"С моя племенник, който вече е в Канада, отидохме преди време на концерт на D2, като накрая групата се разписа с маркери върху ръката му – той пожела, тъй като те имаха татуировки – с техни автографи. Когато го къпах вечерта, племенникът ми си сложи лепенки върху ръката, за да не се намокри и да може да се похвали на децата в училище. На следващия ден се върна разплакан с думите: „Лельо, всички в класа слушат чалга и казаха, че съм тъп“.

Това заяви певицата и бивш кандидат за кмет на Перник - София, в интервю за OFFNews, провокирано от случващото се в българските култура и медии.

Наскоро у нас и в чужбина нашумя парче на израелски диджей, в която е включена народната песен „Чичовите конье“, в което освен лека прилика в звука има и сходство във визията. Отразяването в България на Вашата песен, която също постигна доста зад граница, обаче беше никакво за разлика от популярността на чуждата.

Държа да отбележа, че тя не е моя лична, а е на проекта „Земела“, в който си партнирам с Виктория Манчева, която е водещият фолклорен вокал. С нея се срещнахме в Лондон и решихме да започнем този етно проект с идеалистичната цел да запознаем света с българската музика. Според мен, това, с което един артист може да бъде забелязан навън, е идентичността, фолклора. Живях във Великобритания и ми се струваше нереално да пробия в майката на рок музкиката с рок, затова наблегнахме на фолклора.

С Вики реализирахме „Чичовите конье“ като наша първа песен, направихме я без протекции, връзки, ами чисто по интуиция, идеалистично. Виктория качи песента във всички възможни платформи за музика и за нас беше изключителна радост, когато World Music Network ни регистрира и през 2014 г, влязохме на 8-о място в тяхната мартенска класация. За мен това е огромен успех, при все че нямахме нито връзки, нито протекции.

Когато си навън и си свързан дълбоко с корените си в България, като че ли ставаш повече българин и се опитваш да браниш българското. След като се върнах в България и презентирах нашата версия на „Коне“, ми стана обидно, че българските медии – не общност, защото хората я харесаха – не отразиха нашата песен. Изведнъж обаче миналата седмица започнаха да ми пращат масово линкове към тази песен (бел.авт. - на израелския диджей) и приятели започнаха да се възмущават: „Това е толкова вулгарно, как можаха“ и т.н. Те сравняваха нашата версия с тази на израелския диджей, не аз.

Този човек е направил клубно парче към българската народна песен, в което няма лошо, разбира се, но е видимо, че това не може да е случаен синхронизъм. Видеото също прилича малко на нашето.

Никой не е пророк в собствената си страна явно, тъжно е, че ние не получихме подкрепа от медиите, въпреки че потърсихме усилено. В един момент се явява някакъв „корекомски“ човек, както обичам да казвам, и вече става тотален бум, 7 милиона гледания и т.н. Ние искахме нашата песен да достигне до повече хора, но не сме лъгали, въпреки че нищо не би ми коствало да си купя гледаемост в YouTube.

Както Рут Колева показа.

Да, тя го демонстрира. Кого ще излъжа, ако го направя, себе си ли? Но хората като че ли обичат да бъдат лъгани. Ние продължаваме да работим, имаме още 3 парчета и отиваме към албум. Дори България да не ни отчете, ние имаме подкрепата на сериозна чуждестранна компания.

Тоест, проблемът Ви не е, че израелският диджей е вплел „Чичовите конье“ в свое парче, а че медиите у нас не са дали равен отзвук на двете?

Именно, песента е народна, всеки има право да я ползва, няма лошо, боли ме, че медиите в България ни пренебрегнаха за сметка на един чужденец.

На какво се дължи това?

На комплексарщина, за нас всичко чуждо и корекомско е по-хубаво от българското. Имаме много успели българи у нас и в чужбина. И тук стигам до една друга важна тема – крайно време е българската държава да застане зад културата. Живеем в много страшни времена, а културата е нещо, което идентифицира нацията, без нея ще загинем.

Както се инвестират милиарди във военното министерство и в МВР, е задължително да се увеличат парите за култура, задължително е държавата да започне да подкрепя творците, които наистина работят за изграждането и запазването на историческото ни културно наследство. Говоря за оркестрите, народната музика, стойностната музика, която формира мисълта на подрастващото поколение. Колкото и широко скроена да съм, не смятам, че Криско е редно да формира вкусовете и мисленето на моето дете.

Само в държавата ли е вината за състоянието на културата ни?

До голяма степен вината е в обществото, което е атрофирало на всякакви нива. Първо, ние трябва да изискваме. Аз съм от Перник и ми стана болно, защото културният дом имаше един много добър директор – Милчо Спасов, който раздвижи културата в града. Той организира концерти на камерния оркестър, на духовия, докара Теодосий Спасов и т.н. Смени се властта и го махнаха, като на негово място сложиха един плазмодий.

Какво можем да направим, за да се промени това?

Например, създадох Фейсбук група, която няма да остане само в интернет, с искане бюджетът за култура да се увеличи с минимум 0,7% спрямо БВП. Това ще е около 60 милиона лв., че и повече. 30 милиона от тези пари трябва да се разпределят към културните домове, читалищата и т.н. в различните общини. Друго важно е, че към момента Фонд култура към МК е 4 милиона лв., ако се осъществи искането ни, той е редно да стане 14 милиона лв. Доколкото знам, в момента от Фонд култура се дават пари само за театрални постановки, и то много малки суми, идеята ни е от него да започнат да се възползват художници, музиканти, писатели.

Трябва да подкрепяме културата, защото какъв друг избор имаме? Това, което се пуска по телевизията и радиата, ли е култура? Не искам моето дете да живее в тази среда. В същото време има много държавни оркестри, които са страшни професионалисти, скъсват се от 12-часов работен ден и получават мижави пари. Една чистачка взима тройно повече пари.

Трябва да се настоява, трябва да правим подписки, ако е необходимо и протести. Никой не може да ме убеди, че в България няма добри автори, музиканти и т.н. Те трябва да получават подкрепа. Трябва да се направи прозрачна комисия, която да разпределя тези пари.

Какво може да направи всеки от нас, за да вдигнем културата на крак?

По времето на ВСВ при Чърчил идват военните с искане за повече пари, тъй като страната изнемогвала. Тогава те предложили да се съкрати бюджетът на културата и той отказал. Културата е скъпа, но без нея не може. Тя формира възпитанието на хората. Ако на българското общество му харесва децата му да израстват в чалга среда, един 20-годишен младеж да се стреми да има скъпа кола и часовник – това е техен избор. Нещата стават много опасни. Възпитанието в училище и семейството е ключово.

С моя племенник, който вече е в Канада, отидохме преди време на концерт на D2, като накрая групата се разписа с маркери върху ръката му – той пожела, тъй като те имаха татуировки – с техни автографи. Когато го къпах вечерта, племенникът ми си сложи лепенки върху ръката, за да не се намокри и да може да се похвали на децата в училище. На следващия ден се върна разплакан с думите: „Лельо, всички в класа слушат чалга и казаха, че съм тъп".