Публикуваме коментар на Владислав Апостолов, споделен в Dir.bg, относно инфлацията у нас:

Един буквално скъп сезон

Навън беше 31 градуса. Усещаше се като 38. По новините даваха, че годишната инфлация за юли е достигнала 17,3 процента. В магазина се усещаше като 50 процента. В ресторанта – като 60. На морето – двойно.

Каскадата от кризи превърна топлия сезон в изпитание за портфейла и мъчение за аматьорското бюджетиране, което почти всеки от нас традиционно си прави. Много често на ум и още по- често с тежки математически грешки. Все нещо не сме изчислили, все някой разход е изпуснат, все се оказва, че в сметката има доста по-малко налични средства от спомените ни от миналия четвъртък, преди да излезем на бар с бившите колеги от оная фалиралата фирма.

Пак е похарчено повече.

Студенти, работещи, пенсионери, служители и собственици на бизнес, чиновници и предприемачи, инфлуенсъри и инфлуенснати, измамници и филантропи, семейни хора и необвързани... цялата палитра на обществото усети жегата на високите цени преди да усети жегата на юни, юли и август. То нямаше и чак толкова жега, де. Даже твърде много дъжд за нашия вкус. Е, няма лошо и малко да охлажда. Но нищо не успя да охлади галопиращите цифрички в супермаркета и в сайта за резервации на билети и хотели.

Капризното време ни предложи флуктуации, температурни възходи и падения. Но цените бяха ужасяващо предвидими – напред и нагоре. Пандемия, война, енергийна криза, потресаващо печатане на пари в световен мащаб... Беше ясно, че джобът на „обикновения Джо“ ще бъде наказан.

Но едно е да четеш мрачни икономически прогнози, друго е да заведеш гадже на вечеря и мислено да се молиш да не си поръчва от сьомгата за 39 лева след салатата с бурата, авокадо и кедрови ядки за 18. Чувстваш се като мизерник, че поръчваш вино на чаша, а не цяла бутилка. Убеждаваш се, че то и наливното е хубаво.

И то наистина е. Но после поглеждаш цената и виждаш, че исканата сума си е като за елитна бутилка от престижна реколта. Или поне имаш вече все по-мъгливи спомени как си поръчвал квалитетни питиета едно време за пари, с които сега дори в кварталната кръчма ще се чувстваш като леке. Инстинктивно усещаш, че постоянно търсиш надписа с промоция по време на пазаруване. Добрите стоки са намалените стоки. Намалението е 10%, но идва от увеличението, което пък е 40%.

Пак се чувстваш „увътрен“.

Скъсал си с гаджето и калкулираш колко по-малко пари ще харчиш на седмица. Вадиш приятна сума, но после добавяш потенциална сочна пачка за първи срещи. Правиш грешката да влезеш в „Тиндър“. Мацка описва себе си като „свободна авантюристка, която обича да прави хороскопи и да пътува“. Изрично заявява, че не излиза с никой за нещо по-малко от вечеря. Ударила я е инфлацията и мисли как да се изхранва момичето. Пет първи срещи са едни добри безплатни калории.

Ако си семеен с деца или разведен с издръжка – получаваш съчувствието на всеки не-психопат в това кризисно време.

Но не и отстъпка в магазина.

Честито! Увеличиха ти заплатата с 5%. Йеее. И така до първата бензиностанция. Само мисълта за горивото до морето стопява парите още преди да са ти преведени. Замисляш се дали да не започнеш да се идентифицираш като татуирана 22-годишна пост-арт, мета-хипстърка, пътуваща на стоп, в краен случай на споделено. Ще бъде фъъъън, нали? Нали? Да, добре, нашепват саркастично остатъците ти от разум и пак почваш да пестиш за златен бензин.

Преглеждаш хотелите и ти се иска да беше развил палаткаджийски навик през годините. Ей, така, сред природата, под звездите, върху пясъка. Само ти, изгрева, общия санитарен възел и един взвод ветерани къмпингари, които са толкова пияни, че още на обяд си топят хляба в халбите с мента.

И то тоя скъп хляб...

Гърцията е ясна, но дай да видим нискотарифните авиолинии какво предлагат. Двупосочен билет до Лисабон за 682 лева? Кое точно му е нискотарифното, бе? Преди четири години по това време успя да си букнеш тоя трип за 194 кинта. Да не говорим за ония оферти до европейски столици за под 30 лева в посока.

Сега преглеждаш дестинации и нагласяваш дати в продължение на часове, за да достигнеш до човешките цени. Но вече знаеш как полетите постоянно пропадат и закъсняват, а някои компании скоро ще са готови да таксуват дори съдържанието на джобовете ти като свръхбагаж.

Цените по заведенията на плажа и финансовите драми с шезлонги и чадър дори не искаш да си ги представяш. Хорър историите за салата с чаша бяло вино за 45 лева на първа линия и 120 кинта леко скъсана сянка от раздран чадър вече са си сезонен морски фолклор и моден медиен мотив.

Абе, скъпо е. По-лошо от лято по време на висока инфлация е само зима по време на още по- висока инфлация. И точно това се задава. Вече планираш да пробваш методите на Вим Хоф за студени душове.

Лятото свършва, инфлацията – не.

И все пак има неща, които те карат да забравиш за касовата бележка, която повече ти прилича на заплашително писмо от терорист. Има цени, но има и ценности. Не говорим сега за семейните или либералните ценности. А за летните. Дългите упойващи дни, зрелищните виолетови, огнени и златисти залези, хипнотизиращите химни на вълните, аромата на крайбрежната или градската вечер, разходките по павирани лъкатушещи улички, кейове и пристанища... Лятото не е само някакъв ваканционен разход. То е естетически и духовен приход.

Вече се изплъзва, но „великата красота“ е още тук. И още е безплатна.