Мариета Волф влезе в Общински съвет - Русе като водач на листата на "Глас народен". Тя обедини усилия със старейшините от "Патриотите - ВМРО" и стартира дейността си в местния парламент с питания по наболели за града и неговите жители въпроси и предложение за дарителска кампания в помощ на хора с увреждания. Волф е на 43 г. и е още връзки с обществеността в ин витро клиника и координатор-доброволец на Фондация "Искам бебе". Семейна с две деца. Ето какво сподели тя в интервю за Topnovini.bg за работата си в Общински съвет - Русе:

"Глас народен" успява да се утвърди в родната политика, като вече има своите общински съветници в немалко общини в страната. С оглед на това как оценявате изминалата година за "Глас народен" в страната и в Русе?
 

Всъщност кандидатурата на Светльо Витков и Венци Мицов на президентските избори през октомври 2011 г и изборният резултат поставиха началото на нова тенденция в българската политика. Очевиден беше интересът на гражданското общество към използването на инструментите на демократичната система за избор на нови лица, намиращи се извън кръга на двадесетгодишното политическо статукво. Това желание и тази енергия не можеха да бъдат пренебрегнати и година по късно, през ноември 2012 г, бе учредена ПП „Глас народен“. За 3 г от основаването на партията досега получихме сериозна политическа „закалка“ и подкрепа от избирателите, преминавайки успешно през няколко вида избори: парламентарни през май 2013 и октомври 2014 г, за евродепутати през май 2014 г и местни през октомври 2015 г.

Първите организирахме „на мускули“, т.е. със собствено финансиране, след които получихме изборен резултат, позволяващ държавно субсидиране, благодарение на което успяхме да участваме във всички следващи избори. Използвайки пестеливо и целенасочено държавната субсидия, създадохме множество структури в страната и доказахме, че не сме проект „за един ден“, целящ разходването на държавни средства за собствена облага, а имаме визия за дългосрочни действия в обществена полза. Изборът на общински съветници и кмет от листата на ПП „Глас народен“ в над десет общини в страната е нашият втори съществен успех и вярвам, че поставя началото на поредица от следващи и все по-значими политически успехи.

Къде смятате, че е мястото на "Глас народен" в националната и в местната политика?

Т.е. искате да знаете дали по отношение на политическата система сме в ляво, в дясно или в центъра? Отговорът е „в“ – „не мога да преценя“! Не заради друго, а защото в българската политическа система нито лявото ни е ляво, нито дясното – дясно, нито центърът – център. Партиите, участващи в управлението на страната ни от 1989 г насам, образуват една аморфна маса на повърхността на блато, изпълняваща мними движения под външно въздействие… “Глас народен” е онази глътка въздух, от която се нуждае българското гражданско общество, за да може да извика, да бъде чуто. Виждаме ролята си като проводник на истинските демократични идеи и практики и на висок морал, които да се наложат като модел на политика и управление на местно и национално ниво.

В Русе намерихте общ език с "Патриотите - ВМРО", от чиято листа в местния парламент влязоха главно представители на гражданската квота. Създадохте и обща група с тях. С оглед на това как виждате работата си в Общински съвет - Русе?

Работата на общинския съветник е всъщност много отговорна и всепоглъщаща, разбира се ако се върши със съответната ангажираност, активност и отговорност. В действителност е почти невъзможно един-единствен представител на политическа партия или независим общински съветник да успее да реализира самостоятелно свои идеи и политики поради Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет, който се основава на Закона за местното самоуправление и местната администрация. На политическата група в местния парламент, която в Русе следва да е от минимум двама съветници, са дадени повече прерогативи. Затова създаването на обща група с “Патриотите - ВМРО” всъщност беше единственият политически правилен и в интерес на избирателите ход. Именно заради това, че общинските съветници и на двете партии не са “послушници”, следващи партийни повели, а са представители на широк спектър на гражданското общество. В нашата политическа група се работи конструктивно и място за дирижирано гласуване няма.

Част сте и от групата "Обществен съвет Русе". Какво се случва с нея и как протича взаимодействието Ви с нея от позицията вече на общински съветник?

За съжаление групата “Обществен съвет” за момента функционира в 90% от случаите само виртуално. Два пъти е внасяно предложение за правилник за работата на Обществен съвет на сесия на Общинския съвет, и двата пъти е отлагано приемането му. Смятам, че създаването на реално функциониращ Обществен съвет като помощен консултативен орган към Общинския съвет, както и изборът на омбудсман на общината са от огромно значение за русенското гражданство. В обръщението си по време на първата официална сесия на 09.11.2015 г визирах именно решаването на тези два въпроса, казвайки, че русенското гражданско общество иска да премахне стената, издигната между него и местната власт и да участва в управлението на града и че ние, общинските съветници, като представителна власт и кметът на Русе, като представител на изпълнителната власт трябва да откликнем на това желание и да използваме възможността да предприемем първата крачка към премахването на разделението и връщането към демократичните принципи на самоуправление.

Вече минаха няколко заседания от новия мандат. Как оценявате работата в Общински съвет - Русе и взаимодействието Ви с останалите съветници?

Всъщност са минали само две истински работни сесии на Общинския съвет. На тях 98% от предложенията бяха от кмета или от общинската администрация, касаещи програмата за развитие на общината за следващите 4 години (всъщност политическа обща концепция на управляващата партия), ПУП-ове, решения за отдаване на помещения под наем на сдружения и организации и за участие на Община Русе по различни оперативни програми. Оставям 2% за питания и за моето предложение за дарение на една заплата от общинските съветници за осигуряване на помощ за 56 ползватели на програма “Звено за услуги в домашна среда”, чието финансиране бе прекратено на 31.10.2015 и следващо се очаква в средата на м. март 2016 г. Това предложение не беше прието нито в първоначалния му вид (при дарение на 606 лв от общински съветник целевата сума беше 30 900 лв), нито в коригирания му вариант (при дарение на 404 лв от общински съветник целевата сума беше 20 600 лв).

Така се стигна до компромисно споразумение, предложено от Председателя на Общинския съвет, за сумата от 8 000 лв за осигуряване на най-крайно нуждаещите се. В крайна сметка и тази минимална сума не беше събрана и средствата от дарението - 5220 лв бяха разпределени на 16 души, или 29% от нуждаещите се. И пак стана хубава работа, ама българска...!
Колкото и да съм “зелена” в това поприще и да съм преминала само през 2 работни сесии на общинския съвет, заедно със съответните участия в комисии, съм на мнение, че ако общинските съветници имат намерение реално да упражняват дадената им представителна власт, то всеки един от тях или поне всяка политическа група, различна от тази на управляващата партия, трябва за всяко следващо заседание да внася свое собствено предложение и/или питане към кмета или ресорните му заместници по належащи въпроси. В противен случай Общинският съвет ще продължава да бъде онази аморфна маса, за която споменах в началото, от която се подават ръце само за гласуване по команда.

През последните години имахте своите забележки по отношение на управлението на община Русе. В тази връзка какво можете да кажете за общинската администрация и нейното ръководство в момента и начинът им на работа с Общинския съвет и с и за гражданите?

Работата в комисиите и на сесиите ми показа ясно настроението в Общинския съвет и Общинската администрация: да се дава колкото е възможно по-малко и по-неконкретна информация на съветниците и гражданите. Това статукво ще продължава докато гражданите отминават мълчешком “излъсканите Златки”, радвайки се на кичозно светещите фонтани и новите евтини плочки; докато не поискат обезщетение от виновника за съсипаните зелени площи и потъналия в мръсотия парк на Възрожденците, радвайки се на новите велоалеи; докато не потърсят отговорност за зле фунциониращия обществен транспорт, радвайки се на “интегрираността” и електронните му информационни табла.

Така че, уважаеми русенци, продължавам да твърдя, че всичко е в нашите ръце и от нас зависи бъдещето ни! Трябва да търсим, за да намираме и да искаме, за да получим. Чака ни сериозна съвместна работа!