Чаровна специалистка от IT сферата спасява изпаднали в беда туристи и скиори в планината

33-годишната Мартина Рачева е една от едва 20-те жени спасители у нас, под 5% от общата сила на Планинската служба към БЧК, наброяваща над 530 спасители. Любопитна подробност е, че Мартина е родом от Русе, далеч от планината на брега на Дунав. В късните си тийнейджърски години със семейството си започва често да посещава Банско, разкрива Монитор. 

Любов

„Заформи се една любов към този град. Идвахме постоянно. Грабна ни и градът, и хората му. Тези, с които започнахме да общуваме, в по-голямата си част бяха планински спасители. Това беше първият ми досег до Планинската спасителна служба. Усетих голямо възхищение към тези хора“, обяснява Мартина.

Когато завършва гимназия, тя заминава да учи МИО в Германия. „През целия период като студентка там при връщането си за ваканции в България родителите ми ме вземаха от летище София и вместо към Русе отивахме направо в Банско“, добавя младата жена. След като се дипломира, Мартина работи в айти сектора в Германия, но ѝ тежи липсата на семейството й. По-късно получава оферта да започне в айти фирма, ориентирана към западния пазар, но установена в България. „Това е най-перфектното нещо, което можеше да ми се случи. Харесва ми цялото ми всекидневие да минава на немски. В същото време, като затворя компютъра, искам да се видя с близки, приятели и семейството ми, което е най-ценното за мен“, обяснява за избора си да се завърне в България Мартина. През цялото това време обаче не спира да мисли за Банско и да е до планинските спасители във всяка свободна минута.

Решение

Преди 5 години Мартина решава, че вече не иска да гледа отстрани и поема по дългия път на обучението по спасителна дейност. То включва два зимни и два летни курса, много упоритост, хъс и желание, присъщи на Мартина. През 2018 година тя вече притежава основни способности и се записва за курс в ПСС към БЧК. Завършва през 2019 г. и става част от ПСС – Банско. Оттогава насам почти всеки уикенд пътува от столицата до Банско, за да е плътно до колегите си. За да бъде в перфектна физическа подготовка, младата жена става ултрамаратонец. „Захванах се с това, защото адски много ми помага да съм в добра форма при участието ми в акции. Както знаем, в България няма хеликоптери и една тежка акция е свързана с доста голяма издръжливост, която е необходима. Имах една акция, която изникна точно след като бях финиширала на 100-километров ултрамаратон“, обяснява 33-годишната русенка.

Акция

Най-тежката акция, в която е участвала, е на 2 декември 2019 г., когато в ПСС – Банско, получават сигнал за паднало момче от Кончето до връх Вихрен. Познавайки релефа и условията, по-старшите спасители помислили, че момчето няма кой знае какви шансове. „Беше паднало от 200-300 метра отвес. Акцията беше изключително трудна, включиха се около 30-40 доброволци от Добринище, Разлог и София. Времето беше студено, имаше вятър, сняг, а ние потеглихме по тъмно от базата“, обяснява Рачева. След 6 часа ходене тя и колегите ѝ достигат до момчето. Откриват го живо, без измръзвания, но със счупен глезен. „При липсата на хеликоптер човешкото усилие при тези акции е огромно. Колкото и да си подготвен физически, няма как да съкратиш тези часове ходене. Цялата акция продължи около 13 часа и за мен беше гордост да съм част от екипа. След известно време родителите на момчето дойдоха при нас. Майка му прегърна всеки един от нас и каза: „Благодаря ви, че ми върнахте момчето“. За такъв един момент бих ходила не 12 часа, а цяло денонощие“, обяснява с вълнение младата доброволка.

Полове

Мартина заедно с още една колежка, която в момента е в майчинство, са единствените жени към отряда в ПСС – Банско. Планинските спасители са около 50, като малка част от тях са щатни, а всички останали доброволци с различни професии и едно призвание – да спасяват човешки животи. Мартина се радва, че е част от екипа и не среща подценяване от страна на колегите си. „Като цяло Банско е градче с някакви стереотипи и патриархалното е заложено, но като част от отбора и влагайки сърце и душа, се чувствам доста добре приета от колегите. Не усещам някакво разделение на фона на това, че съм жена. Естествено е, че аз не мога да нося носилка както мъжете, но това, че се занимавам с планинско бягане, ми дава други предимства. Бързината например, която е ключова за участието в първата група спасители, която тръгва веднага след сигнала, достига до пострадалия и му оказва първа медицинска помощ“, категорична е планинската спасителка.

Последната акция за 33-годишната мениджърка е преди около седмица, когато с отряда спасяват загубили се германец и украинка край хижа „Демяница“. Тя както и колегите ѝ не броят акциите, радват се само на резултата и щастливата развръзка. „На един човек да си помогнал, да си спасил човешки живот, другото няма значение“, е водещото при чаровницата.

Мечтае за хеликоптер и Закон за доброволчеството

За Мартина два са основните проблеми в планинското спасяване у нас - липсата на хеликоптер и липсата на закон за доброволчеството. Тя посочва, че отрядът в Банско се състои от 50 човека, като 40 от тях са доброволци. „Ако една акция се случи в работен ден, ние сме на работа и няма как да участваме. Трябва да има нормативна регулация за подобни случаи, както в Германия например. При повикване за спасителна акция от ПСС те имат право веднага да напуснат работното си място, без да търпят наказание за това. Аргументът, че някой би злоупотребявал с това, за да излезе от работа, не е сериозен, защото наличието на спасителна акция е лесно доказуемо. Тук става въпрос за наистина сериозна хуманна дейност и законодателството трябва да я стимулира“, категорична е планинската спасителка.