Сутрин, ранно лято, кафе, аз и ти - нима има по-добро описание на щастието? Всичко, което искам, е винаги да бъде така, винаги да бъдем такива.

Аз да съм ленива и мързелива като котката на село, да се протягам на дивана, да търся слънчевите петна по килима, да мъркам, докато нежно изследваш тялото ми с пръсти.

Ще нося бяла рокля, краката ми ще са боси, пръстите ми ще са лакирани в червено. Ти ще дойдеш при мен със своя приятен слънчев загар, ще ухаеш на прясно окосена трева и на мечти.

Русите ми коси ще те чакат, за да вплетеш пръсти в тях, да сложиш алено червен мак зад ухото ми и да ми прошепнеш, че си откраднал кошница с череши от съседския двор.

После ще се смеем дълго, ще играем на криеница из старата къща, ще си ударя малкото пръстче в някой праг, а ти ще го целунеш, за да ми мине по-бързо. Ще бъдем отново деца, седнали на двора, поделящи си топъл хляб, сирене и розови домати.

Лозата ще ни пази от жаркото следобедно слънце, от мухите и от лошите погледи. А под нея двамата с теб ще откриваме нови светове, ще късаме маргаритки и ще се опитваме да познаем кой отенък на синьото се крие в очите ни.

После ще се свечери, щурците ще запеят, ще ми стане хладно, а ти ще ме стоплиш с ръцете си и с обещанията си, че това юнско лято ще продължи вечно. Ще ми посвириш на онази стара, не добре настроена китара, аз ще пея ужасно фалшиво и ще ми запушваш устата с целувки. Сетне ще палим пожари, но само в душите си, ще целуваме божурите, ще си измисляме светове, пълни с лета и пойни птици.

И ще се обичаме. Ще се обичаме сладко, черешово, малиново. Ще се обичаме остро, анасоново и някак облачно. Ще се обичаме като в приказка от някоя пожълтяла страница. Ще се обичаме и полека, като първа дъждовна капчица, спускаща се по прозореца.

Ето такава трябва да бъде любовта - гореща като юнски следобед, небрежна като първите летни дни, вкусна като диня, чакана и толкова бленувана.