Да изкачи всички 14 осемхилядника без кислород – това бе голямата мечта на алпиниста Иван Томов, който загина днес. Всички те се намират в Азия – 10 в Хималаите и 4 в Каракорум. Когато му хрумва тази налудничава за някои идея, напуска родния си град Русе и се мести във Великобритания, за да може да изкарва пари и да финансира експедициите си.

"Имах пуснат отпуск. Положих големи усилия да си го взема точно в този период. Да го отложа? Да ходя на море? Не е в характера ми да ходя лятото на море. Всъщност въобще не ходя на море. Исках планина и то достоен заместител на Тян Шан", пише в един от разказите си Иван Томов, припомня Dir.bg

Трима са съвременните български алпинисти, споделяли една мечта, а двама от тях - и една съдба. Боян Петров (10 осемхилядника), Иван Томов (3 осемхилядника) и Атанас Скатов (6 осемхилядника). Последният все още може да я осъществи. В четвъртък, само ден след като Томов развява знамето на Русе от връх Лхотце, че българин изкачва четвъртия по височина връх в света, става ясно, че алпинистът е издъхнал на връщане към лагера. Стига до върха без кислородна бутилка.

"Използването на кислороден апарат обезсмисля изкачването на осемхилядник", казва Томов преди да замине на първата си експедиция към Нанга Парбат през 2013 година.

Името на Хималаите произлиза от санскрит и означа "Домът на снега". Планината се превръща в последен дом за двамата другари – Иван Томов и Боян Петров. Гибелта ги застига в един и същи месец - май. Двамата се познават добре, близки са. Иван нарича Боян свой учител в изкачването на осемхилядниците. Заедно покоряват Броуд Пик (8047) през 2014 година. Сам Иван покорява Манаслу през (8156) през 2017 година. Почти успява да се справи си планината-убиец и да изкачи Нанга Парбат (8126) през 2013 г.

До последно Иван Томов е член на Туристическо дружество "Приста" и на централния клуб по алпинизъм. Той се занимава сериозно с катерене на планини от 2005 г., като през 2009 г. атакува четири алпийски върха. Сред тях са първенците на Словения и Австрия, като австрийският връх е бил най-трудното му техническо изкачване. Русенецът го е изкачил два пъти по два различни маршрута.

През 2011 и 2012 година е бил на два седемхилядника в Памир, като от последния — пик Ленин (7139), той носи камъчета за близките си. За покоряването на върха Нанга Парбат Иван Томов получава два флага - националния трибагреник и знамето на Русе.

"Върхът е много труден, той е втори по сложност в света след К2. В сравнение с него Еверест е истинска песен. Статистиката за изкачването на Нанга Парбат е ужасяваща, особено през 30-те години, когато оборудването не е било толкова добро. Това е много сериозен връх, не е за солови опити. Рано ми е да го катеря, но получих покана, на която не можах да откажа. Ще участвам в експедиция с асове - ръководител ще бъде руснакът Алексей Болотов, на когото му липсват само два върха за "хималайската корона" от 14 осемхилядници", споделя преди да тръгне Иван Томов.

Куршуми вместо лавини

Експедицията трябва да продължи 50 дни, но по пътя към връх Нанга Парбат експедицията е нападната от фунадаметалисти и 10 алпинисти са убити пред очите на Томов.

"Лавините не успяха да ни убият, направиха го болни мозъци", пише Иван Томов и казва за себе си, че е късметлия. За въоръжената атака близките му научават от социалните мрежи.

"Експедицията приключи кърваво и трагично на 22 юни около 22,30 часа", започва смразяващия си разказ той. Група от около 15 маскирани мъже обкръжават базовия лагер и под дулото на автомати връзват и изкарват всички в центъра на лагера. Пускат само един катерач от Хунза да бяга, за да разказва за назидание. След като талибаните обират часовници, пари и ценности от алпинистите, нареждат всички останали в редици. „Завързаха ги с гръб и ги екзекутираха с откос в главите, а после имаше и контролен. Обявиха, че отмъщават за Бин Ладен и се представиха за талибани. Единственият убит пакистанец се оказа Скарду и бил сунит", уточнява след ужаса Иван.

Китаец, опитващ се да бяга, отнася куршум в ухото. Макар да е късметлия, че оцелява, персоналът от пакистанци, които помагат в лагера, го оставят без екипировка. 28-годишният тогава русенец е единственият българин и най-младият участник в експедицията до Нанга Парбат. Година преди това Томов е изкачил връх Ленин в Памир, който е висок 7134 метра. Преди това покорява Хан Тенгри в планината Тян Шан в Киргистан. Зловещата среща с талибаните не го отказва.

Само година по-късно той е твърдо решен да покори осемхилядник. Точно тогава се запознава с Боян Петров. Групата на Съни, както наричат Петров, започва с планове за 2014 година. В началото на юни към хората на Боян Петров се присъединява и Иван Томов. В очите им е млад алпинист с един опит за 8-хилядник, срещнал талибани по пътя. Въпреки че единствената подготовка на Томов непосредствено преди пристигането си е ходене при трекинга, той успява бързо да догони колегите си в аклиматизацията. Междувременно алпинистът Младен Данков развива проблеми с храненето във височинните лагери и започва да губи сили. Поради нетърпение, чувствайки се в отлична форма, Боян Петров прави самостоятелна атака на Броуд Пик. Не успява да се ориентира, разколебава се и се отказва на около 7700 метра. След втора самостоятелна атака пропада в ледникова цепнатина. Все пак се завръща в лагера, където го чакат Младен Данков и Иван Томов. 23 юли е денят, в който Иван Томов и Боян Петров продължават рамо до рамо към върха. Редуват катерене по стръмни скали със сняг над кръста. Вързани са един за друг с 30-метрово въже. Боян Петров започва да чувства умора от водачеството и малко преди Роки съмит (8035 м) Томов поема разбиването на пъртината. В 13:45 часа и двамата възлизат на Главния връх на Броуд Пик. Времето е ясно и безоблачно. Томов и Петров се любуват над подвига си близо час.

