Лихвари зарибяват клиенти с реклами в интернет.

Мошениците, които взимат до 20 процента месечна лихва, си плащат, за да могат обявите им да излизат на първо място в търсачките, когато някой потребител въведе ключова дума. В повечето случаи това са „бърз кредит“, „заем“, „пари“.

При изписването на тези фрази сайтът ни препраща директно към обявата на лихваря. Тя е частна и в нея е посочен само мобилен телефон и описание, че заемът ще бъде даден 100%. При свързване с измамника той обяснява по телефона, че единственото, което клиентът трябва да направи, е да се видят и да подпише запис на заповед. При срещата обаче лихварят казва, че за заем над 100 лева трябва обезпечение.

В повечето случаи това са автомобили и дори имоти. „Добросъвестният“ заемодател дори поема разноските при нотариуса, които са няколко десетки лева, в зависимост от обезпечението. За кола, чиято пазарна стойност е над 3 хил. лева, документите при нотариуса излизат около 50 лева.

„Няма човек, който да се е докарал до търсене на заеми в интернет и да не е на зор. При срещата той е готов на всичко само и само да вземе пари. Лихварите на драго сърце им ги дават, като идеята им изобщо не е да им ги върнат, а да им приберат вещите и имотите, оставени като обезпечение, тъй като лихвите са непосилни за повечето хора. Те са по над 20 процента на месец. Това ще рече, че при заем от 1000 лева клиентът ще трябва да плаща по 200 лева всеки месец. Тези пари не включват главницата. Тя си остава една и съща – 1000 лева. Така след известно време длъжникът изнемогва и се разделя с вещите или имота си“, разказаха препатили, цитирани от Монитор.

Лихварите не давали отсрочка. При първото и най-малко забавяне по договора или записната заповед те прибирали обезпечението. Причината за бързите им действия била, че вещите и имотите не се давали като гаранция по заема, а директно се прехвърляли в полза на заемодателя. Уговорката била при издължаване той добросъвестно да ги върне обратно.

Такива регистрирани случаи обаче нямало. Според данни на полицията само в столичния квартал „Люлин“ действали над 100 такива лихвари, които давали предимно заеми до 1000 лева. Някои от тях дори искали клиентът да им даде пари предварително, за да го „одобрят“. Правело се с цел закъсалият да изглежда сериозен.

Така му обяснявали. Ако можел да извади 200 лева, които по-късно щели да му се приспаднат от някоя лихва, то значи той бил сериозен и щял да се издължи на по-късен етап.