Той е на 27 години. Наскоро е претърпял сериозна операция. Дошъл е от Каварна в Пловдив. Няма дом и пари, затова спи по бензиностанциите в града. Не търси милостиня, а работа.

Историята на Марин, разказана от Роси Георгиев в социалната мрежа, трогна хиляди хора. Мнозина са готови да помогнат с дрехи, обувки и средства. Някои са се заели да му търсят работа, други – подслон.

Ето какво написа Георгиев в мрежата:

„Това е Марин. От Каварна. Дошъл е в Пловдив защото хората тук са добри. А на бензиностанцията дойде случайно. Да ме попита откъде може да си купи хляб. Има ли някъде работа около мен. Отникъде. Никаква. Добре, че имам вечеря. Давам му я и той тръгва. След минутка се усещам какъв идиот съм и го търся. Изчезнал е в нощта. Слаб. А говореше тихо и културно. Бах ти идиота съм…

След няколко часа се връща. И тихо пита, дали може да постои на топло. Може. Купувам му два кроасана и пакет вафли. Иска да плати единия кроасан. Има цял лев. Говори тихо. Нормален мъж на около 40 години. После гледа телевизия. И заспива седнал. Будя го и му казвам да легне. Благодари ми. Ляга. А аз пуша и си мисля за хора като него. Изхвърлени от обществото. Смазани. Сметта на света…

После идва клиент. И ме пита дали е пиян. От клиентите, които прибират и ресто две стотинки. Обяснявам му ситуацията, докато си купува цигари и му връщам 15 лева ресто. А той отива до него и слага в джоба му десет лева. Ако щете вервайте, ама пуснах и сълза. А Марин се събуди и подскочи. Десетте лева паднаха. И човекът ги вдигна и му ги подаде. Видях очите на Марин. Е за такава гледка си заслужава човек да живее. После му показах мивката. Ми се половин час.После говорим надълго и широко. Учил до 12ти клас, но не завършил. Отишъл да бере ягоди в Англия. Баща му починал. Не. Не се оплаква. Просто споделя. Работил е в строителството. Цепил е дърва. Няма къде да спи. Опериран е от преплитане на червата. От нередовно хранене. 14 дни е бил в кома…

После се разбираме. Тази нощ спи тук. В понеделник пак ще съм на работа. Да дойде. Ще му донеса някоя дрешка. Имам и едни обувки. Последното не го казвам, за да видите колко съм добър. Просто няма да ги изхвърля. После, докато пиша това се сещам нещо. Всеки има нещо за изхвърляне. Марин няма нищо. Животът отдавна го е изхвърлил от нормалния свят. Висок е 168 см. Слаб. Носи обувки 42-43 номер. И търси работа. В Пловдив. Рядко греша в преценката си за хората. Марин май заслужава да му се даде шанс. Момче на 27 години. А изглежда на 47.

Това е. Ако решите да помогнете с някоя дрешка, може да го направите като я пуснете до офис на Еконт Пловдив. Офисът е офис Митница. Името ще го видите в личната му карта. За контакт може да оставите моя телефон. 0876.....

Това е!“

Веднага след публикацията на Георгиев в социалната мрежа завря и закипя от коментари. В постовете повечето потребители призоваваха да се помогне на момчето, други изказваха състрадание, а трети – директно съмнение, че това е поредната шашма в Мрежата. Съмненията на последните се подхранваха от факта, че посоченият телефон за връзка с Роси Георгиев не беше верен и от слушалката се чуваше, че „номерът е грешен или непълен“, пише Марица.

В морето от коментари обаче постепенно се включиха и хора, които познават изпадналия в беда Марин Иванов. Оказа се, че младежът е от варненското село Игнатиево, където има дом и близки, а доскоро имал и работа.

По-късно в чата се включи и сестрата на Марин – Зоя, която няколко часа се опитвала да се свърже с Роси Георгиев, но безуспешно. Едва преди малко пловдивчанинът, пуснал поста, разбрал, че е сбъркал една цифра в публикуваниs от него телефонен номер и пуснал истинския си телефон. Минути по-късно Зоя му позвънила, за да разбере къде е брат й, след което заявила, че потеглят към Пловдив, за да го вземат.

Самият Роси Георгиев съобщи добрата новина във фейсбук и предупреди хората да не изпращат помощи по „Еконт“ за Марин.

Междувременно съдбата на 27-годишния младеж трогна и служителите на Община Пловдив. Веднага след публикуването на истинския телефонен номер на Роси Георгиев служителка на градската администрация му позвънила лично, за да му съобщи, че Община Пловдив ще осигури подслон на момчето, докато роднините му пристигнат под тепетата. Така Марин, ако пожелае, веднага може да бъде приютен в Общинския център за временно настаняване, който се намира на ул. „Мортагон“ в Пловдив, а роднините му ще могат да го открият там веднага, щом пристигнат.