Рай на Манаслу

През септември 2017 г. Иван Томов изкачва втория си осемхилядник – връх Манаслу. Две години, след като през септември 2015 го покорява Боян Петров. Спомените си от това катерение Иван Томов споделя в разкази, наподобяващи откъси от дневник.

"Тези 13 дни не могат да бъдат наречени височинен алпинизъм, по-скоро височинен трекинг. След тегавия опит с трите пакистански експедиции, Непал и Манаслу ми се сториха рай. В Пакистан: почва ти трекът и забравяш за легло, интернет и всякакви глезотии. Просто се настройваш, че влизаш в матрицата за 30-40 дни. В Непал: лоджии, села, легла, бира, водка, интернет. Живот навсякъде... този рай за алпиниста донякъде ме отпусна и допуснах, че може би единствената си грешка още първата вечер в базовия лагер, но за нея ще спомена накрая, защото се оказа фатална. Но повлия на някои от решенията ми. Например реших да експериментирам и да се щадя и за пръв път да опитам да изкача осемхилядник само с едно аклиматизационно излизане... Според мен, ако ще използваш всички прелести на шнорхела и не ти дреме как ще се изкачаваш, то това е начинът. Идваш в базов и за 5-6 си свършваш работата. Явно не редбул, а кислородът дава криле“.

На 23 септември Иван Томов и останалите тръгват да атакуват върха в лошо време.

"Вече се бе случвало на Броуд Пик и сега условията бяха в пъти по-благоприятни – пъртина до върха, елементарен терен, наличието на лагер 4, където можехме да вземеме глътка въздух и да продължим. Уви, казахстанецът и унгарецът, с които бях в един отбор, не ме подкрепиха. Твърде уморени се били чувствали от прехода от 5800 до 6800 м. Изкушавах се сам да се пробвам, но бях взел под крилото си казахстанеца. Беше му първи осемхилядник и допускаше доста грешки от бързане, когато не трябва и неверие в собствените си сили".

Почти през цялото изкачване на Манаслу Иван Томов си спомня за опита си с Боян Петров, когато изкачват Броуд Пик.

"И аз се озовах в позицията на Боян да блъскам пъртина на разни кислородаджии и шерпите отказваха да вървят пред мен, а на мен ми бе твърде студено,з а да се правя също на ударен. Вятърът бе толкова силен, че замиташе следите буквално 10-15 м зад мен. Така в 6:05 се озовах горе".

Иван успява да постои само 5 минути на върха, защото замръзва от студ. Батериите на фотоапарата му се разреждат, а няма кой да направи снимката. "Ръцете ми премръзнаха от опитите ми да направя някоя снимка без ръкавици". На това изкачване Иван Томов по трудния начин открива една своя грешка, която за малко да му коства успеха - "никога не ходете с чехли в базов лагер".

"Аз си позволих този лукс и това за малко да ми коства всичко. Спънах се през нощта в едни камънаци покрай палатка си. Всички бяха заспали, омотах се с един парцал и така изкарах до сутринта. На другия ден лекарят на 16-членната кубанска експедиция ми каза, че е за шиене и е най-добре да приключвам с всичко и да си ходя".

В крайна сметка изкарва късмет и успява.

Спасен от Господ

"Спасен!!! Господ отново не ме остави и не ме забрави". Това пише Иван Томов след дълго мълчание, последвало новината за смъртта на Боян Петров. Текстовете му от край време хващат за сърцето читателите си. Пише често за приключенията си по време на изкачването, а разказите му са толкова образни, че те карат да хванеш раницата и да пробваш какво е да си на осемхилядник.

"В памет на Съни", започва една от последните му публикации. Въпросите, които задава към себе си за изчезването на Боян Петров в Хималаите, всъщност могат да се отнасят и до самия него и решението му да изкачва върхове по възможно най-трудния начин.

"Боян загина. По-точно е да се каже, че изчезна... Бях в Тайланд, когато официално го обявиха за загинал. Обикалях някакви градове, храмове и други забележителности, правих снимки, потях се, забравях да ям и да пия. Тялото ми вършеше рутинни неща, които прави всеки път по време на културен туризъм. Мислите ми обаче бяха далеч от това горещо и влажно място. Бяха в Хималаите. Главата ми беше пълна със десетки въпроси. Защо остави сателитния си в базов? Подобна грешка преди 2 години ни коства изкачването на Нанга. Как така си позволи да остане без връзка със света и без подкрепа отзад? Защо се опита този път да го изкачи това джудже на всяка цена? Защото се е получавало 10 пъти преди това? Самонадеяност? Опит да докаже, че е най-добрият и да разпечата върха? Бързане за Еверест?”, пише Томов.

"Хората, изкачили всички осемхилядници без шерпи и кислород и все още живи, май са под 20 в целия свят", казва още Иван Томов. "Хората, загинали по пътя към хималайската корона са стотици. Статистически вероятността неговият път да приключи точно така беше донякъде предсказуем, въпреки всичките ни сантименти и любов", казва алпинистът за добрия си приятел Боян Петров. Но думите се отнасят и за самия него. Наивно е да смятаме, че би спрял. Има голяма разлика от това да можеш, но да не искаш и обратното.

"Това беше върхът. Венецът на усилията ми. Всички пътища водеха вече само надолу"