Загиналият алпинист Иван Томов ще бъде погребан в родния му град Русе.

Това съобщиха родителите му, които пожелаха да върнат тялото му в България. 36-годишният Томов почина в лагер 4 само ден, след като изкачи осемхилядника Лхотце и стана вторият българин след Христо Проданов, който го направи без кислород.

Когато Иван заминава на експедицията в Хималаите, родителите му не подозират, че тя ще се окаже последната за сина им. Те вече на няколко пъти са преживявали ужаса, че той може да не се върне – най-вече в Пакистан, когато талибаните убиват 10 души при изкачването на връх Нанга Парбат. Но не са вярвали, че това наистина ще се случи.

„Винаги се притеснявахме, всяка година умирахме с него – особено 2013-а, когато разстреляха неговите приятели, тогава не знаехме дали е жив. Много силен, много тежък шок преживяхме, но пак слава Богу, размина му се. На връх Комунизъм той беше паднал, щеше да отиде в пропастта, но успя да се спре, 10-12 метра е летял, и това все пак за нас бяха някакви знаци, че трябва да вече внимава, трябва да се пази. Аз съм му казвал – това е една руска рулетка, неизбежното става. Той вика – аз знам, аз съм приел нещата и съм подготвен за това. Имам чувството, че смъртта не го плашеше, той беше смел човек“, разказва бащата Юрий Томов пред Русе Медиа.

Майката споделя обаче, че този път синът й сякаш е предчувствал трагедията.

„Този път имаше някакви предчувствия и всички се тревожехме прекалено много. И за първи път за много години ми каза – мамо, моли се за мен“, през сълзи казва Валентина Томова.

Планините са били голямата страст на Иван. За да финансира пътуванията си, е заминал да работи в Англия.

„За няколко години обиколи доста държави, половината свят може би обиколи, качи първенеца на Южна Америка, първенеца на Африка, четири седемхилядника. Когато го питахме защо го прави, казваше – трябва да се качиш, да го почувстваш това нещо, за да го разбереш. Иначе няма как да го разберете. За него това беше живот. Животът му беше на бързи обороти“, връща се назад баща му.

Заедно с това е помагал на всеки, който е бил в нужда – бил е кръводарител, дарявал е средства за онкоболно момиче.

„Можеше да си даде живота за близкия си, даваше кой от каквото има нужда“, казва майката Валентина.

Въпреки болката от загубата, родителите на Иван Томов са горди със сина си. И вярват, че ще бъде запомнен с добро. „Ще го запомнят като един честен, добър и порядъчен човек. Приятел, който никога няма да те изостави в труден момент. Много достоен човек – не защото ни е син, а защото наистина такъв беше и си остана такъв“, споделя Юрий Томов.