Специално за интервюто си пред Епицентър.бг Лили Иванова направи и нова фотосесия, чийто автор е фотографът Костадин Кръстев - Коко

"Ако направя грешки – отговарям само аз. За мен аз съм певицата Лили Иванова. За хората, може би, съм звезда, всеки има мнение. Но не помня да съм се похвалила, че съм звезда", казва примата в интервю пред Валерия Велева.

Колкото Лили Иванова се раздава по време на концертите си, толкова е пестелива в интервютата си, ако темата не е музиката и публиката. За тях може да говори дълго, раздипляйки човешката душа и музикалните строфи. Но Лили има мнение и по всички други въпроси, които днес вълнуват обществото. Тя чете много, интересува се от история, задължително гледа новините, следи изявите на политици и публични личности и има свое мнение. Макар че никога няма да я изрече на глас, оценката ѝ е безпощадно точна.

За първи път Лили се обръща с призив към политиците: "Стига лозунги! Извадете можещите, за да блеснете и вие! Извадете интелигентните млади хора! " Ненавижда завистта и агресията и е удивена как допуснахме негативизмът и противопоставянето да станат част от нашето ежедневие. Дълбото в себе си не приема злобата, която се излива от медиите, вътрешно е взривена от липсата на елементарно уважение между политиците. Но запазва дистанция. Този свят не е нейният. Тя иска да раздава любов, да доставя на публиката удоволствие, да ѝ даде миговете на пречистване и зареждане.

С Лили си говорим в началото на 2021-а, зад гърба си тя оставя 2020-а, в която заради Ковид-кризата отмени всичките си концерти. Но не престана да работи. Създаде филма-анкета „Тайната снимка”, продължи да издава дискове и да записва нови песни. Неуморна, с неистов хъс за работа, подчинявайки се на максимата, че „само творчеството остава тук, на земята”.

И сега в първите дни на 2021-а Лили мисли за новото си национално турне в края на годината, здраво стъпила на веруюто си „Миналото е урок, а бъдещото – цел!”.

- Изминалата 2020 година беше без концерти за Лили Иванова - за първи път от близо 60 години „най-живата” певица без публика на живо! Как изживя този творчески „застой” във времето на пандемия?

- Преди да отговоря на въпроса ти, искам да изкажа най-искрени съболезнования на близките на Асен Ошанов. Бяхме много добри приятели. Изпяла съм някои от неговите стихове, като най-емблематичен беше "Детелини", тотален хит и до днес... Всяка трудност в кариерата си съм я посрещала с търпение. Без да се оплаквам и без да търся помощ. Старала съм се да се справям сама. Но благодаря на тези мои приятели, макар и малко, за това, което са направили за мен и са ми помогнали. Преодолявам всичко с търпение. Моята сила е в моето търпение.

- Много здрава философия! А немалко творци се оплакаха от липсата на контакта със зрителя, от отсъствието на сцената. Имаше ли мъчителни мигове в месеците, когато Ковид-19 ни затвори в къщи?

- Трудностите са средство за мобилизация. Това е пътят, по който съм вървяла през този период от една година. Във всеки труден път има моменти на изпитание, но аз знам, че трябва да намеря изхода. И то сама!

- И не си била потисната, унила, отчаяна?

- Не, не! За мен такива състояния няма. Аз винаги мисля какво да правя - с това ми е заета главата. Освен в търпението, моята сила е и в моята желязна дисциплина. Не съм се научила да хленча, макар да съм живяла в години, които са били много трудни за моите родители. Помня баба ми, родена е още по време на турското робство - здраво стъпила на земята, тя имаше поговорки за всяко нещо, от нея съм ги научила, много мъдрост има в тях.

 Търпение и дисциплина - това вероятно е вроден вътрешен стоицизъм, с който посрещаш всички изненади на живота.

- Това са твои думи. Важното е човек да има достойнството да издържи.

- Мнозина казват, че са се променили в този период, че по друг начин вече гледат на света, на бясната материална надпревара. Промени ли се нещо в теб, дори и в желязната ти философия за живота?

- Мисля за моята работа, за концертите и за публиката - какво има да се променям! Моята философия за живота винаги е била една и съща - миналото е урок, а бъдещото – цел! Назад няма нищо! Материалната надпревара никога не е била цел за мен.

- Издаде записи на концертите си от зала „Олимпия” и „Арена Армеец” като коледен подарък за феновете си, сякаш искаше да им кажеш: спомнете си, че бяхме заедно! Това не е ли страх от забравата? Или е част от връзката с публиката, към която се чувстваш задължена да ѝ поднасяш непрекъснато изненади?

- Страх и забрава може да има само тогава, когато връзката между двама души или между публиката и изпълнителя не е искрена. Аз отдавам цялата си любов на моята публика. Това и получавам. Издадох тези албуми, защото сега имах много време да подготвя тази продукция.

