Ескалиращият сблъсък между Вашингтон и Пекин оставя по-малките икономики от Южна Африка до Саудитска Арабия по средата

Пътуването на юг от древния град Танжер побира десетилетия на икономическо развитие в рамките на половин час, преминавайки през хълмове, по които пастирите пасат стадата си, а след това се спуска в долина, в която се намира най-големият завод за сглобяване на автомобили в Африка, пише Bloomberg TV Bulgaria.

В тази процъфтяваща индустриална зона има място за предприятия на държави от двете страни на новата Студена война. И подобно на много други ключови развиващи се икономики, Мароко иска да запази това положение, макар че в един поляризиращ се свят няма да е лесно да се справи.

Западните корпорации вече са тук и продължават да навлизат, яхнали вълната на почти хоризонталния бизнес. Точно от другата страна на магистралата, където се намира заводът на Renault SA с 8000 служители, е разположен автомобилният град Танжер с площ от 1500 хектара, в който се намират десетки компании като базирания в Мичиган доставчик на седалки Lear Corp. и френския производител на компоненти Valeo.

Сега Китай засилва присъствието си и се опитва да достигне до повече пазари в световен мащаб. Сред по-новите оператори в автомобилния клъстер е производителят на оптични кабели ZTT Group, активен участник в големия план на Пекин да прекоси планетата с инфраструктурата на "Пояс и път". Миналия месец производителят на батерии Gotion High-Tech Со. подписа меморандум за разбирателство с кралството за изграждане на завод за батерии за електромобили на стойност 6,4 млрд. долара в Мароко, който ще бъде един от най-големите в света.

"Днес имаме много китайски компании, които обмислят Мароко - и някои от тях ще бъдат обявени много скоро", заяви Ахмед Бенис, управляващ директор на Tanger Med Zones, в интервю по-рано този месец.

Местоположението на много от тях ще бъде в Tanger Tech City, който предвижда множество китайски компании в "интелигентен град", снабден с обществена инфраструктура, жилищни райони и туристически съоръжения.

"Първоначално китайските компании търсеха възможности за разширяване на дейността си във Виетнам или в Южна Азия", каза Бенис. "Сега те обмислят Мароко."

Всичко това прилича на глобализацията, каквато беше широко замислена през десетилетията след края на последния сблъсък на свръхсилите. Но ескалиращият сблъсък между Вашингтон и Пекин оставя по-малките икономики от Южна Африка до Саудитска Арабия по средата и под натиск да изберат на чия страна да бъдат.

"Мароко следи какво правят другите страни, за да види как може да балансира тези конкуриращи се интереси", а американските правителствени служители "са наясно, че Мароко хеджира залозите си", казва Джеф Портър, основател на North Africa Risk Consulting Inc. "Те твърдят, че това е напълно в правото на Мароко да го прави, но когато се наложи, Мароко ще трябва да направи избор."

Мароканските власти залагат, че засега могат да избегнат това, тъй като позицията на страната на прага на Европа и Африка и свободната търговия със САЩ я правят привлекателна за фирми от цял свят, които искат да произвеждат за тези пазари.

Логистиката на производството в Мароко зависи от дълбоководното пристанище Танжер Мед и от чуждестранните компании, които се занимават с превоза на стоки. Всеки ден 50 или 60 камиона със стоки, управлявани от базираната в Гринуич, Кънектикът, ХРО Inc., се качват на фериботи, които се отправят през Гибралтарския проток към Испания.

По-голямата част от дейността на ХРО е свързана с превози между Мароко и Европа, а двама от основните ѝ клиенти са китайски производители на автомобилни части. Луис Гомес, президент на ХРО за Европа, казва, че компанията наблюдава ръст на приходите си в Мароко с около 30% годишно.

За увеличаването на търговския поток спомага пристанището Танжер Мед, което по обем и връзки с пазарите в цял свят съперничи на някои от най-утвърдените търговски портали в Европа. То продължава да се разширява с повече места за акостиране на контейнеровози и капацитет за износ на автомобили. Наскоро някои от първите електрически автомобили, произведени в Мароко, бяха паркирани на кея в очакване на доставка.

Мароко изгражда още едно огромно пристанище близо до средиземноморския град Надор, като се стреми да повтори успеха на Танжер.

Напоследък пристанищата са обект на интензивни дебати за националната сигурност, като се има предвид огромният обхват на Китай в морския транспорт. Но в Tanger Med терминалите се управляват предимно от най-големите европейски корабни компании, включително германската Hapag-Lloyd AG. Ролф Хабен Янсен, главен изпълнителен директор на контейнерния превозвач, заяви, че местоположението на Танжер обслужва широк спектър от нужди.

