Лекарят от Горна Оряховица Михаил Милатович осъди и на втора инстанция прокуратурата да му плати 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от скандалния случай от 2010 г., когато той и негови колеги бяха набедени за убийци на новородено.

Случаят стана известен като „бебето от фризера“ и с това, че тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов чете от парламентарната трибуна материали от специални разузнавателни средства.

От решението на Софийския апелативен съд (САС) става ясно, че прокуратурата е осъдена единствено заради непремерените изказвания на определени прокурори. Споменават се и имената на тогавашните заместник-окръжни прокурори на Велико Търново Светослав Калчев и Румяна Ирманова, които са давали информация по случая, пише Lex.bg.

Съставът на САС с председател и докладчик Нели Куцкова посочва, че Милатович не е бил привличан като обвиняем по досъдебното производство, което през 2013 г. беше прекратено поради липса на престъпление. Затова и съдът не е съгласен, че прокуратурата дължи обезщетение за незаконно обвинение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), както беше приел на първа инстанция Софийският градски съд. Според САС правилната квалификация е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите (Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа). В решението на съда се казва, че арестът на Милатович е извършен от МВР и няма данни да е бил нареден от прокуратурата, но той е претърпял вреди от публичното му огласяване.

„По настоящото дело е установено, че в резултат от огласяването на съдържанието на разговори, събрани със специални разузнавателни средства и публично огласената теза от представители на прокуратурата, че ищецът Милатович и негови колеги са извършили тежко умишлено престъпление, въззиваемият е претърпял морални вреди. Установена е и причинната връзка между поведението на определени прокурори и настъпването на тези вреди. Неправомерността на действията на прокурорите се изразява в това, че нарушавайки презумпцията за невиновност, без да са събрани доказателства, на практика са създали в обществото убеждение, че ищецът е престъпник“, пише в решението на САС.

Разследването срещу лекарите Стефан Лазаров, Катя Гецова, Михаил Милатович и шефа на АГ-отделението в Горна Оряховица д-р Димитър Сотиров започна, след като на 28 ноември 2010 г. 17-годишна жена от Лясковец абортира в 22-рата гестационна седмица. Лекарите първо помислили, че плодът е мъртвороден, но след това се заблудили, че може да е жив заради епизодични движения, които по-късно деветорна експертиза определи като имитация на жизнена дейност, защото още след израждането, плодът е бил в състояние на висока мозъчна смърт. Това заблуждение у лекарите обаче доведе до изключително цинични разговори между тях, в които участва и Милатович, който беше запомнен с репликата „туй отиде при Андрей Баташов“ (разговорът се провежда скоро след смъртта на известния актьор). Разговорите бяха записани със СРС-та, прилагани по друго дело,  и бяха оповестени след това от прокуратурата и прочетени от тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов, който от парламентарната трибуна обяви, че „едно живо бебе е умишлено умъртвено и не му е даден шанс„. Доктор Милатович пък беше показно арестуван пред колегите си.

Наблюдаващият тогава делото зам.-окръжен прокурор Светослав Калчев разговарял с Цветанов и поискал от министъра да бъде премахнато нивото на класификация с гриф „поверително” на информацията, събрана със СРС. Мотивите на прокурора, които съдът цитира, са „да бъде запозната българската общественост с част от доказателствата по разследването, имайки предвид нагнетяването на негативни настроения срещу дейността на МВР и на Прокуратурата на Република България по повод на действията на разследващите органи по ДП № ЗМ-232/2010 г.”. Цветанов незабавно премахнал нивото на класификация, а от своя страна Калчев му разрешил да разгласи данните.

„Гражданският съд няма право и задължение да преценява, доколко използването им и публичното им разгласяване е в съответствие с разпоредбата на чл.32 от ЗСРС, но публичното им огласяване по неприключило наказателно производство определено е противоправно поведение от гледна точка на деликта“, пише САС.

Според съда вредата за Милатович е особено тежка, тъй като авторитетна институция като прокуратурата е изнесла информация, с която е било внушено, че лекари са убили новородено. Затова и втората инстанция е съгласна, че обезщетение от 40 000 лева е справедливо. В тази връзка са цитирани и показания на свидетели, които са разказали, че Милатович бил „проснат с белезници“ в болницата, заради лекарския жаргон в разгласените разговори дори близките му се съмнявали в неговата невинност, колеги се отнасяли грубо с него, а жени го наричали „убиец от фризера”. Според близки на Милатович, хората в Горна Оряховица дори не знаят, че делото е прекратено, а той не е виновен.

Решението на САС не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд.