При затопляне от само 1,1 градуса по Целзий половината от населението на света е изправено пред недостиг на вода поне един месец в годината

Климатичната криза вече води до сериозни сътресения в живота и поминъка на хората, предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на Световната среща на върха, провеждана в Дубай. Изказването ѝ бе получено днес в БТА от представителството на фонда за България.

Тя представи най-новия анализ на МВФ за изменението на климата в региона на Близкия изток и Централна Азия.

При затопляне от само 1,1 градуса по Целзий половината от населението на света е изправено пред недостиг на вода поне един месец в годината. И тази липса се усеща особено силно в тези региони, алармира Георгиева, като даде за пример, че през последните две десетилетия честотата и сериозността на свързаните с климата бедствия в Близкия изток и Централна Азия нарастват по-бързо, отколкото където и да било по света: засушавания в Северна Африка, Сомалия и Иран, епидемии и нашествия на скакалци в Африканския рог, тежки наводнения в Кавказ и Централна Азия.

Както показва анализът на МВФ, икономическите и финансовите последици от тези климатични въздействия са сериозна заплаха за растежа и благоденствието на хората.

Климатичните бедствия в Близкия изток и Централна Азия са се повишили и са довели до разселването на 7 милиона души, причинили са смъртта на над 2600 души и са нанесли материални щети за 2 милиарда долара. Екстремните метеорологични явления обикновено намаляват годишния икономически растеж с 1-2 процентни пункта на глава от населението. В подрегиона на Кавказ и Централна Азия те дори са причинили трайна загуба в размер на 5,5 процентни пункта от БВП, каза директорът на МВФ.

Знаем, че планетата ни ще продължи да се затопля. Дори при значително намаляване на емисиите в световен мащаб, до 2050 г. средните летни температури в половината от държавите в региона ще надхвърлят 30 градуса, алармира Георгиева.

Тя предложи три мерки за адаптиране на икономиките и обществата към това предизвикателство?

На първо място, всички страни трябва драстично да намалят емисиите, за да стабилизират глобалните температури и да направят предизвикателството на адаптиране по-удобно за преодоляване.

Анализът на фонда показва, че за да запазим целта за повишаване на температурата до 1,5 градуса по Целзий, трябва да намалим глобалните емисии наполовина до 2030 г. За да постигнем това, препоръчваме постоянно вдигане на цената на въглеродните емисии, включително чрез еквивалентни мерки без ценообразуване, както и зелени инвестиции и действия за осигуряване на справедлив преход във всички държави и в рамките на една държава.

ОАЕ са водещи в регионалните усилия с обещанието си да инвестират над 160 млрд. долара във възобновяеми енергийни източници за постигането на нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., каза Георгиева.

Като втора мярка тя посочи, да се даде приоритет на високостойностни мерки за управление на риска, които са оправдани при всички вероятни бъдещи климатични сценарии, като същевременно се изгради капацитет за адаптиране към бъдещи промени.

Като пример Георгиева даде Египет, който инвестира в модерни техники за напояване, образование и здравеопазване. ОАЕ пък се фокусират върху чистата енергия, устойчивото строителство и опазването на водите.

В силно уязвимите държави инвестирането в готовност за бедствия и капацитет за справяне с тях е от жизненоважно значение, заедно с укрепването на институциите и социалната устойчивост. Таджикистан и Узбекистан, например, модернизираха своите трансгранични системи за ранно предупреждение за екстремни метеорологични явления и бедствия.

На трето място ръководителката на МВФ посочи вграждане на политиките за адаптация в националните икономически стратегии, особено в макроикономическите рамки, които следва да отразяват изцяло рисковете, свързани с климата.

В тези рамки конкретни интервенции могат да помогнат за увеличаване на публичните инвестиции в устойчива инфраструктура, включително повишена защита от наводнения, по-добро напояване и подобрени сгради. Симулациите за Мароко показват, че инвестициите във водна инфраструктура подобряват устойчивостта към суши, като намаляват загубите на БВП с почти 60 процента и ограничават сътресенията в държавния дълг, според Георгиева.

Разбира се, тези мерки изискват допълнителни усилия. По оценки на МВФ нуждите от инвестиции в публична инфраструктура могат да достигнат до 3,3 процента от БВП годишно за отделните държави в региона през идните 10 години, което е над два пъти повече от средното за развиващите се пазари.

Фискалното пространство обаче в много страни от Близкия изток и Централна Азия е ограничено, особено след пандемията.

Адаптацията за повишаване на устойчивостта към бъдещи бедствия, свързани с климата, се нуждае от съчетание от вътрешни политически реформи и по-голяма международна подкрепа, заяви Георгиева.

От вътрешна гледна точка държавите могат да започнат с мобилизиране на приходите, повишаване на ефективността и промяна на приоритетите на публичните разходи, където е възможно, например чрез замяна на общите субсидии за гориво с целеви мерки за подпомагане на най-уязвимите хора.

В международен план добро начало би било напредналите икономики да постигнат (или да надхвърлят) целта за предоставяне на 100 милиарда долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата на развиващите се страни.

МВФ ще засили ангажимента си в областта на климата, каза управляващият директор и добави: Целта е да помогнем на държавите да засилят способността си да интегрират климата в макрофинансовите си политики чрез нашата аналитична дейност, надзор и развитие на капацитета.

В заключение Георгиева заяви, че през настоящата година международното внимание към проблемите на климата е насочено към Близкия изток. Египет ще бъде домакин на 27-ата Конференция на ООН по климатичните промени през ноември, а през 2023 г. домакин ще бъдат Обединените арабски емирства. Докато очакваме тези срещи, международната общност трябва да се обедини, за да обсъди изключителното значение на действията в областта на климата за нашето настояще и бъдеще.

По време на посещението си в ОАЕ Кристалина Георгиева и нейни колеги от фонда разгледаха българската палата. Поради голямата ангажираност тя посети само павилиона на България - единствения на експото, за който е предвидила време по време на служебното посещение в ОАЕ.

Георгиева разговаря с управителя на консорциума "България Експо 2020" Галина Райчева и заместник-директора на павилиона Фарах Неме. Тя сподели, че е много щастлива, че България участва на световното изложение и с интерес разгледа павилиона, както и се наслади на великолепното изпълнение на народната певица Юлия Гатдерова, която е последният гост изпълнител на българския павилион.