Докато управляващите се разправят как да му осигурят лекарства, населението отдавна е взело спасението в свои ръце

Един лют спор за хора и аптеки обикаля тези дни от сутрин до вечер медии и парламентарни кулоари, обилно подправен с една от най-взривоопасните теми в здравеопазването - автоматите за лекарства, коментира Диана Димитрова във вестник СЕГА.

Темата е благодатна за популисти - в България има много аптеки, но само ако гледаме от жълтите павета. В демографската пустиня, каквато е страната извън големите градове, аптеки няма, защото няма икономическа изгода от тях, нито пък има фармацевти за тях. Съвсем буквално, както се разправяха тези дни в парламента, ако във Видин ви потрябва денонощна аптека, трябва да тичате до Враца или до Сърбия.

В дъното на новата шумотевица е поредният опит да се осигури достъп до лекарства в стотиците населени места, където такъв няма. Проектът с промени в закона за лекарствата е на "Възраждане" и предвижда три неща - намален данък печалба за търговци, които открият аптека в населено място, където няма такава; определяне на нуждите от денонощни аптеки в националната аптечна карта, където сега няма такова разграничение, и един доста общ и неясен текст, че държавата финансира откриването на аптеки, включително денонощни, или продажбата на лекарствени продукти чрез автомати в областите, общините и населените места, за които е установен недостиг на открити аптеки, включително денонощни.

Изкарването на автомати за лекарства извън аптеките открай време се възприема като апокалипсис от фармацевтичния бизнес. У нас така може да се продават само определени лекарства без рецепта и само на територията на аптека, което на практика обезсмисля съществуването на автомати. Напоследък, в негласно нарушение на правилата, аптеките започнаха да изваждат автоматите навън, за да имат хората достъп до тях в извънработно време. Затова и на много места вечер ще видите опашки пред тях.

"Улесненият достъп до лекарство винаги води до влошаване на общественото здраве", твърдеше обаче в прав текст в здравната комисия главният секретар на Българския фармацевтичен съюз Светослав Куманов. През последните дни представители на съсловието описаха какви ли не опасности от продажбата на лекарства без надзор - децата ще почнат да закусват с ибупрофен, наркоманите ще изкупят капките за хрема, бабите ще прекалят с аспирина и т.н. Научихме още, че един автомат струва 180 000 лв., колкото годишната заплата на един фармацевт плюс издръжката на аптеката (макар че някои съществуващи автомати изглеждат като нещо, купено за 1-2 хил. долара от "Али баба").

Тук става дума само за продажби, а не за здраве, казват още фармацевтите. И е точно така. На теория такава законова промяна може да позволи една компания да залее страната с вендинг машини, без да трябва да влага средства в помещения и да зависи от магистър-фармацевти, т.е. да прекрои картата на аптечния бизнес у нас. "Възраждане" сега искат държавата даже да плати за това. Затова фармацевтите не виждат проблем да продават лекарства по интернет и чрез собствените си автомати (да не говорим, че човек може да глътне наведнъж и хапчета, купени в аптека), но приемат за катастрофа всеки опит за промяна на статуквото. "Те не искат да бъде разрушен съществуващият в момента бизнес модел", по думите на Костадин Ангелов.

Заради тези настроения подобни промени по правило следват една и съща траектория - започват потайно и завършват с шумен скандал, неизменно свързвани с конкретни бизнес интереси. При разискванията в парламента тези дни Костадин Ангелов и Лъчезар Иванов от ГЕРБ-СДС без нужда насочиха вниманието от лекарствата без рецепта (за които става дума в настоящия законопроект) към автоматите за лекарства с рецепта.

"За телемедицина може, а за телефармация не може", перифразира Ангелов един популярен филм. Точно тези коментари вдигнаха на оръжие всички организации във фармацевтичния бизнес чак до студентите по фармация.

В общественото пространство има една фирма, която открито заявява интерес да разкрепости бизнеса с лекарства и затова всеки опит за нова регулация веднага води към нея. "Пос Фарма" стана известна покрай мистериозния меморандум за високотехнологичен парк, който последното правителство на Борисов първо прие, а после разтрогна през ковид есента на 2020 г. Тогава бе свързвана с Веселин Марешки и Йордан Цонев. Цонев обаче твърди, че само се е срещал с фирмата, защото в селата на ДПС няма аптеки, а хората трябва да имат достъп до лекарства. Иначе и миналата седмица каза, че стартъпът е много добър.

"Пос Фарма" изчезна от общественото полезрение, но съвсем не се е отказала от своя проект. На сайта си фирмата обявява, че вече има 30 терминала от пето поколение за продажба на лекарства с рецепта чрез телевръзка с фармацевт, които от миналата година са в процес на поставяне в страната. Картата на терминалите показва един такъв монтиран в клиника "България", София. Съдейки по отзивите, той вече продава лекарства с рецепта, осъществявайки дистанционна връзка с фармацевт. "В случай, че регулаторно се реши проблемът, смятаме да направим така, че всички български граждани, независимо в кое населено място живеят, да имат достъп до лекарствени продукти, които да им се продават от фармацевт, а не да се самообслужват", казва Емил Папазян от фирмата пред "Труд" тази седмица. Според него, с 1400-1500 машини може да се покрият нуждите на цяла България.

