Плоският данък вече не работи в България, заяви синдикалистът

Синдикатите в България са готови да организират протести, ако не бъде осъществено планираното увеличение на минималната работна заплата. Това предупреждение отправи Любослав Костов, главен икономист на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), по време на гостуването си в предаването "Денят на живо".

Костов подчерта, че увеличението на минималната работна заплата е залегнало в Кодекса на труда и е било гласувано с пълен консенсус в Народното събрание. Той изтъкна: "Ако не се осъществи вдигането на минималната работна заплата, ще има протести. Това е описано в Кодекса на труда, гласувано е в Народното събрание с абсолютен консенсус."

Икономистът на КНСБ представи оптимистична картина на пазара на труда в страната, посочвайки рекордно високи нива на заетост. Според данните, които той цитира, коефициентът на заетост е достигнал 77 процента, а нивото на безработица е в рамките на естествената си норма.

Въпреки тези положителни показатели, Костов изрази загриженост относно липсата на инвестиции в икономиката. Той обясни, че основният двигател на икономическия растеж в момента е вътрешното търсене, като 60-70 процента от този растеж се дължи на потреблението на домакинствата. "Основният двигател на растежа е вътрешното търсене, а инвестиции няма. 60-70% от този растеж е резултат от потреблението на домакинствата, а такова има когато доходите се вдигат," коментира експертът.

Костов акцентира върху необходимостта от увеличаване на разходите за персонал в публичния сектор. КНСБ настоява за 10-процентно увеличение на тези разходи, като предлага конкретното разпределение да се решава на секторно ниво, съобразно представянето и атестациите на служителите.

Икономистът отбеляза значителен ръст на средната работна заплата през второто тримесечие на годината - над 17 процента, като уточни, че този ръст идва предимно от частния сектор.

По отношение на социалната политика, Костов повдигна въпроса за методологията на изчисляване на линията на бедност. Той посочи, че използването на 2022 година като базова за изчисленията е проблематично, тъй като това е периодът, в който инфлацията започна да се покачва значително. КНСБ предлага промяна в подхода: "Искаме да не се взима нейното общо равнище, а тази на малката потребителска кошница. Очевидно хората, които са на линията на бедност, си купуват най-необходимото," обясни Костов.

Експертът се обяви и за преразглеждане на данъчната система в страната. Според него, плоският данък вече не изпълнява първоначалните си цели - не е довел до намаляване на сивата икономика, нито до свиване на неравенствата. "Плоският данък вече не работи, защото не е намалил сивата икономика, нито неравенствата," заяви Костов. Той отбеляза, че фокусът се е изместил върху косвените данъци, което води до по-голяма тежест върху обществото като цяло.

Костов предостави и някои ключови цифри, свързани с бюджета. Той посочи, че разходите за заплати в бюджета са нараснали от 14 милиарда лева преди три години до 18 милиарда лева в момента. Общият размер на бюджета е достигнал 80 милиарда лева, което представлява 9,5 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. "14 милиарда бяха разходите за заплати преди 3 години, в момента са 18 милиарда. Общо в бюджета са 80 милиарда, което е 9,5% от БВП. Той нарасна с около 40 милиарда лева номинално, така че разходите са номинални," обобщи икономистът.

В заключение, Костов подчерта необходимостта от своевременно приемане на бюджета за 2025 година, като посочи, че до 30 октомври той трябва да бъде внесен в парламента за разглеждане и обсъждане.