумацията, докато ти продават още консумация. Битът ни отново се сведе до дърва и огнище, разберете.

Европа вече не ти предлага добри и готови на всичко жени като от западните филми - предлага биещи мъжете амазонки, които вече не карат влак като при комунизма, те вече карат катафалката Европа, водят я по коловозите на историята и заедно с това се прегръщат с талибаните, протестирайки срещу забраната на аборта. Това ме обърква, това са побъркани феминистки глупости.

И третото: Европа вече забранява и големия джип, с които ни спечели преди 30 години, а ни дава да караме скъпи електрически въшки, защото това е по-добре за нас. Евро 6 е свинщина, разберете. И последно, ако ме чувате - Европа маха от старата кино картинка кенчето кока кола и те кара да връщаш бутилки като в социализма.

Да, това е една чудесна идея, да връщаш бутилки, иначе светът ни ще е пълен с пластмасовото повръщано на урбанизацията. Ще връщам бутилки.

Но аз се чувствам излъган. Проходих моите 360 градуса и виждам, че разлика между този ляв ЕС и комунизма няма. Няма.

Погледнете клипа по немската телевизия как да се топлим на свещи. Погледнете забраната за АЕЦ, безумна като нежеланоето на политбюро на КПСС да не създаде автомобилна индустрия през 50-те години на миналия век. Погледнете им интернационализма, който сега се нарича расизъм, погледнете и феминизма, който преди се наричаше с друг лозунг. Погледнете религията на правата на човека, правата на животните, правата на реално овластените в северното полукълбо. Същото е като при комунизма, само телевизорът е плосък, а храната е от чужди селяни. Същото е.

Европа е комунизъм на лизинг. Скапана работа. Можеше да е друго. Трябваше да е друго. И друго ще стане.