Тази седмица пък промените на "Възраждане" бяха приписани на Пеевски - това е основна опорка на ПП-ДБ. "Законът на "Възраждане" е на ДПС-Пеевски. Йордан Цонев лобира за него от три години, и най накрая намери златен пръст от "Възраждане", заявиха в официална позиция от коалицията. Цонев каза в пленарната зала, че няма нищо общо с проекта на "Възраждане" и неговото крило на ДПС даже ще гласува против (така и стана, макар че в случая това не беше от значение за крайния изход). "Ако този закон мине и някой български олигарх направи монопол на тези вендинг машини, всеки ден, всеки ден, господин Костадинов, ще припомняме, че това е било Ваш законопроект", предупреди от трибуната Йордан Иванов.

Въпреки че първоначално имаше заявки и от ГЕРБ да се направят редакции на проекта между първо и второ четене, само ПП-ДБ внесоха такива предложения. Те предлагат автоматите за лекарства да бъдат с денонощен режим на достъп до пациентите, макар и да остава ограничението да се разполагат в помещенията на аптеките и дрогериите (това ще узакони вече споменатото негласно нарушение на правилата). ПП-ДБ на пръв поглед стесняват възможностите къде може да се разположи автомат без аптека или дрогерия. "Възраждане" предвиждаха това да става във всяко населено място, където националната аптечна карта е установила недостиг на аптеки, включително денонощни. ПП-ДБ предлагат автомати да се разполагат само в административния център на общини без аптека или дрогерия с денонощен режим на работа, като разрешението на автомата се прекратява при промяна в тези обстоятелства, т.е. ако някой открие аптека. Има и една промяна, която само косвено е свързана с първоначалната тема на законопроекта - затваря се вратичката да се надхвърля допустимият брой аптеки на един търговец (четири) чрез свързани лица.

Това ни връща към въпроса малко или много са аптеките у нас. Многократно тези дни фармацевтите сочеха данни, че сме на водещо място по фармации на глава от населението. В България има 3266 аптеки. 78% от населението достига до аптека в рамките на пет минути, а 98,6% - в рамките на 30 минути, твърдят от съсловната организация. Това обаче са съвсем имагинерни величини, защото аптеките са крайно неравномерно разпределени в страната. Около столичната ул. "Граф Игнатиев" например само една верига има пет аптеки, и те съвсем не са единствените там. В област Добрич обаче има 215 населени места и само в девет от тях има аптека, работеща с НЗОК. В област Хасково има 261 населени места и само в десет от тях има аптека. Да не говорим, че много населени места нямат никакъв обществен транспорт, много възрастни са трудноподвижни, много пътища - разбити. Намирането на лекарства в извънработно време е проблем от още по-голяма величина - останали са само 56 денонощни аптеки и 29 от тях са в София.

Автоматите за лекарства биха решили някои от проблемите, но далеч не всички и далеч не най-сериозните. Възрастните хора ползват главно лекарства с рецепта, изписвани по НЗОК, и автоматите за лекарства няма да променят достъпа им до тях. За всичко над аспирин и аналгин, те ще продължат да ходят, както и сега, от селото до аптеката в най-близкия град. Същият е проблемът и с достъпа до медицинска грижа и наблюдение. В община Добрич-селска например има 68 населени места и само 13 общопрактикуващи лекари.

Сред многото неуспешни опити да се запълнят поне донякъде липсите, миналата година бе направен и един сполучлив. С нова методика НЗОК финансира аптеки, които са в отдалечени райони, единствени за дадена община или пък денонощни. За няколко месеца (методиката е в сила от 1 януари, а с бюджета дойдоха 9 млн. лв. за целта) са разкрити 13 нови аптеки, част от тях денонощни. Съсловието, а и част от политическите сили смятат тези стимули за правилния път. "Възраждане" обаче ги намира за недостатъчни. Иначе и сега няма пречка една община да си създаде аптека - има четири такива аптеки в страната, по данни, изнесени в здравната комисия.

От години анализаторите препоръчват да се разрешат филиали на аптеки в малките населени места, мобилни аптеки и мобилни екипи, които да могат да доставят лекарства с рецепта на хора в отдалечени райони (например в този анализ на Института за пазарна икономика). През годините е имало опити за такива промени в закона, но те се сблъскват със съпротивата на бранша. И сега фармацевтите отхвърлят автоматите и мобилните аптеки като "непопулярни практики, които не намират място в европейското законодателство". "Трябва да направим така, че фармацевтичната грижа и достъпът до лекарствени продукти да вървят ръка за ръка", казват от техния съюз.

Докато политиците и фармацевтите се надприказват обаче, населението е взело лекарствоснабдяването в свои ръце. Микробуси без никакви означения от години са заели нишата на мобилни аптеки, само че не продават легални лекарства, а внесени без разрешение от Турция. Те са постоянно присъствие на всеки пазар, панаир и събор. Вносни лекарства от Турция съвсем открито се продават и по сайтове, като едва тези дни бе закрит един от тях. Човек даже няма нужда да е извън големия град, за да страда от липси - поради изчезването на какви ли не лекарства от нашия пазар, има вериги от хора в цяла Европа, които помагат за деца и болни от рак. А смесеният магазин на село отдавна се е изрегламентирал сам във вендинг машина и продава изпод тезгяха всичко насъщно от аспирин до валидол. В тази реалност, далеч от парламент и аптека, всеки сам си е и джипи, и фармацевт, и телемедик.