Тази година шефката на МФВ навърши 70 години

Кристалина Георгиева е български икономист и преподавател, председател на Международния валутен фонд. Преди това г-жа Георгиева е била главен изпълнителен директор на Световната банка, европейски комисар от България, вицепрезидент на Световната банка. Тя е автор и съавтор на над 100 публикации по темите на икономическата политика и политиката в областта на околната среда. През 2010 г. е удостоена със званието „Европеец на годината“ от списание European Voice. През октомври 2020 г. г-жа Георгиева получава наградата на Атлантическия съвет за изтъкнати международни лидери.

Личният живот на директора на МВФ

Тази година Кристалина Георгиева навърши 70 години. "Празнувах със семейство и приятели, беше прекрасно. Моите деца решиха да ми направят уникален подарък. Попитаха Chat-GPT как изглежда моят портрет на базата на живота ми, така че имам картина на базата на изкуствен интелект. Погледнах назад и се запитах какъв беше светът, когато се родих. Огромна промяна - и за добро, и за не толкова добро. Когато се родих, средната продължителност на живота беше под 50 години. Тогава в света имаше 3,5 млрд., сега са 8 млрд. души. Тогава икономиката беше 1/10 от днешната. Някои неща се подобриха, други се усложниха. Най-много ме притеснява, че сме в свят с по-голяма неизвестност. В младостта ми беше предсказуемо - завършваш гимназия и отиваш да следваш. Започваш работа, имаш семейство. Сега вече е много трудно да си представим какво ще стане в бъдещето. Огромната промяна е в ролята на технологиите. Разказвах на внучката си как беше живота ми на нейните години. Тя тогава беше на 5. Нямаше телевизори и компютри. А тя ме поглежда и казва: Какво, бабо, само айпадове ли имахте?", разкри управляващият директор на МВФ.

Еврозоната

"България трябва да следва последователно целите си за Шенген и еврозоната. Добре е България да влезе в еврозоната, щом сме в борд и нашата валута е вързана с еврото, това значи, че ЕЦБ определя нашата политика, а ние не сме на масата да ѝ влияем. В свят, който става по-непредсказуем, да имаме подкрепата на Централната банка в пълния ѝ мащаб, е добре за сигурността на българските граждани и икономика. Изостанахме спрямо Хърватска, влизането им в еврозоната помогна на туризма им. Не скочиха цените. Защо и ние да не помогнем на нашия туристически бранш, като въведем валута, позната на целия свят? Какво ни задържа, освен колебанията и съмненията, които трябва да бъдат изчистени", коментира Георгиева.

Тя твърди, че по отношение на дълга България се справя прекрасно - 25-26%, което е много под изискванията за еврозоната. "Имаме още работа за вършене при борбата с инфлацията, но вървим в правилната посока. Миналата година беше около 13%, тази година слезе до 7, но трябва да продължим още. Това е препятствието, което трябва да бъде фокус на политиците, които се занимават с влизането в еврозоната. Инфлацията е особено пагубна за по-бедните хора, като допълнителен данък е на раменете им", смята Георгиева.

Геополитика

Последните няколко години наблюдаваме как геополитическите напрежения се преливат и в икономиката. "През 2017 г. имаше 500 търговски ограничения, през тази година са 3000. Ако вървим така, светът може да загуби 7% от БВП. Това е над 7,4 трилиона долара. Все едно да вземем Япония и Германия и да ги извадим от световната икономика. Когато ограничаваме търговията, вдигаме цените нагоре в условията на инфлация. Също така охлаждаме отношенията между страните. Солидарността е по-важна, отколкото беше в миналото, необходимо е международно сътрудничество. Знаем, че Студената война наистина е студена. Какъв свят искаме да имаме? Свят на войни, напрежение или обединен пред трудните проблеми - климатични промени, демография. Ако не се обединим, ще загубим просперитет и растеж. Искаме да живеем в по-богат свят или в по-беден и несигурен?", попита икономистът.

Климат и икономика

"Влизаме в свят на по-чести и по-свирепи климатични бедствия. Животът не е обезателно много справедлив. Хората, които са направили най-малко да причинят климатичните изменения, често понасят най-жестоките последици. Не можем да мислим за икономическа и финансова стабилност, без да отчитаме климатичните рискове и, че преходът към зелената икономика създава нови работни места и инвестиционни възможности", смята Георгиева.

Украйна

"Войната в Украйна не само е голяма трагедия за украинците, съседите им, но и за света. До началото на този конфликт приемахме мира за даденост. Разходите за отбрана вървят нагоре и загубихме дивидента от мира след Студената война. Говорим за милиарди, които отиват за защита от риска от война, а не за образование и инфраструктура - да помагат на хора. Колкото по-дълго време има война, толкова повече се увеличава рискът от последици. За следващите 5 години предвиждаме слаб растеж. Ако я нямаше тази война, възстановяването от COVID-19 щеше да продължи и светът да е по-добре", подчерта тя.