Публикуваме коментар на Любо Огнянов по темата за избора на Иван Гешев за главен прокурор:

"БЯЛ ИЛИ ЧЕРЕН ГЛАВЕН ПРОКУРОР? ВАЖНОТО Е ДА ЛОВИ МИШКИ

„Не е важно какъв цвят е котката – черен или бял. Важното е да лови мишки”. С тези думи през далечната вече 1962 година Дън Сяо Пин отговаря на критиките от хардлайнерите в китайската комунистическа партия, че провежда капиталистически реформи. По време на културната революция обаче един най-значимите китайски държавници губи всички постове.

Зад този благовиден термин „културна революция” се крият погроми извършени от фанатизираните китайски комунисти, които виждат в реформите заплаха за пролетариата. Тази седмица Висшият съдебен съвет избра за втори път Иван Гешев за главен прокурор след като президентът Румен Радев отказа да подпише указа за неговото назначаване.

Така при изискуеми минимум 17 гласа, Иван Гешев получи подкрепата на 20 от членовете на ВСС. В това число и половината от съдиите в съдийската квота.

Сега Румен Радев няма право да откаже да подпише указа за назначаването му. Още от лятото държавният глава прояви изненадваща активност към процедурата, стартирайки консултации без на практика да има съществени правомощия в процедурата. Без да има възможност да номинира кандидат за главен прокурор.

Въпреки това представителите на съдебната и изпълнителната власт откликнаха на неговата инициатива. Според мен, за да ограничат възможността от институционална криза. През целия този период политически партии заедно със своя обръч от НПО-та бомбардираха българските и европейските институции с искания за всевъзможни намеси в процедурата. Процедура, изработена и обявена за „исторически компромис” от същите тези лидери на Демократична България. Кой знае защо преди три години, тогавашният министър Христо Иванов видя като панацея разделянето на ВСС на прокурорска и съдийска колегия.

А целта – съдийската колегия да кадрува в съда, а прокурорската – в прокуратурата и следствието. Големите, важните избори за тримата големи, обаче, се решават от пленума на ВСС с участието и на съдии и на прокурори. Когато обаче прокурорската колегия се обедини около фигурата на Иван Гешев, юристите от „Да, България” най-накрая прозряха що за глупост са предлагали и защитавали. Че и се радваха, поздравявайки се с финия шекспиров израз „Копеле, не вярвам, че стигнахме дотук”.

Е, стигнаха дотам, да клечат под прозорците на Румен Радев и да просят от него да върне указа за назначаването на Гешев. И шизофренно да искат държавният глава да стартира процедура за реформа във ВСС. Същата тази реформа, която те измислиха и гласуваха. Направо ми идва да кажа – „Копелета, не вярвам, че стигнахте дотук”.

Иван Гешев беше избран за главен прокурор. И сега големият въпрос е за кого какво е важно. За протестиращите от „Да, България” и обръча от НПО-та е важно дали той е черен или бял. За останалите дали лови мишки. През следващите 7 години Иван Гешев трябва да бъде на висотата на очакванията към него. И спрямо институцията, която оглавява.

В България има дефицит за чувство на справедливост. Тук е мястото на прокуратурата да докаже, че няма недосегаеми от закона хора, които си мислят, че могат да си купят свободата. Трябва да се работи усилено не само срещу олигарсите, но и срещу бандитите, които правят живота черен на обикновените хора. За тях не е важно дали Иван Гешев има остър език или е завършил Симеоново, или изпитва недоверие към грантово зависими юристи със склонност да раздават съдебни индулгениции на убийци или на партийни другари. Сега е важно колко и какви мишки ще лови прокуратурата.

Дали обвинителните актове, дали събраните доказателства ще бъдат годни за осъдителни присъди. Дали корупцията ще бъде преследвана с промени, които да стимулират добросъвестното поведение на сътрудничещи на разследването за корупционни престъпления.

Защото е важно да се покаже, че има справедливост и възмездие.

За престъпленията, грабежите и незаконното обогатяване. Важно е да не се копаят окопи в съдебната власт, защото от тази война в храма на Темида жертвите са потърпевшите от бандитите. И още нещо – дошло е време да скъсаме с либералната демокрация. Не ме разбирайте погрешно – не призовавам за някакъв изкривен тоталитаризъм. Но при демокрацията управлява мнозинството. А решенията приети от мнозинството, се изпълняват от всички.

Либералната демокрация изкриви политическата система. Тя постави в центъра кресливи политически малцинства, които налагат волята си на мнозинството.

Една розова културна революция на малцинства, които убедени в своята непогрешимост изискват мнозинството да изпълнява тяхната воля и техните претенции. Това време трябва окончателно да свърши.

На ход сега е президентът. Нека да видим дали за него е важно да се ловят мишки или ще се поддаде на културната революция на либералните обръчи от НПО-та и политически малцинства."