Близо 150 хиляди гледания има видеоклипът, на който ловецът на мигранти Динко Вълев бе спрян на македонско-българската граница.

Той се опита да премине в югозападната ни съседка в четвъртък вечерта, като носеше нова плоча за потрошения български паметник на връх Каймакчалан. Под видеоклиповете му коментират както българи, така и македонци. Повечето от тях се застъпват и споделят вижданията на Динко Вълев, който се чувства лично засегнат от потрошаването с чук на българския паметник на връх Каймакчалан.

Вандалският акт, който не бе санкциониран от Македония, е дело на съдения за измами спортен журналист Миленко Неделковски. Само за броени дни между Динко и Миленко се заформи истинска онлайн война. Първоначално Динко съобщи пред „България Днес“, че тръгва за Македония, за да заплюе човека, дръзнал да посегне на българската история. След като получи арогантен отговор от Миленко, който нарече българите „кучета“, „татари“ и „турско племе“, Динко промени плана си.

Той плати и направи нова плоча, която реши да постави на Каймакчалан собственоръчно, но бе спрян на българско-македонската граница.
При опита му да отнесе новата плоча на мястото македонските граничари задържаха ловеца на мигранти. Те не са го арестували с белезници, но не го допуснали в страната. „Започнаха да ме блъскат и удрят и затова започнах да снимам“, разказва Динко Вълев след срещата с граничарите.

„Все едно някакво чудовище минава, така се отнесоха македонските граничари. Нищо забранено не нося“, обясни след инцидента той. През цялото време Динко е знаел къде ще бъде в 17 часа Миленко Неделковски. Той не скри, че е имал намерение да се срещне с него, да го заплюе в лицето и да му каже, че е жена. Не е ясно дали Динко е ползвал плочата като повод да премине границата. Това е допустимо предвид маршрута му, тъй като до Каймакчалан се стига през гръцката граница.

Същевременно цяла България и Македония се вълнуват от епичния сблъсък между Динко и Миленко. Желанието на Динко да потърси сметка на журналиста Миленко обаче събира все повече и повече привърженици. Над 4000 души са заявили, че са съгласни да заформят дружина и заедно да се отправят към епичната среща с Неделковски. Те споделят видеата на Динко и коментират разпалено македонско-българския въпрос. Освен това твърдят и че македонски хакери саботират Динко в интернет, като трият клиповете и изказванията на Ловеца на мигранти.

Освен българи сред привържениците на Динко има и македонци. Те са заявили подкрепа за българския ловец на мигранти в профила му във Фейсбук. В писанията си македонците изразяват надежда, че Динко все пак ще пресече границата и ще изпълни заканите си срещу съдения за измами Миленко.
Самият Неделковски продължава да дразни Динко и привържениците му онлайн. Освен язвителните коментари в интернет Миленко се държа арогантно и в интервю за българска национална телевизия, като сравни българите с кучета, които искат да маркират територия. Той категорично отказа да се извини за поругаването на паметника и предупреди, че ако пак опитат да поставят паметник на загиналите български войници, той пак ще го счупи. „Когато се извини българският народ, тогава ще го направя и аз. Не съм направил нищо лошо“, заяви той.

Битката на върха

Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже с височина 2524 метра, намираща се на границата между Република Македония и Гърция. По време на Първата световна война - от края на август до октомври 1916 г., Каймакчалан и околните върхове се превръщат в арена на ожесточени сражения между полковете на две сръбски пехотни дивизии, Дунавската и Дринската, и частите на 11-и пехотен Сливенски полк, подкрепени от отделни дружини от 33-и пехотен Свищовски полк, 43-и, 46-и, 56-и и 58-и пехотен полк.

Само за месец на високия връх се качват малко над 6000 български войници и офицери. В началото на октомври 1916 г. от Каймакчалан слизат по-малко от 800 от тях. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Сръбските описания на битката разказват, че когато техните полкове стигнали на върха, намерили окопите и процепите между скалите пълни с трупове и ги нарекли „Дупките на ужасите“.