Минути до 8 вечерта. Последните за неделния ден слънчеви лъчи плахо се отразяват в древните руини на Античния театър в Стария Пловдив.

Сред мистичната атмосфера тук - хиляди вече са заели местата си. В очакване на Нея - Примата. Лъчите на слънцето бързо отстъпват място на светлините от сцената. А публиката става все по-нетърпелива. И не спира да скандира едно име - "Лили".

Минути по-късно елегантно първите ноти пронизват светлините в Амфитеатъра. А на сцената излизат Те. Музикантите. А след секунди и Тя. Публиката запява още в началото. А Лили уверено застава под светлината на прожектора. Както винаги – облечена в черно, на висок ток, а на малка масичка до Нея е наредила бели рози, букранче мед и бутилка с вода, сподели Нова телевизия.

От тук нататък нищо друго няма значение. Защото песните й от последния албум се редят една след една. „Както обичам да казвам – Пловдив си е Пловдив”, казва примата с усмивка. А всеки хит изпява като за първи път – с неподправено съвършенство, с елегантни движения и емоция във всеки тон. Гласът й успява да владее и дъха и емоциите на хилядите срещу нея. А от публиката внезапно се чува глас: „Лили, обичам те”. Дамата става на крака с огромен букет в ръка, а нейният идол плахо поглежда към множеството и с усмивка казва: „Някой май каза нещо. Аз съм със слушалки в ухото и не чувам добре”.

„И аз имам шапка. Какво си мислиш ти?”, пошегува се примата с барабаниста Росен Ватев на следващата пауза. След няколко песни Лили свали красивата черна шапка с огромна периферия, развя коси и още по-отдадено продължи с магията на сцената. Светлините пронизваха тъмнината над Стария град, а когато осветяваха публиката се виждаха лица, заредени с обич, емоция и усмивки. Лица на млади и стари, на мъже, жени, деца… Няколко поколения се превърнаха в едно цяло, обединени от магията и таланта на Лили. Емоцията се преливаше от сцената към публиката и обратно, като вълни в безкрайно море под нощното небе на античен Пловдив.

Една след друга се редяха „Любовта е живот”, „Реквием”, „Защо не сме едни и същи”, „Рокля на цвета”, „Без правила”, „Сърцето е чупливо”, „Ако спра да обичам”, „Вкусът на греха”… Всяка следваща песен вдигаше адреналина сред публиката. А по-бързите ритми окончателно разпалиха страстите и целият Античен театър вече беше на крака. В един глас всички пееха любимите си песни, а това сякаш беше началото. Следваше бис, след бис, след бис… Но Тя отново се връщаше при тях. Тогава примата разкри, че вече има записани и нови песни, но ги остави за новата година. Само няколко месеца след като подари „Поетът” на своите почитатели, примата с нов заряд и глас е готова да зарадва отново публиката си.

Червените светлини осветиха сцената, а още първите нови от „Камино” подлудиха екзалтираната публика до краен предел. След поредния бис дойде и кулминацията. Хилядите като едно цяло запяха „Свири, свири, щурче…”.

Сред аплодисментите в Стария Пловдив Лили с усмивка помоли да спрат дима на сцената. Защото пречи на гласа й. И всичко вървеше към своя край. Точно тогава обаче всичко започна отначало. С още по-голяма сила. А хората вече крещяха в един глас: „Лили, Лилиии”. На което примата с поклон отвърна: „Пловдив, Плоовдив”.

И тогава Лили захвърли токчетата и боса затича по скърцащите дъски на сцената. Като малко момиче, боса, Тя изтича от единия до другия край и се поклони на зрителите. „Събух се, но няма да се върна този път”, сложи точката примата. Но не съвсем, защото след неспирните аплодисменти и бърз разговор с дясната й ръка – композиторът Ангел Дюлгеров – Тя отново беше на сцената. Почти два часа и половина след първите ноти. Качи се отново на високите токчета и без да спази обещанието си от преди минута подари още една песен на Стария Пловдив. Там, където вече луната се отразяваше в руините на Античния театър…