По думите на образователният министър нивото на заплащане на завършили в някои професионални направления е 4000 лв.

Младите българи с висше образование вече не са толкова склонни да емигрират и да търсят реализация в чужбина, защото получават по-добро заплащане у нас. Такава тенденция от 13-ото издание на Рейтинга на българските университети изтъкна министърът на образованието проф. Галин Цоков в предаването „Стълбището” на Дарик радио.

По думите му нивото на заплащане на завършили в някои професионални направления е 4000 лв. А над средната работна заплата – над 2300 лв., е средното ниво на заплащане на завършилите студенти.

Цоков изтъкна, че нивото на безработни висшисти у нас е 2%, а в някои специалности е под 1%.

„Ако нещо стабилизира образованието у нас и направи разговора за него по-конструктивен са инструменти като рейтингът на висшите училища. Рейтингът дава актуална информация, данни, възможност за анализи и възможност за вземане на определени решения, свързани с политики за промяна на висшите училища”, обясни Цоков.

„Има положителни тенденции в българското образование в няколко посоки. На първо място, през тези 13 години, откакто го има, рейтингът стана един от инструментите за изработване на комплексна оценка на качеството на процеса във висшите училища. Втората положителна новина е, че всъщност това да си човек с висше образование в България е добре за професионално развитие, но и за парите, които получавате. Втора година нивото на безработни висшисти е 2%, а в някои специалности е под 1%. Около 60% е работата у нас, изискваща висше образование. Третата добра новина е, че намалява процентът на завършилите, които се осигуряват и работят в чужбина, тоест основната част от завършилите у нас остават тук”, обясни Цоков.

По думите му младите българи с висше образование не са толкова склонни да емигрират, защото получават по-добро заплащане. „Нивото на заплащане на завършили в някои професионални направление е 4000 лв. А над средната работна заплата – над 2300 лв., е средното ниво на заплащане на завършилите студенти”, добави той.

Министърът поясни, че младите хора у нас успяват на базата на своето университетско образование да намерят не само работа, а работа, която ги удовлетворява и е свързана с професионалните им компетентности.

Относно това защо няма нито един български университет в престижната класация Тор 1000 Times Higher Education, Цоков заяви: „Голяма част от университетите имат под 1000 студенти, което означава по-малко преподаватели и публикации, а от там разпознаваемост в световен план”.

Той уточни, че у нас процентът на висшистите е 30-35%, за разлика от 70% завършили професионално образование. В развитите страни в Европа това съотношение е 50 на 50.

„Успешността на младите хора е в това те да станат личностно развитие, да формират уменията на 21 век, така че те на пазара на труда да се развиват и ако трябва да се преквалифицират. Образованието е динамично”, поясни Цоков.

Галин Цоков обърна внимание на националната платформа Дигиталната раница, която от МОН разработват през последните години. „Тя дава възможност на учителите, учениците и родителите да използват максимално добре дигиталните инструменти за обучение. В нея са качени учебниците от 1 до 7 клас, догодина ще бъдат качени и учебните до 12 клас. До момента около 17 000 учителя се обучават за използване на дигиталната раница, която може да се използва за по-добро взаимодействие. Самите учители могат да изработват и споделят електронно съдържание”, обясни Цоков.

Той уточни, че след Нова година развитието на Дигиталната раница ще е насочено към персонализиране на обучението, включително и на основата на изкуствен интелект. „Учебното съдържание да се персонализира в зависимост интересите и потребностите на всеки ученик, включително на децата със специални потребности. Ако през следващите години постигнем това, ще имаме една от най-модерните платформи на обучение”, каза още министърът.

По думите му двете форми на обучение –аналоговото (очи в очи) и дигиталното не трябва да се противопоставят.

Относно това в колко трябва да започва учебния процес, Цоков поясни, че заложеният час е 08.00 часа. Но при двусменния режим на обучение учебият ден започва малко по-рано. „Родители искат да започват по-рано, защото иначе децата остават до по-късно. Избрахме средното положение – началния час да е 08.00 и да има автономност във вземането на решения в отделните училища. Двусменният режим е в около 11% от училищата у нас. Подготвяме по ПВУ модернизиране на над 110 училища ще се ремонтират, за да могат да преминат към едносменен режим. В София, Пловдив, Варна и Бургас - да се построят по две нови училищни сгради, има средства и за това”, коментира още Цоков.