Пшеница, царевица и слънчоглед залежават в складовете, жалват се земеделците

Рентите за ползването на земеделска земя тази година са без резки движения, като на места има спадове, а на други - покачване. Това показва започналите вече плащания от страна на земеделските кооперации, които обработват земите, към техните собственици, пише вестник "Сега".

Основен фактор е слабата реколта на зърнените култури и слънчоглед заради трайното засушаване. Влияе оказва по-високата себестойност на продукцията заради по-скъпи семена и торове.

В Добруджа рентите тази година са далеч под очакването на собствениците на земи, предупредиха местните земеделци. В момента се дават ренти около 50-60 лв. на декар, но част от арендаторите изчакват. "Има райони, където добивите бяха изключително ниски - Генерал Тошево, Шабла. На места ще има и 30 лв. рента", посочи Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Само в някои райони с добри добиви може да се видят миналогодишните рекордни стойности от над 100-120 лв. дори 150 лв. за декар.

От Видинския съюз на зърнопроизводителите посочват, че рентите в района варират от 40 до 70 лв. на декар, като в някои землища стигат до 120 лв./дка. Но като цяло плащанията на декар са паднали надолу с 10 лв.

След като предната година в Плевенско имаше 70% скок на плащанията за наета земеделска земя, то тази година средната рента остава без промяна - около 60 лв. за декар.

Известен ръст в размера на рентата на места все пак има. В Русенско например се наблюдава увеличение с 10 лв. на декар. „Миналата година давахме по 70 лева, тази - по 80 лв. В съседните на нас райони рентите остават по-ниски – между 50 и 70 лв. на декар”, казват местните зърнопроизводители.

Има ли балон на рентите?

В последните четири години цените на рентите у нас скачат средно с 15%, като през 2022 г. ръстът бе 21%. По данни на НСИ от 2018 г. до 2022 г. средната стойност на рентата се е повишила от 49 лв. на 72 лв. за декар. Така средният размер на поземлените ренти у нас се оказа сред най-високите в Европа, изпреварвайки страни като Франция, Испания, Унгария и далеч пред рентите в съседна Румъния, посочват агроекспертите.

Земеделските стопани дори заговориха за балон на рентите и от много страни се чуха призиви държавата да се намеси и да урегулира този пазар.

"Рентите стигнаха, докъдето са в момента, благодарение на пазарната ситуация. Това не означава, че е правилно. Понякога нещата се изкривяват в стремежа на всяка цена да обработваш земята", коментира пред БНР Радостина Жекова, която представлява Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.

Тя твърди, че секторът на зърнопроизводството е изплатил ренти за 2,5 милиарда лв. през 2022 г.

"Една от най-големите трудности е, че повечето ренти се плащат авансово на 100%", смята Георги Милев, председател на Националната асоциация на земеделските арендатори. "Ако имаше 50-процентови авансови плащания, сигурно за следващите 50% щеше да има редукция надолу. Поради едногодишните договори повечето хора си искат парите предварително. Тази практика е останала от конкурентните периоди, в които, за да подпише някой договор за ползване на земя, трябваше да плати рентата авансово", коментира пред Агри.бг Георги Милев. Според него тази година ще бъде последната, в която се прави авансово плащане. "Догодина ще е нужно да се пишат анекси към договорите и плащанията да бъдат обвързани с процент от добива", каза Милев.

Костадин Костадинов, председател на Българската аграрна камара, също намира, че е най-правилно рентата да се определя според добитата продукция и пазарните цени. Той припомня, че преди години рентата е била 30% от производството, като се е изплащала и в натура - пшеница, брашно, олио. "С идването на фондовете, които изкупиха земята, започна искането на пари. Търгове за ниви и в момента започват от 130 лв./дка“, коментира той в предаването "Агросвят" по Дарик радио. Костадинов посочи, че в Добруджа се очертава тенденцията по-малките земеделски стопани да гледат от догодина само собствената си земя или директно да се отказват, защото вече втора година са на сериозни загуби.

Наред с това земеделците се оплакват, че в момента не могат да продадат продукцията си. „Прибраните тази година пшеница, царевица и слънчоглед стоят на склад, не е продадено почти нищо. Ще продаваме, когато има изгодни цени", казва Кирил Комитов, председател на областния съюз на кооперациите „Добруджа".

За някои култури няма никакво търсене, както е при слънчогледа заради вноса от Румъния, откъдето всъщност влизал украински слъчоглед, жалват се фермерите. От началото на декември падна забраната да се внася украински слънчоглед. От друга страна цената на пшеницата продължава да пада - в началото на жътвата е била около 630 лв за тон, а сега офертите са за 300 лв за тон, посочват зърнопроизводители.

Съмнения

Според депутата от ПП-ДБ и бивш директор на БАБХ Христо Даскалов земеделските стопани преувеличават като хвърлят в пространството цифри за изплатени ренти от порядъка на 100-120-150 лв. за декар. Пред БНР той коментира, че има разминаване между публично оповестявани данни за рентите и техните реални стойности. Даскалов даде примери със свои земи и каза, че най-високата рента, която е получавал през последните години, е 40 лева на декар. "С много хора съм говорил, никой не е получавал ренти от 100-120 лв.", каза Даскалов.

Според него някои земеделци имат изгода от високите стойности на рентите. "Много от земеделците изкупиха земята, която обработват. И на практика плащат рента на себе си. А тези ренти, от една страна, са необлагаем доход, а от друга, земеделците си ги изписват като разход. Затова им е удобно да казват, че рентите са много високи", посочи Даскалов.

От Добруджанския съюз на зърнопроизводителите опонираха, че се насажда невярна информация. "В Добруджа за миналата година средната рента 2022 г. е 124 лева на декар, в Лудогорието е около 80-90 лева. Подобно е положението в Централна България, в Северозападна България рентите също са изключително високи", увери Радостина Жекова. "В средностатистическо стопанство с 5000 декара земя има земеделци, които нямат нито един декар лична земя, други имат 10% от земята, трети - 30%. Дори една част от колегите да обработват голямо количества собствена земя - това не е нарушение на закона", каза Жекова.

Секторът на зърнопроизводството е изплатил ренти за 2,5 милиарда лв. през 2022 г. твърди Жекова.