Динко Вълев от Ямбол е българинът, към когото британският таблоид Дейли мейл проявява особен интерес.

Той се прочу, след като разпространи видео, на което се вижда как лови незаконни мигранти, опитващи се да преминат българската граница. След това ИДИЛ обяви награда за главата му. В последните дни Динко е в центъра на друг скандал. Той потърси сметка на македонския журналист Миленко Неделковски, който потроши български паметник на връх Каймакчалан с чук. След като ямболията се опита да отнесе нова паметна плоча на върха, бе спрян на границата.

Едва след действията на Динко македонските и българските власти взеха адекватни мерки срещу вандалския акт, пише България Днес

.- Г-н Вълев, какво се случи на границата на Македония и България?
- Отидох да сложа плочата, която сам изработих със същия текст, който имаше на предишната плоча, която Миленко потроши. Беше в багажника на колата ми, но когато си показах документите на граничарите, те направо извадиха палките и започна тараш на колата. Вкараха ме в една стаичка, където ме държаха два часа без обяснение. Накрая ми връчиха забрана за 24 часа да влизам в страната. Бяха претърсвали колата ми, без да съм там, което е грубо нарушение на закона, защото те може да ми подхвърлят всичко. Но няма да им търся сметка, да са живи и здрави.

- Защо решихте да минете границата откъм Македония, при условие че до Каймакчалан се влиза през Гърция?
- Реших да се поразходя (смее се). Не. Всъщност знаех, че Миленко е на 50 км от границата в някакъв хотел. Исках да ида там на масата му, да тръшна плочата пред него, да го заплюя и да го изчакам да реагира, като е такъв мъж.

- В крайна сметка бившият македонски премиер Никола Груевски се обяви за поставянето на плочата, а българският външен министър Даниел Митов обяви журналиста за персона нон грата. Доволен ли сте от този резултат?
- Да, и смятам, че се дължи на мен и на моята непримиримост. Заради мене позволиха паметника. Някой друг да сте чули да е искал да слага плочата и да я е направил? Ако вече може да се слага - тръгвам още сега за Македония. Даже се чудя да тръгна веднага или другата седмица. Но няма съмнения- аз ще я слагам.

- Ще се откажете ли сега от срещата с Миленко Неделковски?
- До десет дни ще се видя с него и плочата ще я сложа. Имаме сметки за разчистване. Както виждате, аз сам-самичък тръгнах, без охрана. А той е наел 3-4 човека охрана. Явно се страхува. Аз няма да го бия. Ако ще и 300 гардове да наеме - пак ще го намеря! Трима Миленковци ще ги търкалям като бъчви, мен не ме е страх. Той ще има санкции от мен. Но на него трябва да му е забранено да влиза в България. От мен също има забрана.

- Обидихте ли се от факта, че не ви пуснаха в Македония?
- Много тъпо ми стана. Да ме бяха напсували на майка нямаше така да се засегна толкова. Но да ме върнат обратно в България с нещо свято, което нося със себе си и да ми кажат, че е опасно... няма как да стане.

- Кой ви подкрепи в тези действия?
- Чакаха ме 300 човека след границата - македонци, които държат на мен. А Миленко си взе охрана в собствената си страна. Това какво ви говори на вас?

- Откъде имате цялата тази информация?
- Казаха ми моите източници от македонското МВР, от външното министерство. Чуваме се всеки ден с тях, говорим си.

- Как ви посрещнаха в Ямбол след тези събития?
- Телефонът ми прегрява. Подкрепят ме и ми казват браво. А аз не го правя за известност и държа да го подчертая! Правя го, защото милея за България. Защото искам един ден, когато децата учат история, да разберат кой е Динко Вълев. Аз ще вляза в историята на България, защото я обичам.