Последен шанс за България да спаси милиарди по ПВУ

Служебният кабинет алармира за спешни промени в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) до средата на октомври, за да се избегне потенциална загуба на средства от Европейския съюз. Това стана ясно по време на брифинг за медиите след заседание на Министерския съвет, проведен в петък, 27 септември 2024 година.

Людмила Петкова, служебен министър на финансите, подчерта критичната важност на своевременното изпращане на предложените изменения в Плана. "Европейската комисия се нуждае от време за вътрешно съгласуване, както и Съветът, като това отнема около два месеца", поясни тя, очертавайки сроковете за одобрение.

Министър Петкова акцентира върху необходимостта от преразпределяне на финансовите ресурси към проекти с по-голямо национално значение, които могат да бъдат реализирани в рамките на крайния срок на Плана - август 2026 година. Тя разкри, че някои от първоначално заложените инвестиции няма да могат да бъдат осъществени в предвидения времеви диапазон.

България се оказва в неблагоприятна позиция, бидейки единствената страна от Европейския съюз, получила само първо плащане по ПВУ. Второто плащане, заявено през 2023 година, все още не е изплатено поради неизпълнени реформи. Ключов елемент за отключването на тези средства е приемането на Пътната карта за климатична неутралност.

"При неприемането на пътната карта финансовата корекция ще бъде 266 милиона евро, което представлява повече от 30 на сто от заявеното второ плащане в размер на 653 милиона евро", предупреди Петкова, подчертавайки сериозността на ситуацията.

Министърът на финансите разкри, че България няма глава "REPower" в своя План, което означава пропуснати 479 милиона евро. Тя призова за спешен мандат на служебното правителство да продължи преговорите с Европейската комисия за включване на тази глава до края на 2024 година.

Петкова изтъкна, че без одобрението на предложените промени, България ще трябва да осигури значителни средства от националния бюджет за вече започнати проекти. Тя предупреди за риска от връщане на част от средствата, получени по първото плащане, ако страната не успее да изпълни определени инвестиции по второто плащане.

Владимир Малинов, служебен министър на енергетиката, допълни информацията, споделяйки усилията за постигане на консенсус със синдикалните организации и представители на енергийния сектор относно предложените промени. Той изрази съжаление, че липсата на дебат в пленарната зала е попречила на по-нататъшния прогрес по темата.

Ситуацията остава напрегната, тъй като България трябва да балансира между изпълнението на европейските изисквания и защитата на националните интереси в енергийния сектор. Времето изтича, а залогът е огромен - милиарди левове, които биха могли да трансформират българската икономика и да подпомогнат прехода към по-устойчиво и зелено бъдеще.