"Ако превозвате товари например от Азия, можете да използвате Танжер, за да ги разпределите в западната част на Средиземно море. Можете също така да го използвате, за да го преместите в Северна Европа. Можете също така да го преместите в Африка или в САЩ, или в Южна Америка", каза той в интервю. "Ще се радваме да инвестираме повече в него."

Отношенията на Мароко със Запада са по-дълбоки от търговските и инвестиционните връзки. С население от 37 млн. души и икономика с размерите на тази на Мисисипи, то е в избрания списък на страните, определени като "основен съюзник на САЩ, който не е член на НАТО". Това ѝ дава право на сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, което е полезно при регионални териториални спорове. Тези връзки правят стратегията на Китай там още по-сложна.

Според правителствени данни миналата година САЩ са изместили Франция от първото място като най-голям източник на преки чуждестранни инвестиции в Мароко, а Китай е влязъл в топ 10.

Huawei Technologies Со. и ZTE Corp. - два китайски технологични гиганта, за които западните власти се опасяват, че представляват риск за националната сигурност - вече работят в Мароко и агресивно набират млади инженери. Ако плановете за високотехнологична индустриална зона се осъществят, до 2027 г. там може да работят още около 200 китайски технологични фирми.

Малцина американски мениджъри са наблюдавали двете десетилетия на трансформация в страната по-отблизо от Джулиан Фърман, генерален мениджър за Европа на доставчика на автомобили Polydesign Systems, който произвежда части за вътрешна тапицерия и седалки в завод с 1600 души в свободната зона Танжер - и ги доставя по целия свят.

Фирмата започва работа там с 50 служители през 2001 г., "когато това бяха пусти полета с пасящи овце", казва тя. Фърман смята, че геополитическите рискове от спора между САЩ и Китай са реални, но могат да бъдат преодолени.

"Тънка е границата да не дразниш едната страна, докато правиш другата щастлива, но Мароко изглежда успява - засега - да не я премине", казва тя.

Тя посочва някои предимства на производството в страната за глобални клиенти: "Отсъствията от работа и текучеството на служителите са много по-ниски в сравнение с фабриките в Централна Европа, които тя е управлявала. Ако Polydesign искаше да работи в страна с по-високи разходи като Обединеното кралство, където има повече автоматизация, трудът щеше да струва 10-12 пъти повече", казва Фрман.

Все още има много пречки пред кампанията за набиране на инвестиции, която е използвала около половината от предвидената земя. Пазарът на труда в Мароко например "не изглежда в добра форма, за да приеме това предизвикателство", каза икономистът от Световната банка Федерика Марзо. Участието на жените е слабо, възможностите за гледане на деца извън семейството са оскъдни, а ежедневните пътувания са трудни за много работници.

По време на смяната на смените в Renault например колони от автобуси задръстват трафика, превозвайки служителите до и от завода в Танжер. Около 150 автобуса идват и си отиват всеки ден, пълни с пътници, които пътуват в двете посоки по три часа. През 2018 г. в Мароко беше открит високоскоростен влак, който свързва Танжер със столицата Рабат и Казабланка - но той не е много полезен за много марокански работници от селските райони поради цената и ограничените спирки.

Освен от мобилност и по-добър баланс между половете, младата работна сила се нуждае и от по-добри умения. В това отношение САЩ и Китай се конкурират на терен: Две програми, които стартираха през април, показаха съперничеството между великите сили.

Американският авиокосмически гигант Boeing Со. се обедини с Министерството на младежта, културата и комуникациите, за да стартира четиримесечна програма за обучение по STEM за десетки младежи на възраст от 18 до 25 години. Междувременно мароканското подразделение на Huawei проведе майсторски класове в местно инженерно училище с програми за укрепване на ИТ уменията.

Китай е много по-настойчив, когато става въпрос за набиране и обучение на местни студенти, заяви Рабиа Ел Алама, управляващ директор на Американската търговска камара в Мароко. Тя живее в близост до около 150 млади китайски мениджъри, които работят в Huawei и ZTE. Те говорят местния диалект и се асимилират добре в общността.

Huawei, например, "влиза в университети, създава академии, дава стипендии, дава на студентите стипендии, за да отидат в Китай", казва тя. "Бих искала САЩ да дават стипендии на студентите."