„Обвиниха детето ми без вина! Казаха, че Васко карал с превишена скорост и затова си отиде, а истината е друга. Депутат е виновен за катастрофата“, това изплака Анастасия Пандурска, майката на загиналия при катастрофа в Кресненското дефиле в средата на март миналата година 25-годишен благоевградчанин Васко Пандурски, и поиска думата да разкрие подробности от личното си разследване и болката си от недоразкритата истина, предаде Struma.bg.

„Искам истината да излезе наяве, да се знае от всички, че детето ми не е карало колата безразсъдно с висока скорост в Кресненското дефиле и няма вина за жестоката катастрофа, в която загина. Депутат е виновен, но си мълчи. Разбрах за трагедията от приятел на големия син. Случайно. Никой от полицията не си направи труда да ме уведоми като майка за катастрофата, а два часа са се опитвали да измъкнат на парчета смазаното тяло на детето ми и са знаели самоличността му. Звънели по съседи да питат има ли такъв човек! Чрез тел. 112 сама се мъчих да разбера истината и дали загиналото момче е моето! Поисках сметка от дежурния следовател Ваня Бързачка, която е била на място, отговорът беше „Искахме да ти спестим гледката“. Какво ще ми спестят, нали на другия ден трябваше да го разпозная в моргата?! Била съм санитарка в хирургично отделение на болницата, всичко съм виждала.

Голямата ми болка обаче е друга - в протокола, който ми дадоха от полицията, е записано, че Васил е шофирал бързо. Реагирах веднага и поисках повторна експертиза на колата. Васил няма един превишен километър. Той не караше бързо, нямаше нарушение. Излиза от завой и ако се е движел с висока скорост, е щял да отиде в реката.

Зад Васил се оказа, че е карал човек от кв. „Грамада”, който е близък на моя роднина. Случайно станало дума, че е станал свидетел на катастрофата, и човекът признал, че е бил заставен да не говори със заплаха за убийство. Разказаното обаче е твърде любопитно: черен депутатски джип го изпреварвал в същото време, в което Васко излизал от завоя. Така депутатът усукал движението, а тирът излиза с превишена скорост от тунела. При опита да направи завой голямата кола не успяла и удря странично колата на детето ми. Изхвърля я на 26 метра и тя се смачква до неузнаваемост. Шофьорът на тира Методи Костадинов от кв. „Струмско“ е набор на баща му. Питам го:

Защо като не взе завоя, не завъртя волана да се хвърли в реката?! Защото ако остане жив, не може да си плати тира и товара ли?! Толкова ли струва животът на моето дете?!”. Седем месеца чакам този човек да дойде и да ми каже: „Жено, съжалявам! Убих детето ти. Така и така се случи, засече ме джипът на депутат“. Щях да му простя. Но не го направи. Никой не дойде да поиска прошка. Васко искаше да стане монах, беше злато дете, благословено. Не искам затвор за шофьора, това няма да ми върне сина. Искам да се каже истината и тя да се знае, за да не ме сочат с пръст в автобуса: „Това е майката на Васко, който заради висока скорост предизвика катастрофа и загина“.