Кошмарите в родилното, българското, явно не са от вчера или от днес.

Смразяващите разкази на потърпевши изплуваха и сега, след случая с пребитото от акушерка бебе.  Какво става в българските болници в 21 век, защо бременни жени са подложени на нечовешко и накърняващо достойнството отношение?

 От разказите на жените ще разберете за обидни епитети,  крясъци, немарливост от страна на акушерките, отказ на помощ при силни болки, мизерни условия и мудност при изпълнението на задълженията на персонала.

Насилието над родилките  е разграничено в  три различни форми според сайта  rodilnitza.com:

1. „Небрежност” - когато жените са оставени да раждат без подкрепа в рамките на медицинската институция.

2. „Вербално или емоционално насилие” – това включва грубо отношение,  заплахи, хокане, крещене и преднамерено унижаване.

3. „Физическо насилие” – може да включва шамаросване на раждащата по време на напъни през лицето или по тялото, натискането на ръцете и краката на жената, за да лежи по гръб, администрирането на медикаменти за ускоряване на раждането без индикация, рутинното използване на епизиотомия, извършването на Цезарово сечение без медицински индикации, поставяне на абокат „за всеки случай,“ извършване на медицински процедури, класифицирани като вредни или без доказателства от СЗО като например:  бръснене на интимните части и извършване на клизма, употреба на прийома на Кристелер и т.н.

И ето ви нова, поредна порция от недоволство на майки, които споделят своите потресаващи преживявания в родилното:

„Всяка раждала българка може да напише тонове за лошото отношения в родилното. Когато аз раждах, се падна неделя. Явно са искали да си починат лекарите, особено една от акушерките. Защото, когато виках от болки и нямаше кой да ме чуе, тази въпросната акушерка четеше вестник и ми викаше възмутено. “Ей, не се спряхте днес! Какво си се развикала, ма, няма само тебе да слушаме, не си единствената, която раждаш...” Е, вярно, че аз пък бях 11-та поред, точно в неделен ден, в който явно са мислили да почиват ...?

Но бях щастлива от факта, че детенце беше здраво и всичко друго нямаше значение. Но това с вестника и тонът не се забравя! Не говоря изобщо за хлебарките в стая и за това, че ми откраднаха от шкафчето шоколада, който мъжът ми купи, ако загубя кръв... само не успях да разбера защо ми откраднаха и чифта чорапи, които си бях взела в резерв... Вярно, че беше преди 15 години, но както чета, и сега не е много различно!” –  цитират родилка  от в. „24 часа”.

„Няма да кажа имена на лекари и екип.. Това беше кошмар! Лекарят е уж познат, бяхме се разбрали като мине раждането да му платя на него един вид нелегално без да се разбира в болницата. Когато отидох да ме прегледа ми оставаха около 7 дни до термин, а той ми каза "До термин няма да стане, ще преносваш.. Искаш ли да родиш на 23? "(3 дни преди термин) и аз понеже съм чела че не е хубаво да се преносва се съгласих. В последствие разбрах, че всъщност на тази дата докторът е бил последно на работа и после излизал в отпуск та един вид да не го притеснявам по време на отпуска... Това добре, пих хапчето на уречения ден и след 4-5 часа ме приеха. С 3 см разкритие ми спукаха водите и 5 часа си стоях с 3 см и адски болки, не мога да ги опиша, крещях, че не издържам и искам секцио, а само ми крещяха, че за него трябвало да има причина и, че не могат да ме оперират, можело да родя чак сутринта. След още известно време, вече с последни сили се опитах да ги убедя за секцио, а те ми креснаха като толкова искам секцио да си го плащам и да се свършва... И така, платих си 430 лв. и причина за секцио веднага се намери... Докато ми оформяха документите за операцията една жена от екипа ми крещеше, че след операцията няма да мога да ходя на фитнес и никога няма да имам преса на корема, а аз едва дишах от болки... Това беше първото и последното ми раждане в България!”  – разказ на потърпевша в сайта spodeli.net

„Искам да ви разкажа какво се случи в родилния дом, докато бях там. Още като ме приеха да раждам, започнаха обидите и ужасното отношение. Акушерките и сестрите постоянно ми викаха, че много съм се била бавела, по-бързо да лягам, да не съм се преструвала. Когато започна да ми се повръща, едната от тях ми каза да си го държа, че нямало да чисти след мен. Аз съм била виновна, че ми се повръщало. Контракциите ми свършиха, болките станаха непоносими, а те пушеха цигари и пиеха кафе и казаха, че било още рано сутринта и нямало да родя сега. Развиках се, те ме качиха на магарето и родих за 1 минута, живо и здраво дете, слава Богу. Изгубих прекалено много кръв. Заведоха ме в стаята с бебето ми. Там получих голям кръвоизлив и санитарката ми се развика, че трябвало само да чисти и излезе. Не се върна и се наложи да си изчистя аз, три часа след като бях родила. В това време мина една жена да разнася обяда по стаите. Когато ме попита дали искам, помолих да изчака да извадя чашката и чинията от чантата, а тя каза, че нямало да се занимава с мен и не ми даде храна и чай. Преживях три кошмарни дни. Постоянно ни обиждаха. Казваха ни, че сме били като циганките, за нищо не ставаме, били сме малоумни. Хвърляха дрешките на бебчето в кошчето му и ми казваха да се оправям. Когато ги помолих да ми помогнат с първото обличане на дрешките на бебето, отговорът беше - като не си искала дете, да не си го правила. Какви са тези глупости не разбрах? И така, спрях да ям, изпаднах в тежка депресия, спря ми кърмата, чувствах се виновна за всичко, постоянно се обвинявах, че не съм добра майка. Искам да отбележа, че всичко това се случва в уж елитна болница. Вие имали ли сте подобни проблеми? Искам да кажа, че съжалявам, че се оставих на тези хора толкова много да повлияят на психиката ми и да провалят най-хубавите дни в живота ми. Затова - случи ли ви се нещо подобно - не им обръщайте внимание на тези бедни души, които така се гаврят с хората, защото вредите само на себе си.”