Тя спечели първа награда на Националната многоезична олимпиада в Германия

Калина е едва на 15, но вече е огромен талант: говори шест езика, освен родния си български, и печели първа награда на Националната езикова олимпиада в Германия. За симпатичната тийнейджърка разказва Стеа-Мария Митева, пише Дойче Веле.

"Айде", казва ми по телефона Калина за чао. Няма да се изненадам, ако чуя това от някой друг български тийнейджър. Калина Биюкова обаче почти не е живяла в България. Още като много малка се мести със семейството си в Англия, после в Швейцария и накрая в Германия. Всъщност, не би трябвало изобщо да ме учудва, че 15-годишното момиче е овладяло българския език до всичките му разговорни особености. Все пак през март тази година тя спечели първа награда на Националната многоезична олимпиада в Германия.

"Езикът е важна част от моята идентичност"

Освен български Калина владее отлично английски, немски и френски, но говори също испански, италиански и японски. С българския обаче чувства особена връзка. “Езикът е важна част от моята идентичност като българка, защото толкова често сме се местили и всичко се е променяло освен езикът, на който говорим вкъщи”, казва тя.

Хора като Калина обикновено наричат себе си “граждани на света”. Тийнейджърката пък гордо се определя като “чужденче” навсякъде. Твърди, че благодарение на знанията си по немски успява да се впише добре в Германия, но дори и в ежедневието си спазва българските традиции. “Например, немските ми приятели са толкова учудени, като им ходя на гости и им нося по нещо. При тях не се подразбира да носиш нещо, като ходиш на гости на някого”, споделя Калина. Със смях си признава и това, че често закъснява. Поне по една тема обаче прилича на всички останали тийнейджъри по света - ненавижда въпроса “Къде ще учиш, след като завършиш?”. Но как човек да не се изкуши да я попита, след като тя е едва в 10 клас, а вече има стипендия за следване? Получава я като награда за първото си място на многоезичната олимпиадата в Германия.

За Калина състезанието е удоволствие

За преживяването си на националното състезание Калина разказва с истинско удоволствие. А какво ѝ е харесало толкова много в него? Това, че не е било нужно да се състезаваш, за да спечелиш. Как тогава се определя победител, сигурно бихте се озадачили и вие като мен. “Няма зададено число на хора, които ще са на първо място. Теоретично, ако всички се справят много добре, всички могат да спечелят стипендия”, отговаря простичко Калина. “Така не се състезаваме и всеки може да бъде себе си”, допълва тя. Финалът на Националната многоезична олимпиада на Германия се провежда в продължение на няколко дни и включва не само индивидуално представяне, а и групови задачи.

Например, 30-минутен дебат между участниците по зададена тема, като през това време преминават от един език на друг. “Много е важно - не се прекъсвайте, бъдете находчиви”, съветват я учителите ѝ. Те не могат да ѝ помогнат с повече насоки от тези, защото за тази олимпиада учениците няма как да се подготвят предварително. Финалният кръг е направен така, че спонтанно да провокира езиковите умения на младежите. На Калина това ѝ допада, защото за нея езикът е средство, което помага на човек да покаже пред по-широка аудитория уменията, които вече притежава. “Всичко, на което така или иначе си способен, като научиш нов език, все едно го можеш на още едно ниво. Можеш да го покажеш на още повече хора. Аз, например, много обичам да интерпретирам текстове и ми е приятно да го правя на всеки език”, споделя тя.

"Най-добре се учи, когато нямаш чувството, че учиш"

Първите си четири езика Калина научава като малка, за да може да си играе с децата в различните държави, в които живее. Не си спомня точно как се е случило това, но се сеща, че постепенно е започнала да запомня думите от детските игри - нещото, което тогава е било най-необходимо за нея и не ѝ е създавало усещането, че учи. “Най-добре се учи не с учебници и граматика и до контролното да научиш 100 думи, а други ден да си ги забравил. Най-добре се учи като нямаш чувството, че учиш”, категорична е Калина.

Такава е и стратегията ѝ в гимназията, когато се захваща да учи японски. За нея езикът не е изолирано знание; в него се съдържа културата и на страната, и на хората, които го говорят. Затова Калина обича да си набавя думи, като гледа филми и сериали. “Стратегията ми беше първо да наситя мозъка си със съответните думи. Когато вече бях чула достатъчно, започнах да обръщам внимание и на граматиката и често си мислех “А, това вече ми е познато. За мен граматиката и правилата трябва да се свързват с езика, а не обратното”, съветва момичето.

Печели симпатиите и на журито в Германия

Разговорът ми с Калина се усеща като разговор с приятел – лек и искрен. Никак не ми е трудно да си представя, че е спечелила симпатиите и на журито на олимпиадата. Успехите ѝ обаче идват с цената на много труд и би било грешно, ако помислите, че тези отличия се постигат така лесно, както тя говори за тях. Уроци, училище, състезания - трудно се издържа на този ритъм.

“Често съм пресилена и имам чувството, че нямам време за нещата, които харесвам, или за хората, които обичам. Сигурна съм, че много хора се чувстват така”, споделя тя. Затова вместо за прием в желан университет, на първо време тя мечтае за мирен свят, в който хората са по-спокойни и по-толерантни едни към други. А на себе си пожелава да има време - за приятели и за пътуване. “И може би да имам домашен любимец”, срамежливо допълва тя накрая. Кой не си е мечтал за това?!