Призракът Ковид се завърна в Европа и попари усещането за нормалност от лятото.

Без да прибягват до тотален локдаун, повечето европейски страни върнаха голяма част от ограниченията, познати от разгара на пандемията през пролетта – вечерен час за заведенията и ограничаване на груповите събирания. Отново е надвиснал рискът пътуванията да се превърнат в кошмар или да се провалят, пише Euractiv.

Дори Италия, която има добри епидемиологични показатели в сравнение с други европейски страни дръпна шалтера и вгорчи съживилата се през лятото Долче вита. Правителството на Джузепе Конте въвежда вечерен час за заведенията и наложи ограничения за събирането на хора дори в частните жилища. От днес лимитът за гости е до 6 човека, което за по-големи семейства става проблем. Това е по-строго ограничение, отколкото наложеното във Франция, където инфектираните са в пъти повече.

Маските за италианците са задължителни навсякъде, дори и в парковете, а по-предпазливите лекари ги препоръчват и у дома, ако жилището е по-населено. Пътуванията в чужбина ще стават само с отрицателен тест за Ковид, което е спирачка дори за най-авантюристично настроените хора.

Броят на инфектираните в 60-милионна Италия вече е над 5000 на ден. Толкова заразени се откриват всеки ден в шест пъти по-малката Белгия, където властите затвориха кафенетата още преди седмица и се в готовност да наложат и локдаун, ако зaразата продължи да се разпространява бързо. Чехия и Белгия в момента са рекордьорите в Европа по нови случаи на глава от населението.

Франция и Испания отбелязват най-голям общ брой заразени, а новите случаи на коронавирус Германия са още един знак затова как Европа се изправя пред втората вълна.

Германия е регистрирала 6541 нови инфекции за денонощие в понеделник, според данните на института “Джон Хопкинс”. Това е най-високият дневен показател за страната от 3 април насам и гони стария рекорд от почти 7000.

Канцлерът Ангела Меркел предупреди, че Германия рискува да загуби контрол над пандемията. В сряда тя ще се срещне с федералните власти, за да вземе решение за нови мерки като тестване в старческите домове и прекратяване на пътуванията до рискови области.

ЕС се опитва да стандартизира поне някои от правилата и да въведе ред в объркващата пандемична ситуация. Отделните страни не успяха да уеднаквят рестрикциите за пътувания помежду си, но поне се споразумяха за общи препоръки и нива на опасност.

“Ограниченията за пътуване затрудняват някои наши граждани да стигнат до работа, до университет или да посетят своите близки. Общото ни задължение е да осигурим координация на всички мерки, които засягат свободното движение и да предоставим на нашите граждани цялата информация, от която се нуждаят, когато вземат решение за пътуването си”, заяви на 13 октомври Михаел Рот, германският министър по европейските въпроси.

Решението е “всички мерки, ограничаващи свободното движение заради защита на общественото здраве, да бъдат пропорционални и недискриминационни и да бъдат отменени веднага, когато епидемичната обстановка го позволи”, се казва в споразумението на Европейския съвет от 13 октомври.

Всяка седмица държавите-членки се задължават да предоставят на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията (ECDC) наличните данни по общи критерии за процент на тестване за 100 000 население. На базата на тези данни ще се обявяват рисковите зони, определени като като зелена, оранжева и червена.

Отделните страни не могат да ограничават свободното движение на лица, пътуващи до или от зелени зони, а ако обмислят дали да приложат ограничения, те трябва да зачитат разликите в епидемичната ситуация между оранжевите и червените зони, да действат пропорционално както и да предложат възможност за представяне на тест, проведен преди пристигане.

Кошмарът Ковид се очертава като съкрушителен за икономиките и бизнеса, които не успяха да се възстановат през летните месеци и най-вече за транспортния и туристически сектор.

Европейският комисар за вътрешен пазар и услуги Тиери Бретон предупреди, че за туристическия сектор “перспективите са мрачни” и се с очаква спад на приходите до 70% за третото тримесечие на 2020 г., а пълното възстановяване ще отнеме 2 до 3 години.

Финансовите инжекции и помощи за възстановяване няма да са достатъчни, ако липсва ясен дългосрочен план, подчерта комисарят Бретон пред европейския парламент.

За страни като България надеждата, че коронавирусът може би пак ще я подмине, едва ли е валидна, ако се съди по агресивната втора вълна на епидемията в източноевропейските страни. През пролетта България и други страни в източната част на континента се радваха, че са минали доста по-леко от Италия или Испания. Днес обаче Чехия е първа по заразяемост, а Словения, Румъния и Унгария са в списъка на най-рисковите страни.