- Какво става с гласа, ако една година „не влиза в действие”?

- Гласът е инструмент и той трябва да се упражнява и поддържа. Как го правя - това е моята малка тайна.

-  Защо всичко около твоето творчество го държиш лично в ръцете си – репертоар, концерти, издателска дейност – искаш всичко ти да ръководиш. За звезда като теб не трябва ли да има екип, който да се грижи за това, а ти просто да мислиш само за сцената?

- Не мога да си позволя този лукс да мисля само за сцената. Съобразявам се къде живея, къде работя. Разчитам само на себе си, защото не мога да направя компромиси с творчеството си, с музикантите. Ако направя грешки – отговарям само аз. За мен аз съм певицата Лили Иванова. За хората, може би, съм звезда, всеки има мнение. Но не помня да съм се похвалила, че съм звезда.

- Като човек с медицинско образование какво мислиш за лекарите, които са на първа линия в битката с Ковид-19?

- За мен те са бойци, войници на първата линия на фронта. Без тях сме загубени! Те понесоха много критики, но те нямат вина за занемарените болници, за липсващата медицинска техника...

- Каза ми, че сега сме си затворили душите, а по рано сте живели в къщи без да ги заключвате. Защо се променяме така?

- Защото нямаме вяра в себе си. Като че ли сме свикнали да получаваме всичко наготово. И това сега излиза на преден план. Трябва да работим! Който и да дойде на власт, той няма да ни нахрани, ако ние не работим. Където и да отидем по света, не държавата ще ни нахрани, а ние с труда си. Замисляли ли сме се - какво правим ние за държавата си? Какво ѝ даваме? Аз не чакам някой нещо да ми даде... Аз работя.

 Но ти си Лили Иванова!... Как така никой няма да ти даде нищо?

- Не помня да съм се похвалила, че съм Лили Иванова.

- Струва ми се, че на която и врата да почукаш, винаги ще се отвори пред теб...

- Не е вярно! Всички така казват, но не е вярно. Не си го слагам на сърце. Нищо не може да занесеш в отвъдното! Само творчеството остава тук, на земята. Затова съм се концентрирала - да оставя творчество, това мога!

- Как гледаш на днешните политически противоборства? Знам, че отказваш за говориш за политика, но все пак имаш мнение.

- 30 години се наслушах на лозунги и обещания. Искам резултати!

- Четеш исторически книги и се интересуваш от история. А ние често загърбваме миналото си, изтриваме историята си...

- Да, изтриваме историята си, но от нея не можем да се откажем? Назад е поуката! Трябва да пазим паметта и паметниците си.

- Забелязваш ли как растат сега младите, виждаш ли добри примери сред тях?

- Имаме будна, образована, прекрасна младеж, но за съжаление никой не я показва. Имаме интелигентни хора, но и те не фигурират в праймтайма на медиите. Търси се скандалното и пошлото. В България има интелигенция. Обръщам се към политиците: Извадете можещите, за да блеснете и вие! Извадете интелигентните млади хора! Имаме ги!

- Добър съвет, но политиците в повечето случаи смятат, че са си самодостатъчни и нямат нужда от можещи и учени хора.

- На тези години аз продължавам да се уча и обичам някой да ме учи.

- Простила ли си всичко?

- Всичко помня, нищо не забравям, но не отмъщавам. Имам своето достойнство. Ако някой ме е нагрубил или ме е обидил, не се разправям, отминавам, без да отмъщавам. Баба ми казваше: "Една врата не трябва да се затръшва, защото не знаеш кога ще почукаш на тази врата".

- Ти си много целеустремена, казваш: „Решавам да направя нещо и го правя. Когато го сбъдна, съм щастлива и мисля за следващата стъпка”. Имаш ли несбъдната мечта?

- Всяка следваща е несбъдната, докато не я осъществиш. Мечтата е моята цел, всъщност.

- Най-тежката битка, която си водила досега, коя е?

- С времето! Винаги да бъда в крак с времето. Нямам право да изоставам! Спиралата на времето се движи само напред. Има ли колело, което се движи назад? Няма!

- В този объркан свят, къде намираш ориентири?

- В творчеството.

- Често казват за теб, че имаш труден, особен характер. Това притеснява ли те?

- Нека онези, които не харесват характера ми, да кажат каква е марката за характер. Ще си я сложа в чантата и ще я вадя според случая. Но, слава Богу, че имам характер! И моят характер определя коя съм аз.

- Винаги стъпваш на максимата, че „Един текст трябва да е послание към публиката ми”. И твоята публика много внимателно следи какво ѝ казваш с песните си. Смяташ ли, че след преживяното около Ковид-19 публиката ще бъде променена? Какво искаш да ѝ кажеш през 2021 година?

- Вярвайте в себе си, но най-вече – работете! Една мъдрост гласи: „Сега е така, но няма да е все така!“.