Синдикат „Образование“ направи национално проучване, свързано с  кампанията на МОН за „подмладяване на системата“.

След промяна в Кодекса на труда, началниците на инспекторати, министърът на образованието и кметовете биха могли да пенсионират директорите на учебни заведения, навършили съответната възраст, за да дадат възможност в системата да влязат млади управленци.

Това беше и препоръката на Синдикат „Образование“, отправена към кметовете и ресорния министър.

На практика обаче към този процес се подходи типично по български, много политизирано и с липса на професионализъм в подбора на директори, подлежащи на пенсиониране. Едва ли началниците на образователните инспекторати в България могат да обяснят алгоритъма на избор на едни директори за пенсиониране и запазването на други, които работят по три, четири и повече години в контраст със своевременното пенсиониране на други. Обяснението е съвсем просто -  безпардонен натиск от политици, депутати, кметове и общинари над началниците на инспекторати, като принуждават последните да вземат абсурдни решения, запазвайки директори с политически чадъри до преклонна възраст. Примери за такива случаи имаме с директорите на седмо СОУ в София, СОУ „П. Кр. Яворов“ в Пловдив, СОУ „Любен Каравелов“ в Добрич и още много други. Тези ръководители са доказали на дело безпрецедентен лош мениджмънт в управлението, липса на социален диалог, но са останали недосегаеми заради подходящи политически лобирания в тяхна защита.

И макар, че ни се струва, че пенсионната възраст на педагозите в България е висока, то всеки достигнал до нея, вече мисли обратното. Все по-честа практика е да има работещи пенсионери като учители и директори. В съседни нам страни, като Македония, законът забранява учители и директори да работят в пенсионна възраст.

И след като родните образователни началници не могат да подходят професионално при избора, то те трябва да преглътнат горчивия хап на обвиненията за политическа чистка или да пенсионират абсолютно всички, достигнали до пенсионната възраст.