Ако честитя 8-ми март едни ще кажат, че съм комунист. Други ще кажат, че съм натегач: нали съм в кампания. Трети ще кажат, че всеки ден е празник на жената. Четвърти ще кажат, че това е супер, а пети ще кажат, че това е тъпо. На шести ще им е все тая

Пост на Мартин Димитров във фейсбук: 

Живеем във време, в което всеки ден е ден за популизъм, а денят между седми и девети този месец е повод за още повече популизъм.

А истината е, че ДЕНЯТ МЕЖДУ СЕДМИ И ДЕВЕТИ ТОЗИ МЕСЕЦ НЕ Е ПРАЗНИК, А БОРБА.

Първата голяма цел от тази борба е постигната. И това е правото на жените на гласуват. Те не просто имат право да гласуват, но могат да станат и председатели на Народното събрание, както знаете.

Обаче сме много далеч от постигането на втората цел. И ТЯ Е СПРАВЕДЛИВОТО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЖЕНСКИЯ ТРУД. Особено в страна, в която редица жени, поради липса на алтернатива, са принудени да бъдат крепостни шивачки, тъкачки и какво ли не, за да им дадат накрая на месеца някакви левчета в някакъв плик.

Справедливото заплащане на женския труд не е въпрос само на закони. То е въпрос и на промяна на манталитета ни, и на израстване. Въпрос е и на култура, а и на разбирания.

Винаги съм бил в частния сектор и всички, които ме познават и са работили с мен знаят, че ВИНАГИ И БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЯ РАБОТНИТЕ МИ ПРОЕКТИ СЕ ДВИЖАТ САМО И ЕДИНСТВЕНО ОТ ЖЕНИ.

Искам да кажа, че жените могат да ни дадат много. Могат да ни направят по-богати, могат да направя така, че проектите ни да се случват по-добре и могат да ни направят успешни. Много често не ние ги носим на ръце, а стъпваме на раменете на силата, уменията и знанието им.

Наш ред е да бъдем справедливи. Така че, честит 8-ми март, но нека не забравяме, че работата със справедливото заплащане не е свършена.

Следващият парламент е длъжен да постигне прогрес в това поле. България може много повече от това да пести от заплащането на женския труд.