И днес съвременната медицина е критикувана, че не знае всичко за работата на човешкото тяло. Но през дългата си история тя е препоръчвала тези пет метода на лечение, от които може и да си умреш - живак, лоботомия, тения, хероин, радиация.

Макар че са считани на времето си за ефективни, дори чудодейни, сега ни се струват по-скоро изтънчени мъчения или откровен опит за убийство. А не всички от тях са продукт на "тъмното" Средновековие. Някои са рекламирани преди по-малко от век.

Може би, не е зле да имаме предвид тези истории, когато избираме някое по-екзотично неизпитано лечение или черпим от "мъдростта на вековете" в областта на медицината.

Живакът - Еликсир на живота

В началото на XX век, лекарите активно използват живака като лекарство. Често е предписан като лекарство за различни заболявания, предавани по полов път, особено сифилис.

Историята на използването на силно токсични вещества като лек за сифилис започва още от Парацелз. През XVI век, той пише в трактата си: "Сифилисът трябва да се лекува с мехлем, съдържащ живак, а също като се приема вътрешно този метал, тъй като живакът е знак на планетата Меркурий, който от своя страна е знак на пазара, а сифилис се хваща на пазара".

Живакът е използван за приготвяне на мехлеми, носили са го в специални медальони около врата, за да могат постоянно да вдишват и дори поглъщат - например при волвулус (оплитане на червата).

Сега за лекарите вредата на живака е ясна: отравянето дори от изпаренията на този метал води до сериозни последствия, включително смърт. Но странно, и дне може да се намерят препоръки за медицинското му използване на много сайтове за алтернативна медицина.

 

Лоботомия за лечение на психични заболявания

Лоботомията е прекъсване на нервни влакна, които свързват челния лоб с другите части на мозъка основата на главния мозък с челната мозъчна кора. През 1935 г. методът е разработван от португалския лекар Егаш Мониш като начин за лечение на психични нарушения. За изобретението си дори е бил удостоен с Нобелова награда. Мониш е настоявал, че трябва да се използва само като крайна мярка, само когато всяка друга форма на лечение е неуспешна. 

 Д-р Уолтър Фрийман (Walter Freeman), невролог и възпитаник на Йейл, популяризира процедурата за Америка в края на 1930-те години. Първа работа на Фрийман след медицинското училище е като ръководител на лаборатория в психиатричната клиника "Св. Елизабет" с 5000 затворници, където се развихря, използвайки за анестезия електроконвулсивна (електрошокова) терапия и шиш за лед. Воден от ентусиазъм за работа, пътувал хиляди мили в цялата страна, за да извършва демонстрации в приюти и болници. Инстинктивен шоумен, той понякога работел с два шиша едновременно, по един във всяка ръка. Незачитал много обичайните медицински формалности - дъвчел дъвка, не е стерилизирал ръцете си. Фрийман извършва 3 439 лоботомии през живота си при смъртност от 14%.

Д-р Уолтър Фрийман в действие - имало е дни, в които е правел по 25 лоботомии. Снимка: www.cchrint.org

През 30-те и 40-те процедурата е в челните редици на неврохирургията. Лоботомията е изтъквана като чудотворен лек за всичко от шизофрения да следродилна депресия.

В края на 50-те години на XX век, след въвеждането на антипсихотичните лекарства и разпространението на психотерапията, лекарите преразгледали отношението си към лоботомията. Многобройни проучвания са доказали опасността на метода и погрешността на предишни представи. Оказа се, че операцията води до нарушения двигателната координация, припадъци, нарушения на интелекта, частична парализа, както и много други сериозни последствия, включително летален изход.

 

Хероинът като детски сироп за кашлица

Сироп за кашлица, на основата на хероин, който днес познаваме като твърд наркотик е произвеждала добре известната фармацевтична компания Bayer и е бил на пазара от 1898 година. Лекарството, което се наричало просто  "Хероин", е представено като успокояващо за кашлица и активно се е препоръчвало за деца.

Производството на препарата било спряно от компанията едва през 1913 г., когато са натрупани много данни за поява на зависимост у пациентите. Въпреки това, до 1924 г. в САЩ хероинът се е използвал за медицински цели, докато не била наложена пълна забрана на веществото. Но например в Германия лекарства на основата на хероин могат да се намерят в аптеките до 1970 година.

Впрочем, случаи на употреба на наркотични средства за лечение не се ограничават до хероина. В началото на ХIХ век бил популярен сироп на основата на морфин за деца, препоръчван като успокоително, особено когато им растат зъби. А кокаинът, както е известно, първоначално дори е влизал в състава на Кока-Кола, да не говорим за широк кръг от лекарства. Много популярен в медицината е бил и обикновения тютюн. И не само за пушене: през XVII-XVIII век се прилагали специални тютюневи клизми, използвани за лечение на стомаха и дори за спасяване след удавяне.

 

Тения за отслабване

В американските вестници от началото на миналия век са били рекламирани срещу затлъстяване ... тении. Предлагали да заселят в тялото ви този паразит и по този начин лесно да се отървете от излишните килограми. "Яжте, яжте, яжте и ще останете слаба", призова плаката. Смятало се, че тениите ще изядат излишъците.

Но след известно време станало очевидно, че загубата на тегло, често била придружена с гадене, диария, главоболие и болки в стомаха. Оказало се, че тези плоски червеи могат "да пътуват" по цялото тяло, последиците от което понякога са много тъжни, до смърт.

Впрочем, за отслабване и в наше време из интернет се срещат много опасни методи, не по-добри от това, да заразиш себе си с тения.

 

Радиацията - лек за всички болести

Мария Склодовска-Кюри, която спечели Нобелова награда за научните си изследвания на радиацията, умира от лъчева болест. В началото на XX век, учените са работили с голи ръце с радиоактивните елементи. Те просто си стояли в лабораторията им и светели през нощта, а Мария Кюри ги е смятала за красиви "слаби, приказни светлини", както пише в автобиографията си. Тя е държала тези светещи късчета из джобовете си. 

Човечеството било очаровано от радиацията. Радиация е открита в някои естествени източници на питейна вода и се разпространило мнението, че това е природно явление и затова е полезно. Много напомня на съвременната логика. Въпреки интензивното изучаване на радиацията в този период, изминали много години, преди хората да осъзнаят вреда й за човешкото здраве.

В същото време в магазините е можело да си купите радиоактивна паста за зъби и сапун, радиоактивна козметика против стареене. В аптеките се продават продукти на основата на радия за лечение на артрит.

Широко разпространение получила радиоактивната вода "Radithor" - в описанието се казва, че стимулира ендокринната система и по този начин помага да се отървете от почти всички болести. Произвежда се от 1918 до 1928.

Но през 1932 г. в Wall Street Journal, на първа страница излиза статия, озаглавена "Водата с радий работеше добре, докато не падна челюстта му"(The Radium Water Worked Fine Until His Jaw Came Off). Статията разказва за смъртта на американския индустриалец и шампион по голф Ебен Байърс (Eben Byers), който в продължение на две години е изпил общо около 1400 бутилки "Radithor" и получава доза радиоактивно заразяване, три пъти над смъртоносната.

Неговото заболяване и последвалата смърт все пак довежда до повишена информираност за опасностите от поглъщането на радиоактивни материали, както и за приемането на закони, които увеличават контрола в производството на лекарства.