Една нечия ненужна никому маратонка за сега е единствения „експонат, изложен в музея” на открито край ЛОТ-2 на Автомагистрала Струма край село Мурсалево, Кюстендилска област, предаде БГНЕС.

Две години след пускането на участъка от Дупница до Благоевград, все още няма музей на открито в разкопките край Мурсалево, така образно казано АПИ „хвърли на вятъра” близо 7 милиона лева за изграждането на стена, край която музей все още няма, и най-вероятно няма да има.

Под източния край на стената има изграден към 150 м. дъсчен подиум, покрит с изолационен материал, за да не се скапят дъските. Толкова, друго няма, за музей да не говорим.

Подпорната стена на АМ „Струма” бе изградена до неолитното селище в село Мурсалево, община Кочериново, Кюстендилска област. Изграждането й започна след като през м. юни 2015 г., когато Агенция „Пътна инфраструктура“ стартира обществена поръчка за изготвянето на технически проект и изграждането на подпорна стена при археологически обект по трасето на ЛОТ 2 от АМ „Струма“ от км 346+300 до км. 346+455.

Изграждането на „Великата АПИ-стена” целеше съхраняването на 3270 кв.м от площта на неолитното селище, попадащо в сервитута на автомагистралата. Целта е опазване на оптимална част от разкритите в проучванията археологически структури.

Стойността на откритата обществена поръчка за подпорната стена бе 6 907 814,66 лв. Срокът за изпълнението й бе 100 календарни дни, но той не бе спазен и тя бе готова буквално в последната секунда преди пуска на ЛОТ-а преди местните избори през 2015 г..

С изграждането на подпорната стена ще се ограничи насипът до границата на габарита на лявото пътно платно и ще се запазят археологическите структури между тази линия и сервитута на автомагистралата за бъдещо проучване и експониране. От западната страна на магистралата няма стена, а насип.

Над 4.27 млн. лв. бяха осигурени през 2014 г. за разкопки за участъка от магистрала "Струма", един от обектите бе в местността "Деве Барган" край село Мурсалево, където археолозите откриха неолитно селище, което според тях е уникално за Европа. Находката е от ранния неолит и е на 8000 г. Според експертите селището е изграждано в продължение на десетилетия и е било с изключителна планировка – с три успоредни улици и няколко напречни, които са оформяли "квартали" с по няколко къщи. Древното селище е съществувало през VІ хилядолетие пр. Хр., а в последствие е било опожарено.

Пътната агенция предприе мерки част от археологическия обект да бъде запазен и експониран на място. Изготвен бе проект за изграждането на подпорна стена, с което ще се осигури съхраняването на 3270 кв. м от площта на неолитното селище, попадащо в сервитута на магистралата. Идеята е да се направи нещо като музей на открито, който да се посещава от спиращите за почивка на магистралата, похвалиха се преди две години от пътната агенция.

Според публикациите, опожареното селище лежи върху останките на други поне четири села, изграждани на това място пак през ранния неолит. Дебелината на останките от всички селища, съществували тук едно след друго в рамките на няколко столетия в началото на VІ хилядолетие пр. Хр е около 2,70 м, което прави този раннонеолитен културен пласт най-дебел по долината на Струма.

В проучваната площ са констатиран останки от около 25 къщи. Те са били приблизително правоъгълни, обикновено с едно помещение; стените им са били изградени от забити в земята стълбове, изплетени с лескови пръчки и обмазани от двете страни с глина. Таванът е бил сложно съоръжение от разцепени дървета и дебел глинен пласт над тях, а двускатният покрив е бил изграден от дървена конструкция и слама. В къщата е имало глинена куполна пещ, каменна мелница до нея, направени от глина върху пода кръгли и четиристранни хранилища за лимец и ечемик, може би дървена лежанка, вертикален тъкачен стан. При разкопките намираме къщите като дебел пласт от силно изпечени късове стенни и особено много тавански мазилки. Запалването на такава глинена къща е невъзможно без внасянето на голямо количество дървен материал.

За първи път в едно селище се установяват останки от повече от една двуетажна къща – досега от българските земи са известни само 3-4 от това време, докато край Мурсалево са установени поне няколко такива постройки. Двуетажните къщи свидетелстват за сложните технически познания на древните строители и са следващ белег на първата европейска цивилизация.

При разкопките бяха открити значителни култови предмети, включително уникални изображения на богинята Майка, съоръжения с богата украса, керамични съдове с особени форми и т.н. Край извор бе открита и златна апликация от началото на ІV хилядолетие пр. Хр., която произхожда от Средна Европа, вероятно е оставена като посвещение. Тя е единствена от този вид, намерена на  Балканите и подчертава продължаващата роля на Струмския неолитен път като основна артерия на контактите на Егейския ареал и Средна Европа в последните хилядолетия на късната праистория.

Откритите артефакти са предадени на Кюстендилски музей, някои от тях са изложени и в Националния исторически музей.

Та толкова за разкопките, те днес са обраснали в бурени и тръни, рововете са засипани, за да не ровят в тях иманяри, а музей на открито няма. Няма и не е ясно кой и с какви средства ще го изгради. Не е ясно и предназначението на изградения дъсчен подиум, дали покрива оставени за по-нататъшно проучване разкопки, или е нещо като плацдарм за бъдещия музей.

Преди месец при посещението на министър Нанков на разкопките край санданското село Дамяница, председателят на УС на АПИ инж. Дончо Атанасов каза, че и тези уникални открития трябва да бъдат изложени в музей като при Мурсалево. Дано господин Атанасов не е знаел, че край Мурсалево няма никакъв, ама съвсем никакъв музей-нито на закрито, хептен пък и на открито. Само Великата стена на ведомството му я има. И която струва 7 милиона.