През 1868 г. Васил Левски е опериран в Белград. За тази операция има много изписани страници. В тях се съобщава, че на Апостола е отстранен апендиксът. През последното десетилетие обаче бяха публикувани документи и спомени на съвременници на Дякона, от които става ясно, че не точно апандисит е причина за операцията, а някакво друго възпаление. Раната мъчи Левски цели 5 години и едва няколко месеца преди залавянето му тя зараства.

Двама народни лечители и сподвижници на Апостола успяват да го излекуват. Това са отец Матей Миткалото и йеромонарх Неофит Калчев от Преображенския манастир. За операцията на Васил Иванов Кунчев в Белград разказва в спомените си един от най-близките му сподвижници - Христо Иванов - Големия. Двамата са участници в Първата и Втората българска легия на Раковски в сръбската столица, пише в. "Таблоид".

Христо Иванов разказва: "Разболя се Левски и за малко да умре, но сполучихме и найдохме голям човек, който ни намери специална къща. От една стая махнахме всите мебели, та я варосахме и напръскахме с отрова против насекоми. Викахме доктор, който рече, че болестта е много лоша и ще трябва голяма операция, при която болният може да умре от сърце. Затова се наложи да търсим много добри доктори срещу достатъчно голямо заплащане. Намериха се двамина, на които рекох да пипат много внимателно, щото да не умре чилякът, а ако той умре, вместо пари ще получат куршум в главата. Те се заеха, че го разпраха".

Този спомен до днес е свидетелство от първа ръка за сериозните здравословни перипетии на Апостола. От разказаното става ясно, че участниците в легията са били добре финансирани и са имали възможност да платят за най-доброто медицинско обслужване по онова време. Става ясно, че Левски е опериран в частен дом, а не в белградската болница. Старашно звучи това "разпраха", което Христо Иванов използва за операцията на Апостола, но в крайна сметка Дякона оцелява.

"Тез доктори бяха много добри. Стояха няколко дни и повече от пазарлъка, та го оздравиха. Получиха си парите и си заминаха по живо по здраво", уточнява съратникът на Апостола.

Видни хирурзи днес са на мнение, че най-вероятно става въпрос не за апандисит, а за някакъв абсцес или гной в стомаха на Левски. Ако Апостола е страдал от апандисит или язва, то през няколкото дни, за които Христо Иванов говори как е станала подготовката за операцията, Левски е щял да умре от перитонит или кръвоизлив, категорични са днешните доктори.

След операцията проблемите на Апостола не приключват. За това е известно от различни негови съвременници. Христо Иванов - Големия отново е точен в разказа. През 1884 г., след като Захари Стоянов издава опита за биография, наречен "Васил Левски (Дяконът). Чърти из живота му", Христо Иванов - Големия му пише писмо, в което се опитва да поправи някои от твърденията на Захари Стоянов за здравето и лечението на Левски. "Той беше все весел. И главното: пееше, и то все юнашки песни! Той имаше добър глас преди 67-а година, но после, като се поболе в Белград в 68-а година, та го разпраха, отслабна му гласът. Той влачи раната си 68-69-70-71-72 година и чак после я затвори. Сами си пъхаши фитилите, сами са мияши", пише Големия на Захари Стоянов.

Книгата с билкови рецепти на Неофит Калчев и досега се преиздава и купува като топъл хляб, но Михаил Петров от Велико Търново е първият, който открива издание от 1928 г. на този билков рецептурник.

"На 48-а страница открих това, което търсех - продължението на разказа за лечението на Левски след студено извличане на полезните вещества от билките", пише Михаил Петров и разказва, че Миткалото и йеромонахът заедно решават с коя билка  да церят Апостола.

Миткалото предлага към ранилиста да се добави широколистния живовлек, докато Калчев предпочита сухите корени на черния оман. Когато рецептата е тествана и сглобена, Миткалото я носи на Левски и той започва да я пие с отвращение, защото е много горчива. През април 1871 г. Дякона пише писмо до Неофит Калчев, в което обявява, че раната му е излекувана. Йеромонахът веднага му отговаря да пие "бурените" до Нова година, след което да иде при него в манастира.

През януари 1872 г. Левски тайно посещава Преображенския манастир. "Доктора", както наричат отец Калчев, преглежда раната на Апостола и му казва да иде на турска баня и да седи в топлата вода 1 час. Заръката на отеца за след банята е Дякона да вземе един чист бял чаршаф, да се увие с него и да седи така половин час. Ако след това има кърваво петно, йеромонахът съветва Левски да си облече дрехи и да следи раната седем дни. Ако няма петно, това щяло да означава, че Апостола трябва да благодари на Бога и да захвърли "буренаците".

Преди да напусне Преображенския манастир, Левски подарява на отец Калчев своето огниво, което днес се смята за изчезнало. Но не му разрешава да го рисува, като казва на йеромонаха, че може да направи това по някоя от снимките му. След 2 седмици Неофит Калчев получава бележка от Левски, на която пише: "Хвала на Бога и на двама ви с Миткалото, най-после се отървах от тази поразия".