Може ли да се проследи ефектът, който мерките срещу Covid-19 оказват върху стопанския ни живот?

Икономиката в криза с прогнозите на платформата САТ към Научния център на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Институтът GATE, „Големи данни в полза на интелигентното общество“, създава първата по рода си платформа (COVID-19 Activity Tracker - CAT), която обработва и представя емпиричната информация за стопанската дейност на отделни индустрии и икономиката като цяло, на основата на ограниченията, наложени върху човешкия фактор. Платформата COVID-19 Activity Tracker (CAT) може да се използва от правителство и браншови организации за вземане на решения за възстановяване на икономиките на база прогнозни оценки.

Икономистът доц. д-р Красен Станчев от Софийския университет, председател на УС на Института за пазарна икономика (ИПИ), ръководител на разработката „GATE CAT”, направи коментар на платформата в "Нашият ден", предава БНР:

„Благодарение на събраната информация ние може да даваме оценки и прогнози за поведение и развитие на пазара. На база подобна перспектива правителството и отделни стопанства ще имат прогнозна – моментна и дългосрочна картина, която може да им помогне за вземане на решения по отрасли и доходи, включително на макроравнище за някои отрасли и на база проверими очаквания за възстановяване на икономиките", казва д-р Красен Станчев.

"Това не е типична криза. Икономическите кризи възникват, когато някой се отказва да купува нещо, друг не може да го достави и да го продаде, фирмите започват да фалират, хората остават без работа... това е типична рецесия. Сега нещата са доста различни."

Всъщност се ограничава човешкият фактор

"Това не е рецесия, това е репресия срещу човешкия фактор. В тази ситуация единственото, което можеше да помогне от макроикономическа гледна точка, е да тръгнем от човешкия фактор. Мисля, че всички икономисти имат консенсус по този въпрос. Ние тръгнахме от заетостта и от безработицата. На макрониво алгоритъмът е прост. Имаме добро предвиждане засега. Зависи от икономическите и здравните показатели." 

Безработицата най-вероятно ще се удвои 

"Това означава, че работните места под риск за тази година са около 1,1 млн. – около 1/3 от населението ще срещне трудности в доходите. Това се потвърждава от всички социологически проучвания – наши и международни."

Бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лв.

"Без да се смятат странни политики като създаване на бензиностанции, загуба на приходи от ДДС и т.н., бюджетът ще излезе на минус с около 2,2 млрд. лева, сметнато към днешна дата, а икономиката –  6,5 млрд. лв. по-малко." 

Има много подобни истории 

"Първата такава е регистрирана например в Библията, Левит, гл. 13, след това има исторически пример 394 г. в Атина, немалко истории има в Китай... освобождават длъжниците... И не съм сигурен кое е по-добре – това, което се е правило тогава, или това, което се прави сега." 

Това, което можеше да стане в България, е относително просто:

"Има 1,5 млрд. лв. излишък в бюджета, има около 3 млрд. лв. приходи от данъци от фирмите, които в крайна сметка страдат и могат да бъдат освободени от тези данъци – завинаги или за определен период, има фонд за безработица, който също се финансира от работодателите – тези всичките пари могат спокойно да останат в икономиката. Прави се обратното на това, което е поуката от историята. При много популярната схема 60:40 онова, което се връща към работещите/безработните, е 308 лв. Това е два пъти по-малко от минималната работна заплата. Защо трябва да се прави това, след като на работодателите може да се отпуснат тези пари, с които те са финансирали фонд безработица, и онова, което те дължат на бюджета за определен период от време, тъй като бюджетът на България е с най-високия резерв в ЕС."